Маршрут 666

— Прибор за нощно виждане, драги. Но я се опитай да го нахлузиш върху маската! — Рачлън се извърна и с отвращение се изплю през борда: — Нямаме страх от тъмнината, нали? Ако някой или нещо реши да ни нападне — добре дошло. Е, нямаше да е зле да видя чия кратуна го отнася, но няма как…

Стана и огледа хората си:

— Добре… Хастингс, Клептън и Бийчъм, вие сте авангард. Всеки екип сам определя кой ще носи оръжията. Зарядите се падат на Лоренцо, Кемпиън и Донован, аз ще помагам. Подгответе се за доста килограми, защото съм взел и резервен запас. Оръжие през рамо! — изкомандва в заключение той.

Сноу изчака мъжете да преметнат автоматите си и тихо попита:

— Ами аз?

— Не знам — обърна се Рачлън. — Какво ти?

Сноу замълча за миг.

— Бих желал да помогна с нещо…

Командирът го изгледа втренчено, после по устните му пробяга лека усмивка.

— Добре, назначавам те за лампа.

— Лампа ли?

— Лампа — потвърди командирът. — Бийчъм, я хвърли оня комплект! — Улови във въздуха раницата от непромокаема гума и я окачи на врата на Сноу. — Няма да се разделяш с нея, докато не излезем навън!

— Имам нужда от оръжие, сър.

— Дайте му нещо — разсеяно се разпореди Рачлън и му обърна гръб.

Сноу усети как в корема му потъва приклада на тежък харпун и мълчаливо го преметна през рамо. Отзад се разнесе тихо хихикане, но той не му обърна внимание. Зад гърба си имаше купища простреляна риба, най-вече в Морето на Кортес, но за пръв път виждаше толкова голям и откровено смъртоносен харпун като този, оборудван с огромни, увити с експлозив стрели.

— Да не вземеш да гръмнеш някой крокодил — обади се за пръв път Донован. — Нали знаеш, че са под закрилата на закона…

Шумът от двигателя заглъхна и катерът акостира до бетонния кей на пречиствателната станция. Сноу погледна огромното съоръжение и сърцето му се сви. То бе напълно автоматизирано и се предполагаше, че е последна дума на техниката, макар да бе чувал да се говори, че откак е пуснато в експлоатация преди пет години, създава само ядове. Помоли се Богу да е бил прав, когато предложи да влязат през утаителя.

— Не трябва ли да ги известим за пристигането си? — попита Сноу.

Рачлън го изгледа развеселен.

— Отдавна сме се сетили затова. Направихме го, докато ти се обличаше. Очакват ни.

Спуснаха стълба и мъжете бързо се изсипаха върху кея. Сноу направи опит да се ориентира. Разпозна мястото. Контролната зала бе в съседство. Групата го последва нагоре по метална стълба и после покрай цяла редица изпарители. Над тях висеше облак от воня на метан и помия. В края на редицата Сноу спря пред яркожълта врата, която се открояваше на фона на сивите стени. Червена табела предупреждаваше с големи букви:

Рачлън го отмести с ръка и ритна вратата. Зад нея се разкри тесен циментов коридор, осветен от ярки флуоресцентни лампи, зави басова сирена.

— Мърдай! — лаконично заповяда командирът.

Сноу ги поведе нагоре по стълба, която стигаше до етаж с надпис КОНТРОЛЕН ЦЕНТЪР. Тук се намираха няколко врати с магнитни гнезда за карти на стената до тях. Рачлън вдигна крак пред най-близката, но после промени намеренията си и леко я побутна. Вратата се оказа отключена.

Зад нея се разкри просторно, ярко осветено помещение, в което вонеше на преработени отпадъци. По протежение на стените проблясваха контролни табла и регулатори, а пред тях на високо столче стърчеше фигурата на единствения дежурен. С разрошена коса и подпухнали очи, той имаше вид на човек, когото току-що са събудили от дълбок сън. Той погледна телефонната слушалка в ръката си и стреснато промърмори:

— Няма да познаете кой се обади! Боже милостиви, та това беше самият заместник-директор на…

— Много добре — кимна Рачлън. — Това ще ни спести време. От вас се иска незабавно да изключите главния пропелер.

Мъжът изненадано примигна насреща му, после очите му се плъзнаха по дългата редица тюлени, като се ококорваха все повече.

— Мамка му! — промърмори с уважение той, зяпнал харпуна на Сноу. — Той не се пошегува, нали?

— Побързай, драги! — изръмжа Рачлън. — Иначе рискуваш да те хвърлим в басейна, за да спреш бъркачката със собствения си охранен задник!

