Сърцето на Луцифер

— Разбира се. — Внезапно гласът на пра-леля Корнелия изхриптя раздразнено. — Какво друго? Ужасният пожар, който унищожи семейството и тласна съпруга ми да замъкне мен и децата тук, в това студено имение. Далеч от Ню Орлиънс, далеч от всичко онова.

— Мисля, че е време да приключваме — намеси се д-р Остром и кимна на пазачите.

— Разкажи ми за пожара — настоя Д’Агоста.

Лицето на старата жена, което бе станало почти свирепо, сега прие изражение на дълбока скръб. Долната й устна затрепери, ръцете й се свиха под каишките, които ограничаваха движенията й. Въпреки всичко, Д’Агоста не можеше да не се удиви на внезапността, с която настъпваха тези промени у нея.

— Слушайте сега… — започна д-р Остром. Д’Агоста вдигна ръка.

— Една минута. Моля ви. — Когато отново обърна поглед към пра-леля Корнелия, откри, че тя се взира право в него.

— Тази суеверна, ненавистна, невежа тълпа. Те изгориха дома на нашите предци. Дано проклятието на Луцифер тежи над тях и децата им за цяла вечност! По това време Алойзиъс беше на двайсет и учеше в Оксфорд. Но Диоген си беше вкъщи онази нощ. Той видя собствените си майка и баща да изгарят живи. Изражението на лицето му, когато властите го издърпаха от мазето, където се беше скрил… — Тя потрепера — Алойзиъс се завърна два дни по-късно. Дотогава живяхме с роднини в Батон Руж. Помня, че Диоген повика брат си в другата стая и затвори вратата. Бяха вътре само пет минути. Когато Алойзиъс излезе, лицето му беше мъртвешки бяло. А Диоген незабавно излезе и изчезна. Не взе нищо — нито дори дрехи за преобличане. Никога повече не го видях. Редките случаи, в които се е обаждал, бяха или с писмо, или чрез семейните банкери и адвокати, а после — нищо. И така до новината за смъртта му, разбира се.

Настъпи напрегната пауза. Скръбта бе напуснала чертите на възрастната жена и беше оставила лицето й прояснено и спокойно.

— Намирам, че е крайно време за ментовия джулеп, Амбъргрис. — Тя се извърна рязко. — Джон! Три ментови джулепа, добре изстудени, ако обичаш. И сложи лед от ледницата, придава много по-добър вкус.

Остром заговори рязко:

— Съжалявам, но гостите ви ще си вървят.

— Много жалко.

Един от санитарите донесе пластмасова чаша с вода и предпазливо я подаде на старицата, която я пое в съсухрената си ръка.

— Достатъчно, Джон. Свободен си.

Тя се обърна към Д’Агоста:

— Скъпи Амбъргрис, срамота е, че оставяш старата жена да пие сама.

— Беше ми приятно — каза той.

— Надявам се, че ти и прекрасната ти съпруга ще дойдете пак. За мен винаги е удоволствие да те видя… братко. — Тя рязко оголи зъби в полуусмивка-полуозъбване, повдигна осеяната си с петна ръка и отново придърпа черния воал върху лицето си.

7

Някъде един часовник удари полунощ; плюшените завеси и висящите гоблени в библиотеката в старото имение на Ривърсайд Драйв 891 погълнаха дълбоките му камбанни звуци.

Д’Агоста се отдръпна от масата, опъна се в коженото кресло и разтри врата си. Този път библиотеката изглеждаше много по-жизнерадостно: огънят пропукваше под пиростията от ковано желязо, а половин дузина лампи хвърляха мека светлина дори в най-отдалечените ъгли. Констанс седеше край огъня, отпиваше билков чай от изискана чаша от китайски порцелан и четеше „Кралицата на феите“ на Спенсър. Проктър, който не беше забравил вкуса на Д’Агоста за напитки, бе влизал на няколко пъти, за да замени чашите затоплена недопита „Бъдуайзър“ с леденостудена.

Констанс му бе показала всички материали, които Пендъргаст е събирал за брат си, и Д’Агоста бе прекарал вечерта в размишления над тях. Тук, в тази позната стая с лавици, отрупани с книги и с характерния мирис на кожа и дървесен пушек, Д’Агоста почти можеше да си представи, че Пендъргаст седи до него, за да му помага да поеме по този труден път. Светлите му очи проблясват, очаквайки с любопитство началото на преследването.

