Бяла смърт

За разлика от колегата си Дърк Пит, който колекционираше стари автомобили и си умираше да ги кара, Остин си оставаше безразличен към сухоземните транспортни средства. Качи се в колата на НАМПД, която не бе забележима с нищо, освен с тюркоазния си цвят, стигна до Лангли по познатия от годините в ЦРУ път и паркира до десетките други държавни автомобили. След 11 септември мерките за сигурност в грамадния комплекс бяха затегнати.

Херман Перес, на когото се бе обадил, го чакаше в района за посетители. Беше слаб мъж с тъмна кожа и тъмнокафяви очи, отговарящи на цвета на оредяващата му коса. Помогна му да мине по-бързо през охраната и го поведе през лабиринта коридори към един учудващо незатрупан с хартия кабинет. Единствените неща на бюрото бяха монитор, телефон и снимка на привлекателна жена с две страхотни хлапета.

— Кърт, радвам се да те видя! — каза Перес и му направи знак да седне. — Да не си решил да скочиш от кораба на Сандекър и да се върнеш в Компанията? Бихме се радвали. Уменията в областта на плаща и кинжала, които така добре владееш, отново са на почит в Лангли.

— Адмирал Сандекър може би има какво да каже по този повод. Аз обаче си признавам, че още ми се насълзяват очите, като се сетя за веселбата последния път.

— Тайното спасяване на ракетите при Гибралтар. — Перес се ухили хлапашки. — Господи, наистина си го биваше.

— Мислех си за това, докато карах насам. Колко време мина?

— Прекалено много. Знаеш ли, Кърт, всеки път, когато пия испанско вино, чувам в главата си онези танцьорки на фламенко — Лицето на Перес придоби замечтано изражение. — Господи, имаше и страхотни моменти, нали?

Остин кимна.

— Светът се промени доста оттогава.

Перес се разсмя.

— Не и за теб, приятелю! По дяволите, четох за изумителната спасителна операция при Фарьорските острови. Изобщо не си се променил — все същата луда глава.

Остин изстена.

— Напоследък за всяка минута лудост прекарвам по един час зад бюрото и се занимавам с доклади.

— Точно! И аз бих предпочел да карам без бумащина, макар че започнах да харесвам фиксираното работно време, откакто станах татко. Две хлапета, можеш ли да си представиш? Да си книжен плъх понякога не е съвсем лошо. Можеш да опиташ.

— Не, благодаря. Предпочитам да ми татуират очните ябълки.

Перес се разсмя.

— Е, едва ли си дошъл тук да си бъбрим за добрите стари времена. По телефона каза, че търсиш информация за Балтазар Агирес. Защо се интересуваш от него, ако мога да попитам?

— Можеш, разбира се. Натъкнах се на Агирес на Фарьорските острови. Видя ми се доста забележителен тип. Зная, че е корабостроителен магнат, но предполагам, че зад фасадата има и други неща.

— Значи си то срещал?

— Ловеше риба. Също като мен.

— Трябваше да се сетя — каза Перес. — Беля с беля се надушват.

— Той защо е беля?

— Какво знаеш за баското сепаратистко движение?

— Че го има отдавна. От време на време баските терористи взривяват някоя обществена сграда или убиват някой невинен държавен служител.

— В общи линии това е — каза Перес. — От десетилетия се говори за отделна баска държава между Испания и Франция. Най-радикалната група ЕТА започва да се бори за автономна република през 1968 година. След смъртта на Франко през 1975 година новото испанско правителство дава на баските повече политическа власт, но ЕТА иска цялата баница. Откакто действат, са убили над осемстотин души. Всеки, който не е с тях, е против тях.

— Позната история по цял свят, за съжаление.

— Политическото крило на сепаратисткото движение е партията Батасуна. Някои я сравняват с Шийн Фейн, публичното лице на ИРА. Испанското правителство се ядоса след последвалите нови убийства и откриването на голям склад за оръжие на ЕТА. Автономията не върши работа, затова забраниха Батасуна и се заеха да сложат край на цялото сепаратистко движение.

— И къде е мястото на Агирес в цялата тази кървава картинка?

