Бяла смърт

— Господи, не! Ще паднеш някъде в морето. Тази нощ ще останеш тук и ще тръгнеш рано сутринта.

— Сигурна ли си, че ще приютиш господин за през нощта? Хората ще се разприказват — с широка усмивка каза Остин.

Тя му се ухили. В очите й горяха хулигански пламъчета.

— Надявам се да се разприказват.

Остин се събуди малко преди зазоряване и стана от дивана. Пиа го чу да се размърдва и веднага му приготви закуска. Направи му гигантски картофен омлет с пушена риба и сладки. След това му уви обяд от студено месо, сирене и ябълки и го изпрати по живо по здраво, като преди това го накара да обещае, че ще се върне.

Селото се събуждаше. Двама рибари на път към лодките си му махнаха от пикапите си, докато отваряше вратата на колата. Ключовете се изплъзнаха от пръстите му, докато им махаше в отговор — и когато се наведе да ги вдигне, ноздрите му усетиха миризмата и той чу тихо „кап-кап“. Застана на колене и погледна под колата — там миризмата бе още по-силна. Течността капеше от чисто срязания маркуч на спирачките. Той изсумтя и отиде до кея, за да потърси механик. Шефът на пристанището каза, че щял да се обади, и скоро се появи един върлинест мъж на средна възраст.

След като огледа пораженията, механикът стана и му подаде парче маркуч.

— Май някой не си пада по теб.

— Няма ли начин да е случайност?

Островитянинът посочи мястото, където излизащият от селото път минаваше покрай ръба на скалата, и поклати глава.

— Щеше да полетиш сред птиците още на първия завой. Е, поне не е проблем да се оправи.

Спирачките бяха готови за нула време. Когато Остин понечи да му плати, човекът махна с ръка.

— Не е нужно, нали си приятел на Пиа.

— Хората, които са го направили, може да научат, че съм бил у нея — каза Остин. — Дали пък да не се обадя в полицията?

— Тук няма такова чудо. Не се безпокой, ще се грижим за нея.

Остин му благодари отново и потегли. Гледаше през огледалото за задно виждане скалата на входа на пристанището и прехвърляше мислено събитията по време на краткия си престой в Скаалсхавн. Тръгваше си оттук с повече въпроси, отколкото отговори. Погледни на нещата откъм светлата им страна, помисли си той с усмивка. За сметка на това пък си бе спечелил страхотни нови приятели.

15

Пол Траут стъпи на палубата на траулера на Нийл и го огледа с опитно око. Видяното го изненада. Нийл бе очарователен дърдорко и пиянде, но се оказа и съвестен рибар, който се гордееше с лодката си. Следите от грижите му можеха да се видят навсякъде. Прясно боядисаното дърво блестеше. Палубата бе излъскана и по нея не се виждаше нито едно мазно петно. Ръждата се държеше изкъсо. Лоцманската кабина имаше най-модерното оборудване за откриване на риба и навигация.

Траут го похвали за състоянието на лодката му и рибарят грейна като баща, на когото са му казали, че първородното му дете му е одрало кожата. Скоро двамата си разказваха морски истории. В един момент, когато Нийл не можеше да ги чуе, Гамей вдигна вежда и отбеляза:

— Двамата с Майк май си доста си допаднахте. Няма да се учудя, ако скоро започнете да си разменяте и рецепти.

— Интересен тип е. Виж му лодката. И аз не бих могъл да я оборудвам по-добре.

— Радвам се да го чуя. НАМПД притежава част от „Тифани“.

Откупът за освобождаването на траулера от дока се доближаваше повече до хиляда долара, отколкото до седемстотин и петдесет. След бързо зареждане с гориво, за което отново плати Гамей, Нийл пое курс, който щеше да ги изведе в открито море.

— Мястото за риболов не е далеч — надвика той двигателя. — Към седем мили. Дълбочината е седем фатома. Дъното е гладко като бебешко дупе. Идеално за трал. Скоро ще стигнем.

След известно време Нийл направи справка с GPS-а, превключи на празни обороти и пусна мрежата — коничен чувал с дължина около 45 метра, предназначен да се влачи по морското дъно. Направиха два опита и уловиха много водорасли, но никаква риба.

