Бездна

Главата на геолога отхвърча назад, а зад нея в полумрака на тунела изригна тъмна струя пръски. После мъжът рухна на металния под.

Юмрукът на Хач обаче вече бе влязъл в действие и се стовари тежко върху челюстта на Стрийтър, макар че той успя да се извърти. Стрийтър залитна тежко към перилата, чу се как металът изскърца. Хач мигновено пристъпи напред и го блъсна силно с две ръце. Перилата поддадоха и Стрийтър полетя във въздуха, дращеше отчаяно да се улови за нещо. Последва вик на изненада или болка; изгърмя пистолетен изстрел; чу се ужасният звук на плът, която се удря силно в метал. А сетне — от по-далеч — плясък, който се смеси с общия шум на нахлуващата долу вода.

Цялата битка бе продължила по-малко от минута.

Хач се изправи на крака, задъхан от напрежението. Надвеси се над безжизненото тяло на Ранкин, до което бе приклекнала Бонтер. Мъртвешкият проблясък от светкавица, отразен от плетеницата подпори, освети ясно картината: не можеше да се помогне с нищо на геолога.

Дочуха стенание; лъчът на фенерчето светна ярко, а след това Уди Клей се изтегли нагоре върху платформата на трийсет и третия метър; потта и спечената кръв се бяха смесили върху лицето му. Той се бе изкачвал бавно отдолу като примамка, докато Хач се бе изкатерил бързо от обратната страна на стълбата, за да изненада Стрийтър.

Хач притисна силно Бонтер към себе си и зарови пръсти в сплетените й черни коси.

— Слава Богу — прошепна той. — Слава Богу. Мислех си, че си загинала.

Клей ги изгледа за миг.

— Видях нещо да пада покрай мен — рече той. — Това изстрели ли бяха?

Неочакван шум от срутване попречи на Хач да отговори. Миг по-късно голяма титанова греда прелетя покрай тях и с оглушителен звън отскочи надолу. Цялото стълбищно устройство трепереше по петдесетметровата си дължина. Хач избута Бонтер и Клей по металното мостче към близкия тунел.

— Какво, по дяволите, става? — попита задъхан той.

— Джерард е отворил ковчежето — рече Бонтер. — И е задействал последния капан.

59.

Вцепенен от шока, Найдълман гледаше как серия от мощни трусове разтърсиха камерата на съкровището. Последва нов ужасяващ трясък и подът на камерата се наклони още по-силно надясно. Магнусен, която бе отхвърлена от първия удар към далечната стена, сега лежеше полузатрупана от голяма маса монети; тя блъскаше и драскаше, викаше с нечовешки глас. Камерата се наклони отново и още една редица сандъци рухна и изригна в мощна струя от прогнило дърво, която изпълни пространството със злато и скъпоценни камъни.

Изместването на ковчежето под него извади Найдълман от вцепенението му. Той мушна меча в осигурителния си колан и потърси свободно висящото спасително въже. Ето го, точно над главата му, издигаше се нагоре в дупката, изрязана в камерата на съкровището. Още по-нагоре можеше да види слабата светлина на аварийните лампи в основата на стълбищното устройство. Докато гледаше нагоре, лампите изгаснаха за миг, после отново светнаха. Той хвана въжето в мига, в който поредният ужасен трус наклони камерата още повече.

Изведнъж се разнесе пронизителното изскърцване на разпукващ се метал — шевът по далечния край на пода се разтвори. Ужасен, Найдълман видя как масата свободно лежащо злато се плъзна към отвора, натрупа се около него, закръжи като във водовъртеж — досущ като онзи, който се образува, когато се отпуши ваната, — и потече през разширяващата се дупка в разбушувалата се тъмна бездна отдолу.

— Не, не! — изкрещя Магнусен, забила пръсти в изтичащия поток на съкровището, като дори в този отчайващ, краен миг прегръщаше златото, раздвоена дали да спаси монетите или себе си. Потреперване, което идваше сякаш от сърцевината на земята, усука камерата и градушка от златни слитъци се заровиха в масата монети, които я обгръщаха. Тежестта на златото стана по-голяма, а водовъртежът — по-силен, и Магнусен бе всмукана в потока към разширяващия се отвор; виковете й „не, не, не“ почти на мига се удавиха в грохота на стичащия се метал. Тя безмълвно протегна ръце към Найдълман, очите й изпъкнаха силно, тъй като тялото й бе притиснато от тежестта на златото. В бездната отекна стонът на усукан метал и резкият звук на късащи се болтове.

