Владетелката на замъка

— Онзи ден Джили ми показа тайното прозорче във вашата стая.

— Живях цели три седмици в тази стая, без дори да подозирам за съществуването му.

— Това не ме учудва. Тайните прозорчета са толкова изкусно прикрити със стенописи.

— Виждала ли сте скритите прозорци в солариума?

— О, да.

— Единият гледа към балната зала, а другият — към параклиса. Мисля, че за това има разумна причина. Балната зала и параклисът са били най-важните помещение в замъка по времето, когато е бил построен.

— Кога всъщност е издигнат Маунт Мелин?

— През късната елизабетинска епоха. Тогава хората държали в тайна присъствието на католически свещеници в дома си. Мисля, че точно затова са пробити всички тези тайни прозорци.

— Колко интересно!

— Г-ца Нанзълок също като мен проявява особен интерес към старите замъци. Всъщност тя знае ли за срещата ни?

— Никой не знае.

— Не сте казала дори и на бъдещия си съпруг?

Страшната тайна всеки момент щеше да се отрони от устните ми. Можех ли да се доверя на тази непозната, жена? Как ми се искаше Филида да седи срещу мен, копнеех да й излея душата си; сигурна бях, че тя щеше да ми даде добър съвет.

Макар и често да бях чувала името на г-ца Джансън, все пак аз нея познавах. Не можех да кажа на един чужд човек: подозирам годеника си в заговор за убийство.

Не! Това бе невъзможно.

Все пак тя също бе несправедливо обвинена и изгонена. Това обстоятелство ни свързваше.

Колко далеч могат да стигнат темпераментните хора, за да задоволят страстта си, питах се аз.

Все пак не можех да й се доверя.

— Той замина по работа. Ще се оженим след три седмици.

— Желая ви щастие. Събитията трябва да са се развили доста бързо.

— Пристигнах в Маунт Мелин през август.

— Преди това не сте се познавали с г-н Тремелин, нали?

— Животът под един покрив бързо сближава хората.

— Щом казвате…

— Вие също бързо сте се сгодила…

— Да, но…

— Подозирах какви мисли се въртят в русата й главица: нейният селски доктор бе съвсем различен от господаря на Маунт Мелин.

— Държах да се срещнем, защото винаги съм смятала, че са ви обвинили несправедливо. Мисля, че доста хора в замъка споделят мнението ми.

— Радвам се да го чуя.

— Щом г-н Тремелин се завърне, ще му разкажа за срещата ни и ще го помоля да помогне за възвръщането на доброто ви име.

— Това вече няма значение. Д-р Лъскомб е възмутен от случилото се, но аз успях да го убедя, че няма никакъв смисъл да разравяме пепелта. Ако лейди Треслин отново се опита да навреди някому, тогава може би ще се наложи. Тя копнееше да се отърве от мен и успя!

— Каква подла жена! Но благодарение на г-ца Найзълок…

— Не желая повече да се връщаме към този въпрос! Ще разкажете ли на г-ца Нанзълок за срещата ни?

— Да.

— Кажете й, че съм сгодена за д-р Лъскомб, тя сигурно ще се зарадва. Освен това искам да й предадете още нещо — става дума за замъка. Може би и за вас ще бъде интересно — все пак това ще е вашият нов дом, нали? Направо ви завиждам. Маунт Мелин е един от най-интересните замъци, които съм виждала.

— Какво трябва да предам на г-ца Нанзълок?

— Направих малко проучване за архитектурата на елизабетинската епоха и във връзка с него моят годеник ми уреди посещение в замъка Маунт Еджкъмбс. Обитателите бяха много любезни и ме разведоха навсякъде. Те много се гордеят с дома си. Този замък невероятно прилича на Маунт Мелин. Параклисът е почти същият, както и килията, от която прокажените са наблюдавали църковната служба. Само че в Маунт Мелин тя е по-голяма и конструкцията на стените е по-различна. Моля, предайте на г-ца Нанзълок, че килията на прокажените в Маунт Мелин е единствена по рода си. Тя много ще се зарадва.

— Ще й кажа, но мисля, че повече ще я зарадват новините, че сте щастлива и се омъжвате.

— Предайте й също така, че никога няма да забравя добрината й и че дължа всичко това на нея. Още веднъж й благодарете от мое име.