Макар че тук нямаше много какво да се преследва. Д’Агоста прелисти документите, изрезките, писмата, снимките и старите доклади, които лежаха разхвърляни по масата. Очевидно Пендъргаст бе взимал насериозно заплахата на брат си. Сбирката беше прекрасно подредена и съдържаше много обяснителни бележки. Все едно Пендъргаст е знаел, че когато времето в крайна сметка настъпи, той може да не е тук, за да посрещне предизвикателството; че задачата може да остане за друг. Изглежда беше запазвал всяка трошица информация, до която бе успял да се добере.

През последните няколко часа Д’Агоста беше изчел всичко, което се намираше върху масата, по два, а някои от нещата — и по три пъти. След като бе прекъснал връзката си с клана Пендъргаст подир смъртта на майка си и баща си, Диоген се бе крил дълго време. В продължение на почти цяла година за него не се беше чула и думица. След това бе пристигнало писмо от семейния адвокат с молба да се изпрати телеграфически сумата от 100 000 долара до банка в Цюрих за нуждите на Диоген. С дата от година по-късно беше дошло второ писмо с подобно съдържание. Парите — този път 250 000 долара — трябваше да отидат до Хайделбергска банка. Семейството бе отказало и изискваше отговор от Диоген. Този отговор сега лежеше на масата, херметически запечатан между две плоскости от прозрачна пластмаса. Д’Агоста хвърли още един поглед върху педантичния, приличен на паяжина почерк, така странно неподхождащ за седемнадесетгодишен младеж. Липсваше дата или място. Писмото беше адресирано до Пендъргаст:

Ave, frater! Неприятно ми е да ти пиша по този въпрос, както впрочем и по който и да било друг. Но ти предизвикваш ръката ми. Защото не тая съмнения, що се отнася до това кой стои зад отказа на молбата ми за пари.

Няма нужда да ти припомням, че ще встъпя в наследство едва след няколко години. Дотогава ще имам нужда от някои дребни суми като тези, за които стана дума в писмата, които сте получили. Ще откриеш, че е в твой най-голям интерес, както и в интереса на тези, които може да познаваш или да не познаваш, да уважиш тези мои молби. Смятах, че последният ни разговор в Батон Руж е изяснил нещата. В момента съм много зает с различни проучвания и изследвания и нямам време да печеля пари по обичайния път. Ако бъда принуден да го правя, аз ще получа парите, от които се нуждая — но по начин, който ще ми бъде забавен. Ако не искаш да насочиш вниманието ми в такава посока, ще трябва да удовлетвориш искането ми възможно най-бързо.

Следващият път, когато ти пиша, ще бъде на тема по мой избор, не по твой. Няма да повдигам този въпрос отново. Довиждане, братко. И bo

Д’Агоста сложи писмото настрана. Документите показваха, че парите са били изпратени незабавно. На другата година същата сума е била изпратена телеграфически до банка на улица „Треднийъл“ в Лондон. Година по-късно друга сума е заминала към банка в Кент. Диоген е изплувал на повърхността за кратко на двайстия си рожден ден, за да предяви права върху наследството си — осемдесет и седем милиона долара. Два месеца след това съобщили за него, че е бил убит в автомобилна катастрофа на „Хай стрийт“ в Кентърбъри. Изгорял до неузнаваемост. Наследството не било открито.

Д’Агоста повъртя фалшивия смъртен акт в ръцете си.

В момента съм много зает с различни проучвания и изследвания. Но с какви точно? Диоген не беше казал, а и брат му мълчеше по въпроса. Или почти мълчеше. Д’Агоста плъзна поглед по купчината изрезки от новини. Бяха взети от различни чуждестранни списания и вестници. Върху всяка имаше етикет, на който бе записано изданието и датата, а към тези на чужд език имаше прикрепен превод — за пореден път Пендъргаст показваше предвидливост.

Повечето от изрезките се отнасяха до неразкрити престъпления. В една се описваше историята на цяло семейство от Лисабон, умряло от ботулизъм, но не бяха открили никакви следи от кръв в стомасите им. Един химик от Сорбоната в Париж бе намерен с прерязани артерии на двете китки и с грижливо изцедена от тялото кръв. На мястото на престъплението не бяха открили никаква кръв. За сметка на това липсваха няколко файла, отнасящи се до химически експерименти. Допълнителни изрезки съобщаваха за други смъртни случаи, още по-зловещи, в които телата изглежда са били жертва на изтезания или експерименти — били са до такава степен увредени, че било трудно да се определи. Някои от изрезките представляваха просто некролози. На пръв поглед не бяха свързани логически със смъртните случаи и Пендъргаст не беше оставил никакви коментари върху това какво бе привлякло интереса му към тях.