Досиетата „Орегон“

Еди не можеше да предупреди щурмовата лодка за приближаващите се пирати, така че се плъзна надолу по скалата и отново хукна след Ян Паулус.

Майк Троно стреляше с едната си ръка, а с другата въртеше кормилото. Тори беше приклекнала и отправяше точни изстрели към пиратите на перилата на влекача. Стреляше отлично като олимпийски състезател и имаше търпението на снайперист.

Оръжието в ръцете й не трепваше. Човекът, по когото стреляше, се беше скрил зад металния парапет, изстрелите щяха да го задържат така за няколко критични секунди. Един изпръскан с кръв стрелец се надигна изведнъж и изстреля откос с калашника си. Тори се прицели внимателно, отчете движението на вълните и натисна спусъка. Куршумът пръсна искри от перилата точно пред индонезиеца, отплесна се в гърдите му и го повдигна във въздуха.

— Чакай! — извика Троно. — Връщаме се. Спри огъня.

Завъртя кормилото и лодката се понесе към влекача. Тъй като бяха спрели стрелбата, пиратите вече се изправиха, за да се прицелят.

— Време е за шоу — чу се гласът на Мърфи по радиопредавателя на Троно.

Оръжейният офицер на „Орегон“ отмести картечницата от хълма и изстреля откос в бавно носещия се по водата кораб. По палубата се посипа градушка от трески и скъсани мрежи. Лоцманската кабина се разпадна. Потокът куршуми проникна в машинното отделение, откъсна дизеловия двигател от основата му и проби резервоара с горивото. Последвалата експлозия изпрати мазно огнено кълбо към небето. В морето се посипаха отломки.

Корабът потъна за секунди й пламъците угаснаха в облак пара.

Разрушаването на влекача не беше толкова драматично: Мърфи насочи картечницата към него и отново натисна спусъка. Пиратите бяха покосени от канонадата. В завързаните за палубата товарни контейнери цъфнаха стотици дупки, стъклото на помощния мостик, гледащ назад към теглените кораби, се пръсна в искрящ водопад. Мърфи още веднъж обсипа палубата с автоматичен огън, за да е сигурен, че никой няма да остане жив, и извика:

— Това би трябвало да ги спре.

Майк Троно приближи лодката до най-ниската част на перилата и предаде кормилото на Тори.

— Просто я дръж тук. Няма да се бавим.

— Какво правите? — Тя гледаше как Пуласки и Троно качват тежката стоманена греда върху долната палуба на влекача.

Троно й даде тактическия си предавател и се усмихна, очите му блестяха.

— Шефът смята, че на борда има плячка, и че не е багажът на някоя холивудска звезда.

Двамата с Пуласки се прехвърлиха на палубата и се огледаха дали има оцелели. Гледката беше страшна, нещо като сцена от филм на ужасите, защото картечницата „Гатлинг“ беше накълцала пиратите на кайма. Троно и Пуласки нарамиха гредата и загазиха в кашата от окървавени трупове към единия контейнер.

Троно извади пистолета си, простреля ключалката, отвори вратите и веднага ги затвори. Пуласки го погледна учудено.

— Шефът се оказа прав — каза Троно.

— Злато?

— Злато.

Нагласиха тежката греда върху контейнера и започнаха да прокарват веригата през халките. В същия миг от брега потегли малка моторница, скрита от зрителното поле на Мърфи от влекача. Троно преброи на борда шестима въоръжени мъже. Моторницата мина през линията на прибоя и заплува в спокойни води.

— Имаме проблем.

Пуласки погледна през рамо и изруга:

— По дяволите!

Моторницата се приближаваше бързо и нямаше да имат време да вържат контейнера. Нямаха обаче намерение да изоставят плячката си.

— Тори — извика Майк. — Идва шайка главорези в открита моторница. Изчезвай.

— Няма да ви оставя.

— Не се правим на герои. Искам да ги подмамиш така, че Мърфи да ги очисти с картечницата.

Тори разбра и подаде пълна тяга на мотора. Щурмовата лодка се отдалечи от влекача, рязко зави и се скри зад кораба. Тори обаче беше забравила за буксирните въжета, с които влекачът беше завързан за шлепа на брега. Нямаше време да маневрира и профуча под първото; успя да се наведе, преди то да отреже стърчащата лоцманска кабина. Ако беше реагирала миг по-късно, щеше да я обезглави.