— Ще го направя.

Сбогувахме се и по пътя към Маунт Мелин осъзнах, че г-ца Джансън наистина е хвърлила светлина върху болния ми въпрос. Нямаше съмнение, че лейди Треслин е инсценирала кражба, за да се отърве от нея, защото тя наистина бе много красива. Конън й се е възхищавал, а Алвиън е била привързана към нея. Господарят е обмислял възможността за втори брак, защото желаел синове, а ревнивата тигрица Линда Треслин го е искала за себе си.

Бях убедена, че тя иска да ме премахне от пътя си, както е премахнала и г-ца Джансън, и тъй като вече бях годеница на Конън, се налагаше да прибегне до крайни мерки.

Конън не знаеше, че някой се е опитал да ме убие. Вече бях убедена, че любимият ми е невинен, и изпитах невероятно облекчение.

Реших да споделя всичките си страхове и съмнения с него.

Изминаха още два дни, а Конън все не се завръщаше.

Питър Нанзълок дойде да се сбогува, тъй като вечерта заминаваше за Лондон, където щеше да се качи на кораб за Австралия. Селестин го придружаваше. Те си мислеха, че Конън вече се е върнал. Докато разговаряхме, пристигна писмо от него, в което той съобщаваше, че ще пристигне късно вечерта или рано на другата сутрин.

Почувствах се невероятно щастлива.

След като ни сервираха чай, реших да поведа разговор за г-ца Джансън. Не виждах защо да не го направя пред Питър — нали именно той ми бе казал, че Селестин й е уредила работа у семейство Меривейлз.

— Онзи ден се срещнах с г-ца Джансън.

Двамата се втренчиха слисано в мене.

— Къде я срещнахте? — попита Питър.

— Писах й и я помолих да се срещнем.

— Какво ви накара да го направите? — запита Селестин.

— Винаги съм смятала, че зад уволнението й се крие нещо друго и затова реших да замина за Плимът…

— Очарователно създание! — замечтано промълви Питър.

— Прав сте, Питър. Искрено се зарадвах, когато ми каза, че се омъжва.

— О, колко интересно! — възкликна Селестин и се изчерви. — Много към щастлива!

— За местния доктор — добавих аз.

— От нея ще излезе прекрасна съпруга — отбеляза Селестин.

— Всички пациенти на мъжа й ще бъдат лудо влюбени в нея — пошегува се Питър.

— Мисля, че това няма да му е особено приятно — рекох аз.

— Да, но ще печели много, защото ще прииждат все нови и нови пациенти — каза Питър. — Г-ца Джансън изпрати ли ни поздрави?

— Да, на сестра ви — рекох аз и топло се усмихнах на Селестин. — Тя ви е толкова благодарна, задето сте й помогнала. Каза, че никога няма да забрави добрината ви.

— Не можех да оставя бедното създание на улицата.

— Мислите ли, че лейди Треслин нарочно я е обвинила в кражба, защото г-ца Джансън смята, че го е направила, за да я отстрани от пътя си.

— Не може да има съмнение по този въпрос — убедено отвърна Селестин.

— Каква безскрупулна жена!

— Споделям мнението ви.

— Г-ца Джансън е щастлива. Както казват, всяко зло за добро. Тя ме помоли да ви съобщя нещо, свързано със замъка.

— Кой замък? — с нескрит интерес попита Селестин:

— Маунт Мелин. Г-ца Джансън посетила Маунт Еджкъмбс и сравнила помещенията за прокажените в двата параклиса. Тя казва, че нашето е единствено по рода си.

— Така ли! Това е много интересно.

— Рече, че е по-голямо и конструкцията на стените била по-особена.

— Предполагам, че Селестин вече гори от нетърпение да слезе в параклиса и да хвърли един поглед — каза Питър.

— Някой път ще го разгледаме заедно — каза ми тя и се усмихна. — Скоро ще станете господарка на замъка, така че би трябвало да се заинтересувате от архитектурата и историята му.

— Наистина, усещам как интересът ми става все по-голям и по-голям. Ще трябва да ми разкажете повече за Маунт Мелин.

— С радост — отвърна тя и топло ми се усмихна.

Попитах Питър кой влак ще хване, а той ми отвърна, че ще отпътува за Лондон в десет часа вечерта.