Досиетата „Орегон“

Минутите се влачеха бавно. Страховете на адвоката се превръщаха в още по-ужасяващи мисли, затова когато звукът проникна в съзнанието му, той не беше сигурен какво е чул. Стори му се, че някой го вика, но гласът беше неясен и хриптящ, сякаш идваше от много далече или го чуваше насън. Исфординг погледна към вратата, но там нямаше никого; после огледа стаята. Людмила лежеше по корем. Дрехите й бяха плувнали в кръв.

— Исфординг.

Ако не бе обърнал глава към Зайцев, нямаше да повярва, че устните на руснака помръдват. По някакво чудо Зайцев все още беше жив. Лицето му беше призрачно бледо, от гърдите му като пурпурна меласа се процеждаше кръв. Адвокатът се изпълни с надежда.

— Карай ги да говорят — прошепна Зайцев. Очите му потрепнаха от болка.

— Какво? — прошепна адвокатът. Мохамад и Рафик можеше да се върнат всеки момент.

— Кажи им каквото те питат. Поддържай разговора. — Гласът на руснака беше толкова слаб, че Исфординг трябваше да сложи ръка на ухото си и да наклони глава, за да го чуе.

— Не разбирам — умолително каза той.

— Насам идват още от моите хора… — Гласът на Зайцев постепенно заглъхна. Клепачите му потрепнаха и очите му се изцъклиха: той отново изпадна в безсъзнание. Исфординг нямаше представа как изобщо е оцелял от многобройните огнестрелни рани.

Спомни си какво беше казал руснакът преди атаката. Те чакаха още хора, които несъмнено щяха да са въоръжени. Първият му прилив на надежда се превърна в порой от адреналин. Щяха да го спасят. Щеше да се измъкне жив от целия този ужас.

От склада се разнесе рев на ауспух. Бронираният микробус се смъкна от камиона, караше го един от маскираните терористи. Миг по-късно Рафик се върна в кабинета. Лицето му беше изкривено в жестока смесица от омраза и самодоволство. Той дръпна един стол и седна срещу Исфординг. Дъхът му миришеше на мърша.

— А сега, свиньо, ще ми кажеш какво направи с парите, които открадна от моя народ. — Вече говореше на английски и акцентът правеше гласа му още по-застрашителен.

— Ще ви кажа всичко, което искате да знаете — отвърна адвокатът на арабски.

Терористът го зашлеви през лицето и бузата му пламна.

— Недей да оскверняваш езика на пророка. Говори на английски, Исфординг. Исфординг? Това е еврейско име.

— Аз съм католик.

Рафик му удари още един шамар. В очите му лумна безумна ярост.

— Ще говориш само когато те попитам.

Адвокатът погледна неподвижното тяло на Юрий Зайцев и се замоли хората му да дойдат скоро.

— Знаем, че си използвал част от парите на народа ми, за да създадеш фалшиви компании — започна Рафик. — Едната се нарича „Търговски консултанти“. Другата е „Равностойни международни партньори“. Чрез тях си купил голям кораб, „Маус“, който се намира някъде в Далечния изток. Кой контролира компаниите и кой печели, докато моят народ страда? Казвай!

Исфординг се зачуди какво да каже. Скритите от ООП пари не бяха използвани за сделката. Фирмата беше създадена единствено за Антон Савич и сикха Шиер Сингх. Помисли си, че няма значение, ако каже това на Рафик. Хората на Зайцев щяха да дойдат всеки момент и похитителите щяха да бъдат избити.

— Точно така — каза той прегракнало и се прокашля. — Всъщност има два кораба, два плаващи дока. Единият се казва „Маус“, а другият „Соури“.

— Кой ги контролира?

— Един руснак, Антон Савич, и Шиер Сингх, сикх.

— Разумен си и не лъжеш. — В гласа на терориста не прозвуча одобрение. — Знаем за Савич. Къде можем да го намерим.

— Не знам — призна нещастно Исфординг. — Непрекъснато пътува. Мисля, че няма дом, само пощенска кутия в Санкт Петербург.

Рафик отново вдигна ръка да го удари.

— Истина е, кълна се! — извика Исфординг. — Виждал съм го само веднъж, преди повече от две години.

— След малко ще се върнем на него. Ами сикхът? Кой е той?

— Шиер Сингх. Пакистанец е, но живее в Индонезия. Богат е. Бизнесът му е огромен — дървен материал, товарни превози по море, недвижими имоти. Най-голямата му компания е складът за метални отпадъци „Карамита“ на западното крайбрежие на Суматра. Мисля, че чрез нея контролира двата сухи дока.

— Виждал ли си го? Как изглежда?