Лодката се стрелна под второто въже и зави към моторницата. Движеше се толкова бързо, че пиратите можеха само да гледат с широко отворена уста, когато ги блъсна. Един падна в морето. Докато останалите се сетят да стрелят, Тори вече беше на двадесет метра и бързо се отдалечаваше.

Криволичеше, за да избегне куршумите, и крещеше възбудено:

— Знам, знам, проклети жени шофьори! Блъскат те и после бягат. Ами опитайте да ме настигнете, да си поговорим за застраховката!

Обърна се да види дали са захапали стръвта и се ужаси: те плуваха към влекача. Тя сложи в ухото си предавателя на Троно.

— Говори Тори от щурмовата лодка.

— Чувам те — каза Макс Ханли. — Какво има?

— Шестима терористи в малка моторница всеки момент ще стигнат до влекача. Троно и Пуласки са в капан на борда само с пистолети. Нямат шанс.

— Ти защо си в лодката? — попита Макс небрежно, явно за да я успокои.

— Майк искаше да отвлека вниманието им, но те не се вързаха.

— Добре. Чакай малко. Пуласки? Троно? Чувате ли ме?

Отговорът беше тих шепот.

— Макс, тук Пуласки. Залегнали сме на единия контейнер. Пиратите току-що се качиха на борда.

— Знаят ли, че сте там?

— Не. Завихме се с една мушама. Ако не тръгнат да проверяват, няма да ни видят.

— Какво правят?

— Май смятат да откачат буксирните въжета и да офейкат. Какво да направим?

— Помогнете им — намеси се Хуан Кабрило по отворения комуникационен канал.

— Какво? — едновременно попитаха Макс и Пуласки.

— Казах, помогнете им. Спокойно, момчета. Майк, срежи буксирните въжета. — От предавателя на Хуан се чуваше стрелба — пронизителният пукот на пушки и отсечените откоси на калашници — и писъци на ранени.

— Мога да го направя с картечницата — включи се Марк Мърфи. — Прякото попадение в макарите на кърмата би трябвало да свърши работа.

— Но защо? — попита Макс.

— Над хиляда китайски работници са приковани от кръстосания огън тук и колкото по-дълго трае сражението, толкова повече ще загинат. Руснаците, изглежда, ще издържат още няколко часа. В момента влекачът е единственият изход на пиратите от залива и ако видят, че е готов за отплаване, ще забравят за битката и ще хукнат към него.

— И така ще се разкарат от цивилните…

— Което пък ще ни даде възможност да ги очистим — довърши мисълта му Кабрило.

— Ами руснаците?

— Ще им дадем шанс да се предадат и да си тръгнат живи. Ако не приемат, може да ги застреляте.

Сякаш да подчертае неотложността на положението, вулканът с оглушителен гръм изригна облак пепел, истинска ядрена гъба. Хуан нямаше представа с колко време разполагат — часове или минути. Все още не бяха намерили Еди и ако планът му бързо да сложи край на сражението не успееше, трябваше сериозно да се замисли дали да не изтегли хората си от брега и да избягат.

Развълнуваният глас на Хали Казим прекъсна мрачните му мисли.

— Шефе, намерих Еди! От другата страна е. Изглежда, следи двама души. Единият прилича на заложник.

— Накъде са се отправили?

— Нагоре и встрани от брега. Обхватът е твърде голям, но мисля, че там има хеликоптер.

— Гръмни го — заповяда Кабрило и двамата с Линкълн се спогледаха.

Линкълн пое оперативния екип, а Хуан затича. В бързината стъпи в някаква дупка между камъните. Ако беше истинският му крак, глезенът щеше да се счупи или поне жестоко да се изкълчи, но за късмет беше протезата и Кабрило само се стовари тежко на земята. Това спаси живота му, защото над него запищяха куршуми. Той се претърколи зад купчина камъни. Стрелецът беше някъде под него, скрит зад струпани един върху друг варели.

Хуан провери дали гранатометът под дулото на карабината е зареден, прицели се и стреля. Оръжието издаде комично глух звук и след секунда гранатата падна зад варелите. Експлозията взриви горивото и тежките сто и петдесет килограма варели се разхвърчаха като ракети. Някои избухнаха още докато летяха, други се стовариха на земята и разсипаха горящото си съдържание.