— Инстинктът ти правилно ти показва, че зад фасадата се крие нещо повече. Той е един от основните поддръжници на Батасуна. Властите го обвиняват във финансов тероризъм.

— Хареса ми. Не приличаше на терорист — каза Остин, като си спомни непосредствеността на спасителя си.

— Е, Сталин също може да прилича на добродушен дядо.

Остин се сети за екипажа от здравеняци и тежкото въоръжение на яхтата.

— Е, обвиненията верни ли са?

— Той открито признава, че е поддържал Батасуна, но посочва, че е била законна партия, когато я е спонсорирал. Властите подозират, че продължава да налива пари в движението. Нямат доказателства, а и Агирес има доста силни връзки и трудно може да бъде изправен пред съда с неубедителни доказателства.

— Ти какво мислиш за него?

— През всичките ми прекарани в Испания години не съм го срещал нито веднъж и точно затова се изненадах, когато каза, че си го виждал. Мисля, че е умерен и предпочита да се намери мирно сепаратистко решение, но убийствата на ЕТА работят против каузата му. Страхува се, че мерките срещу баските само ще разпалят конфликта още повече и ще изложат на опасност невинни граждани. Може и да е прав.

— Явно върви по доста тънко въже.

— Някои казват, че от напрежението малко се е смахнал. Говорел за някакво средство европейското обществено мнение да се обърне в полза на баската нация. Намекна ли ти какво има предвид? — Перес присви тъмните си очи. — Със сигурност не сте приказвали само за риболов.

— Останах с впечатление, че много се гордее с баското си наследство. Яхтата му е кръстена „Навара“. Не каза нито думичка за политика. Разговаряхме предимно за археология. Той е любител археолог и силно се интересува от собствените си прадеди.

— От думите ти излиза, че е кандидат за смахнат професор. Ще те предупредя нещо, приятелю. Испанската полиция с най-голяма радост би го изправила пред стената. Нямат преки доказателства за връзката му с терористичните актове, но щом ги получат, не би пожелал да се окажеш на пътя им.

— Ще го имам предвид. Благодаря за съвета.

— По дяволите, Кърт, това е най-малкото, което мога да направя за стар боен другар.

Преди Перес да успее отново да потъне в спомени, Остин си погледна часовника.

— Трябва да се размърдам. Благодаря, че ми отдели време.

— Няма нищо. Дай да обядваме някой път заедно. Липсваш ни. Тук още се говори за безочието на Сандекър да те открадне за НАМПД.

Остин стана.

— Може би някой ден ще работим в съвместна операция.

Перес се усмихна.

— Би било хубаво.

Трафикът бе намалял и скоро Остин видя блестящата на слънцето зелена стъклена фасада на тридесететажната сграда на НАМПД, издигаща се над Потомак. Изстена, когато влезе в кабинета си. Усърдната му секретарка бе приготвила спретната купчина розови бележки с пропуснати обаждания в средата на бюрото. Освен това трябваше да се пребори с цяла лавина имейли, преди да стигне до писането на доклада за „Океанус“.

Ех, вълнуващият живот на лудата глава! Превъртя списъка с електронни съобщения, изтри половината като маловажни и порови из розовите листчета. Имаше съобщение от Пол и Гамей. Бяха заминали за Канада да проверят едно предприятие на „Океанус“. Дзавала бе оставил съобщение на телефонния секретар, че ще се прибере вечерта за една гореща среща. Някои неща си остават неизменни — Остин поклати глава. Неговият красив и очарователен партньор бе много търсен от женската половина на Вашингтон. Въздъхна и започна да чука по клавиатурата. Приключваше първата чернова, когато телефонът иззвъня.

— Добър ден, господин Остин. Надявах се да ви открия в кабинета ви.

Позна гласа на Тери и се усмихна.

— Вече копнея за открито море. Предполагам, че полетът с конкорда е минал добре.

— Да, но се чудя защо ли ми трябваше да бързам. Входящата ми кутия е пълна с отчети и указания. Както и да е, не се обаждам, за да се оплаквам. Бих искала да се видим.