Човекът излетя от мястото си, приближи един контролен панел и натисна няколко копчета.

— Мога да ви дам максимум пет минути — каза той през рамо. — Забавя ли се още малко, всичко на запад от Ленъкс ще се зарине в лайна.

— Пет минути са напълно достатъчни — успокои го Рачлън, като погледна часовника си. — Хайде, води ни при утаителя.

Леко задъхан, дежурният ги поведе назад през площадката. Спуснаха се един етаж и поеха по тесен коридор. Отвори вратата в дъното и заслиза по извита желязна стълба, боядисана в червено. Тюлените го последваха към малка платформа, увиснала на около метър над мътна, разпенена субстанция.

— Сериозно ли искате да се заврете в това долу? — смаяно ги изгледа мъжът.

Сноу погледна към пяната, по която се носеха най-различни боклуци. Сбърчил нос, той изпита дълбоко съжаление заради лошия си късмет да заварят в службата тъкмо него, а и заради безумното предложение, което сам направи на отряда командоси. Само това му липсваше след инцидента при „Хумболд“!

— Абсолютно сериозно — отвърна командирът.

Човекът облиза устни.

— Отворът на главната входяща тръба се намира в източния край на утаителя, на около метър и половина под повърхността — поясни той. — Отваряйте си очите за витлото. В момента е изключено, но е възможно все още да се върти по инерция.

Рачлън кимна.

— А къде точно се намира първият преливник?

— На сто и десет метра от входящата тръба — отвърна дежурният. — След разклонението се дръжте вляво.

— Това искахме да разберем — отново кимна Рачлън. — А сега се връщай горе и включвай системата в момента, в който седнеш на онзи стол.

Но човекът продължаваше да ги гледа, без да помръдне.

— Мърдай! — излая Рачлън и мъжът неохотно се подчини, насочвайки се към стълбата.

Сноу се обърна с гръб и пръв скочи в разпенената помия, следван от Донован. Миг по-късно отвори очи и с изненада установи, че средата около него е доста прозрачна — рядка и съвсем не лепкава, с едва доловим млечен оттенък. Около него се появиха тъмните фигури на останалите тюлени, влагата бързо плъзна по кожата му.

Прогони страха и заплува срещу слабото течение. Пред очите му изникнаха бавно въртящите се перки на изходящия шлюз. Изчака Рачлън и останалите членове на екипа, които бързо се подредиха в редица до него. Командирът вдигна ръка да привлече вниманието му и с изразителни движения започна да прегъва пръст след пръст. На третия Сноу и Донован се стрелнаха между стоманените перки. След тях премина екип „Алфа“, следван от „Бета“ и „Гама“.

Сноу се озова във вътрешността на огромна тръба от неръждаема стомана, която водеше надолу в непрогледния мрак.

С върховно усилие на волята прогони ужаса, който вече познаваше от калното дъно на канала „Хумболд“, започна да брои ударите на сърцето си, дишайки бавно и дълбоко. Не, този път няма да се поддаде на паниката, заповяда си той.

Рачлън и партньорът му изскочиха до него и командирът махна с ръка. Сноу се обърна и поведе тюлените към вътрешността на тръбата. Зад гърба му зави турбина, перките започнаха да набират скорост, течението моментално се увеличи. Край. Няма връщане назад.

Тунелът се извиваше надолу. Появи се разклонение, после още едно. Сноу неизменно се придържаше вляво. Плуваха цяла вечност, преди да стигнат до първия преливник — стоманена шахта, малко по-широка от раменете на Сноу. Командирът даде знак, че оттук нататък ще води той, и доброволният участник в операцията пропусна екипа пред себе си. Заплува след тюлените, обгърнат от мехурчетата на дихателните им апарати. След известно време Рачлън прекрати спускането и хлътна в някаква хоризонтална тръба, която беше по-тясна дори от преливника. Сноу пропусна Донован и се натика в нея. Кислородните бутилки звучно издрънчаха в металните стени. Внезапно лъскавата стомана изчезна, а на мястото й се появи стара желязна тръба, покрита с ръждиви петна. По маската му заиграха оранжеви отблясъци, предизвикани от движенията на водолазите пред него. Напредваше бързо, черпейки увереност от равномерните движения на плавниците на Донован пред лицето си. По някое време спряха и Рачлън освети картата си с малко, херметически запечатано фенерче. След още два завоя и относително къса права отсечка главата на Сноу изскочи на повърхността. Бяха се озовали в широк и очевидно стар проход, с диаметър от около пет метра, наполовина пълен с мазна, бавно помръдваща течност. Това беше Главният страничен тунел.