— Много странно — каза Траут, като оглеждаше тесния джоб в края на мрежата, където се събираше рибата. — Разбирам да има лош улов, но не и никакъв. Мрежата е абсолютно празна.

Нийл се ухили многозначително.

— Може да ти се прииска да си остане празна.

Хвърлиха мрежата отново, извлачиха я по дъното и бавно я вдигнаха. Краят й увисна над палубата, където можеше да се изсипе уловът. Този път нещо бясно се мяташе в мрежата. Сребристобелите люспи проблясваха ярко — едрата риба ожесточено се мъчеше да се освободи. Нийл извика предупредително, докато се готвеше да изсипе съдържанието на мрежата на палубата.

— Стойте настрана!

Голямата риба се стовари върху дъските с влажно тупване и започна да се мята още по-ожесточено, извиваше дългото си тяло. В облещените й кръгли очи се четеше нехарактерна за риба злоба, широко отворената й уста се мъчеше да захапе въздуха. Блъсна се в отделението за риба — дървен сандък, вграден в самата палуба. Ударът изобщо не я укроти, а сякаш я разяри още повече. Конвулсиите станаха още по-свирепи и рибата отново заподскача по хлъзгавата палуба.

— Охо! — викна Нийл и отскочи от щракащите челюсти. Взе една кука и наведе дръжката й към главата на рибата. Само с едно рязко движение създанието захапа дръжката и я строши на две.

Напълно омагьосан, Пол наблюдаваше сцената от високото безопасно място при мрежата. Гамей бе извадила видеокамерата и снимаше.

— Това е най-голямата сьомга, която съм виждал! — възкликна Пол. Рибата бе дълга поне метър и половина.

— Ненормална работа — каза Гамей, без да сваля камерата. — Уловената сьомга не се държи така. Зъбите й са слаби и биха се счупили, ако опита да направи нещо такова.

— Това го кажи на проклетата риба — обади се Нийл, метна настрани прехапаната дръжка, сграбчи един двузъбец, прониза рибата зад хрилете и я прикова към палубата. Тя продължи да се мята. Нийл извади чук и я цапардоса по главата. Това я зашемети за секунда, но след това тя започна да се мята отново, макар и не така яростно.

— Понякога се налага да ги бухнеш няколко пъти, преди да се укротят — обясни Нийл.

Много предпазливо нахлузи примка през опашката на рибата, метна въжето на висящата над главата му макара, измъкна двузъбеца, вдигна рибата и завъртя макарата над отделението за риба, като внимаваше да стои настрана от челюстите. Когато рибата се озова над отделението, извади сгъваем нож и преряза въжето. Рибата падна в сандъка и заблъска яростно по стените.

— Това е най-свирепата риба, която съм виждал. — Пол невярващо поклати глава. — Държи се по-скоро като баракуда, отколкото като сьомга.

— Прилича на атлантическа сьомга, но не съм сигурна какво точно е. Тези странни бели люспи… Тя е почти албинос. — Гамей изключи камерата и се загледа в полутъмния сандък за риба. — Чуйте я само! Прекалено е голяма и агресивна за нормална риба. Сякаш е нещо като мутант. — Тя се обърна към Нийл. — Откога започнахте да ловите такива чудовища?

Нийл извади угарката от пура от устата си и плю настрани.

— Първите почнаха да се ловят преди шест месеца. Момчетата я нарекоха „дяволска риба“. Здравата късат мрежите, но пък са големи и ги режем на две, преди да ги пуснем на пазара. Месото си е добро, досега никой не е умрял. — Той се подсмихна. — Скоро почнахме да ловим само това. По-дребната риба просто изчезна. — Той посочи с пурата отделението за риба. — Те са причината.

— Свързахте ли се с ихтиолози? Казахте ли им какво улавяте?

— Свързахме се, разбира се. Но те не изпратиха никого.

— Защо?

— Не стигали хора, така обясниха. Сигурно ги знаеш тия неща. Нали си морски биолог. Ти би ли излязла от лабораторията си, ако някой ти се обади и каже, че голяма гадна дяволска риба му яде прехраната?

— Да, щях да тръгна веднага.

— Значи си различна от останалите. Поискаха да им пратим една от тези рибки, за да я видят.