След това Магнусен изчезна, всмукана в блещукащия златен поток — надолу, в пустотата.

Найдълман пусна въжето, изкатери се по подвижната купчина злато и успя да сграбчи люлеещата се метална кофа. Бръкна в нея и натисна кутията на елтаблото. Винчът нададе вой и кофата се заиздига. Найдълман висеше под нея. Кофата остърга ръбовете на наклонения под невероятен ъгъл покрив на металната камера и се плъзна през тесния й отвор.

Докато се изкачваше бавно от изкопа към основата на стълбищното устройство, Найдълман надникна иззад ръба й. Зърна за последен път огромното съкровище — слонски бивни, топове прогнила коприна, бъчонки, торби, злато, скъпоценни камъни; всичко изчезваше със силен шум през процепа в камерата долу. След това висящата лампа, която се люлееше като полудяла на кабела си, се разби о желязната стена и изгасна. Цялата шахта бе потънала в мрак, осветявана единствено от аварийните лампи на стълбищното устройство над главата му. Видя, или му се стори, че вижда в мрака как изкорубената камера на съкровището се откъсва от стените на Шахтата и пада надолу в разбунения воден хаос, всмукана под водата с последен стон на изранения метал.

Силен трус разтърси шахтата. Посипа се дъжд от пръст и пясък, а титановите подпори нададоха протестен вой. Аварийните лампи преметнаха и угаснаха. Кофата спря мъчително бавно току под стълбищното устройство и се удари със звън в двете стени на тясната шахта.

След като се увери, че меча е добре закрепен, Найдълман потърси опипом в мрака проволката на винча. Пръстите му докоснаха най-долните стъпала. Нов ужасяващ трус усука Шахтата и той скочи нагоре, набрал сила от отчаянието си, вдигна се на мускули до първото стъпало, после до второто, а краката му още бяха провиснали над пагубната бездна. Цялата укрепваща конструкция на Шахтата трепереше под напрежението, мърдаше под ръцете му като живо същество. Нещо изпука и се строши — една от долните подпори бе поддала. На пробляскващата светлина от светкавица той видя някакво натрошено тяло, което полетя към залятата с вода развалина под краката му.

Увиснал на стълбата, борещ се да си поеме дъх, той започна да осъзнава огромните размери на бедствието. Продължи да виси още секунда, а умът му трескаво търсеше отговорите.

След това лицето му се изкриви от безгранична ярост, отвори уста и воят му успя да надвика дори рева на бездната под него:

— Х-а-а-а-а-ч!

60.

— За какво говориш? — попита Хач и се облегна на мократа стена на тунела, опитвайки се да поеме дъх. — Какъв последен капан?

— Според Роджър, Наводнената шахта е построена върху геоложко образувание, наричано антиклинален купол — извика Бонтер. — Естествена кухина, която е дълбоко под земята. Макалън е планирал да метне с нея примката на врата на Окъм.

— А ние си мислехме, че като сме укрепили Шахтата, всичко ще е наред — поклати глава Хач. — Макалън. Винаги е с една крачка пред нас.

— Титановите греди поддържат целостта на Шахтата временно. Инак досега цялата конструкция да се беше срутила.

— А Найдълман?

— Не знам. Навярно е паднал в пропастта със съкровището.

— В такъв случай да се махаме веднага оттук.

Той се обърна към входа на тунела и точно в този миг нов силен трус разтърси стълбата. В последвалата тишина изпод пуловера на Бонтер се дочу слабо бибипкане. Тя извади радметъра и го подаде на Хач.

— Взех го от кабинета ти — обясни тя. — Наложи се да потроша това-онова, докато го намеря.

Дисплеят бе тъмен — батериите очевидно бяха отслабнали — ала съобщението, изписано в горната част на екрана бе достатъчно ясно:

244,13 рада/час

Засечен бърз неутронен поток.

Възможно е всеобщо радиационно замърсяване.

Препоръка: незабавна евакуация!