— Миналата година го видях на видеоконференция. Едър е и като всички сикхи има дълга брада и носи тюрбан.

Мохамад внезапно нахлу в кабинета, бърбореше почти несвързано.

— Рафик! Полицията е арестувала Фодъл. Той знае…

— Знае къде сме — изръмжа Рафик. — Много лошо.

И скочи. Исфординг извика стреснато и се сви на дивана, очакваше, че ще го ударят.

— Не ме бийте. Моля ви!

— Тихо! — троснато отвърна Рафик и взе превръзка за очи и две пластмасови запушалки за уши от Мохамад.

— Какво… ще правите с мен? — изхленчи Исфординг, после се разплака. Сигурно щяха да го убият веднага.

— Казах: тихо — изрева Рафик.

Докато му завързваше очите, Мохамад напъха гумените тапи дълбоко в ушите му. Исфординг трепереше. Не виждаше и не чуваше нищо. Запушиха и устата му, но колкото и да беше учудващо, не много стегнато. Дръпнаха го да стане и го изведоха от кабинета. Нямаше представа какво става и не знаеше къде го водят. Блъснаха го безцеремонно в микробуса. Знаеш, че и тримата пазачи, натоварени със задачата да го карат на заседанията в съда, също са тук, макар да не можеше да ги види. Глезените му бяха стегнати с найлоново въже, китките му бяха увити с тиксо, все едно беше мумия. Не можеше да помръдне. Хората на Рафик действаха бързо и ефикасно.

Микробусът потегли, направи три остри завоя и спря. Палестинците вероятно изчакваха зад склада. Шофьорът угаси мотора, после вратата се тресна — адвокатът го усети с тялото си въпреки че ушите му бяха запушени.

Да, след малко щяха да ги убият.

Хуан Кабрило тресна вратата на бронирания микробус достатъчно силно, та мъжете вътре да усетят, после тупна ключовете на покрива и още веднъж огледа улицата пред склада. Никой не беше видял как го скри зад сградата. Погледна спрея с белина в ръката си. Беше сигурен, че никой не е оставил отпечатъци, но все пак беше по-добре, че напръска целия кабинет, за да заличи евентуални следи.

Линкълн вече беше свалил карираната кърпа, с която криеше черното си лице, и я бе наметнал на широките си рамене. От ресните й капеше изкуствена кръв.

— Браво — похвали го Хуан.

— Имаш вроден талант да играеш зли араби, шефе — засмя се едрият Линкълн. — Първо беше полковник Хурами от сирийската армия, а днес си палестинският водач на терористите Рафик. Кой ще бъдеш утре? Али Баба?

— Само ако ти играеш Шехерезада и изпълниш танца на седемте воала!

Майкъл Троно, който беше поел ролята на Юрий Зайцев пред Рудолф Исфординг, вече изваждаше така наречените „фишеци“ от специалната жилетка под ризата си. Фишеците бяха направени от миниатюрни експлозивни заряди и една-две унции изкуствена кръв и от години се използваха от холивудските специалисти по ефектите. В кърпата за глава на Линкълн беше поставено по-сложно устройство, за да изглежда така, че Джулия му е отнесла половината череп. В стените и мебелите в кабинета също бяха сложени малки заряди, за да подсилят илюзията, че куршумите рикошират в мазилката и метала: оръжията, с които бяха инсценирали атаката, стреляха с халосни патрони.

След като ги намереха, Исфординг и пазачите щяха да разкажат странна, но правдоподобна история. След като адвокатът бил отвлечен от руската мафия, спасителите му били нападнати от членове на ООП, които търсели пари, изчезнали след смъртта на Арафат. Атаката била жестока и никой от руснаците не оцелял. А после терористите избягали, понеже един от хората им бил заловен от полицията. По-трудно щеше да се обясни какво се е случило с труповете на руснаците и защо терористите не са взели Исфординг със себе си. А и никой нямаше да разбере как „палестинците“ са влезли в страната.

Кабрило не се тревожеше за подробностите. Швейцарските власти щяха да настояват за по-строг контрол на границите, но в края на краищата щяха да са доволни, защото нямаше пострадали цивилни, главният им свидетел отново беше в ареста и светът беше намалял с няколко гангстери от Санкт Петербург. И на всичкото отгоре вероятно щяха да притиснат Исфординг да обясни къде бившият водач на ООП е скрил милиардите, които е откраднал от народа си. Кой знае, можеше дори да си върнат част от тях. Единственото, което Хуан не можеше да контролира, бе какво ще каже адвокатът на разпитите. Не искаше швейцарците да разследват Антон Савич, който и да беше той, нито корабния магнат Шиер Сингх. Можеше само да се надява, че Исфординг се страхува от Савич и ще си държи устата затворена.