Владетелката на замъка

След това любовниците трябваше само да изчакат скандалът да отшуми.

Как можах да стоваря такива чудовищни обвинения върху мъжа, когото обичах? Може ли да си влюбен в някого и да си мислиш подобни ужасии за него?

Обичам те, Конън, страстно шепнеха устните ми. По-добре да умра от ръцете ти, отколкото да те изоставя и да прекарам живота си в самота и страдание.

След три дни получих писмо от г-ца Джансън, в което ми съобщаваше, че желае да се срещне с мен на следващия ден в странноприемницата „Уайт Харт“ в Плимът.

Съобщих на г-жа Полгри, че отивам в Плимът на пазар. Тя не се учуди ни най-малко, защото сватбата наближаваше.

Отправих се право към „Уайт Харт“.

Г-ца Джансън — красива русокоса девойка — бе пристигнала преди мен и ме очакваше. Поздрави ме весело и ми съобщи, че жената на съдържателя, г-жа Плинт, ще ни предостави отделна стая, където ще можем да обядваме насаме. Въведоха ни там и се настанихме удобно. Жената на съдържателя ни предложи патица с грах и говеждо печено, но храната всъщност не ни интересуваше. Все пак си поръчахме говеждо и щом г-жа Плинт напусна стаята, г-ца Джансън ме попита с нескрито любопитство в гласа:

— Какво е мнението ви за Маунт Мелин?

— Прекрасен стар замък.

— Това е една от най-забележителните постройки, които съм виждала.

— Г-жа Полгри ми спомена, че се интересувате от стари сгради.

— Така е. Самата аз израснах в подобен старинен замък, ала за зла беда семейството ми обедня и бях принудена да стана гувернантка. Много ми беше мъчно, когато напуснах Маунт Мелин. Всъщност вие сигурно сте чувала, че ме изгониха?

— Да… — колебливо отвърнах аз.

— Беше ужасно. Беснеех от яд, защото обвинението бе напълно неоснователно.

Тя беше толкова искрена и чистосърдечна, че веднага й повярвах. Г-ца Джансън остана много доволна, когато й казах, че съм на нейна страна и ще бъда щастлива да чуя истината от нейната уста. Точно в този момент ни сервираха обеда. Докато се хранехме, тя ми разказа какво се е случило.

— Семействата Треслин и Нанзълок бяха поканени на чай. Предполагам, че ги познавате?

— Да, разбира се.

— Знаете, че са близки приятели на Тремелин, нали?

— Да.

— Аз се ползвах с някои привилегии, въпреки че бях само гувернантка — рече тя и се изчерви.

Да, вие сте толкова красива, рекох си аз. Конън сигурно много ви е харесвал. Усетих как ме жилва остра ревност и се почудих колко ли ще страдам през идните години заради слабостта на бъдещия си съпруг към нежния пол.

— Тъй че ме поканиха на чай, защото г-ца Нанзълок искала да ми зададе няколко въпроса относно Алвиън. По него време тя живо се интересуваше от развитието на детето. Все още ли е така?

— Да…

— Тя е толкова мила. Не знам какво щях да правя, ако не беше тя.

— Радвам се, че ви е помогнала.

— Тя се отнасяше към Алвиън като към родна дъщеря. Дочух, че, брат й Джефри бил баща на детето. Може би поради това…

— Г-ца Нанзълок наистина е много привързана към Алвиън…

— Така че ме повикаха в салона за пунш, сервираха ми чай и аз взех участие в разговора, като че ли бях гостенка като тях. Мисля, че това не се хареса особено много на лейди Треслин. Освен това г-н Нанзълок и г-н Тремелин бяха много любезни и мили с мен, а лейди Треслин има буен нрав. Вероятно се е разлютила и е нагласила цялата работа.

— Не мисля, че тя е толкова злобна!

— О, и още как! Диамантената й гривна се закачи и се скъса. Тя я свали, каза, че ще я занесе на Пастърн да я поправи, и я сложи на масата. Аз се извиних и се върнах в класната стая при Алвиън. След малко вратата се отвори, всички нахлуха вътре и впиха в мен съкрушителни погледи. Лейди Треслин заяви, че гривната изчезнала и трябвало да претърсят стаята ми. Държеше се като че ли вече е господарката на Маунт Мелин. Аз казах, че спокойно могат да ровят, където си искат, но няма да намерят нищо, и ги поведох към стаята си. Всички се хвърлиха да ровят в чекмеджетата и в едно от тях намериха гривната. Лейди Треслин извика, че съм хваната на местопрестъплението и че ще ме вкара в затвора. Другите я помолиха да не прави скандал. Най-сетне се споразумяхме, че ако напусна веднага Маунт Мелин, случаят ще бъде потулен. Побеснях, поисках разследване, но никой не ме изслуша. Гривната беше намерена в стаята ми и каквото и да кажех, никой нямаше да ми повярва.

— Това е ужасно! — прошепнах аз и потръпнах.

Тя се наведе към мен и мило ми се усмихна.

— Вие сигурно се боите, че и срещу вас ще скалъпят някое обвинение. Лейди Треслин е твърдо решена да се ожени за Конън Тремелин.

— Така ли мислите?

— Убедена съм. Те са любовници. Той е вдовец и ми се струва, че не може за живее без жени. Познавам доста такива мъже.

— Предполагам, че ви е ухажвал.

Тя сви рамене.

— Лейди Треслин е решила, че представлявам заплаха за нея и е измислила този долен начин да ме премахне от пътя си!

— Каква подла постъпка! За сметка на това г-ца Нанзълок ви е помогнала.

— Наистина, беше толкова мило от нейна страна! Тя влезе в стаята ми, когато започнах да си стягам багажа, и каза: „Много съжалявам за случилото се, г-це Джансън. Видях, че гривната бе намерена в едно от вашите чекмеджета, но не се знае кой я е сложил там, нали?“ Аз й рекох: „Г-це Нанзълок, кълна ви се, че съм невинна!“ Бях на ръба на истерията. Всичко стана толкова бързо. Не знаех какво ще стане с мен. Имах съвсем малко пари и не ми оставаше нищо друго, освен да отида в някой хан да питам за работа. Никога няма да забравя добрината на Селестин. Тя ме попита къде отивам и аз й дадох този адрес в Плимът. Сетне ми каза: „Мисля, че едни мои приятели, семейство Меривейлз, търсят гувернантка. Ще се опитам да ви уредя това място“. След което ми даде пари назаем, които след това аз й върнах, разбира се, макар че тя не ги искаше. Живях тук около месец, сетне заминах като гувернантка при Меривейлз. Писах на г-ца Нанзълок, за да й благодаря, но знам, че с нищо не мога да й се отплатя за безкрайната й доброта.

— Бог е свидетел, че тя много ви е помогнала.

— Не знам какво щеше да стане с мен в противен случай. Ние, гувернантките, г-це Лий, изцяло зависим от благоволението на господарите си. Нищо чудно, че много от нас се превръщат в смирени и покорни същества — рече тя и изведнъж се усмихна. — Слава Богу, скоро ще забравя всичко това. След шест месеца ще се омъжа за домашния лекар на Меривейлз.

— Моите поздравления! Всъщност и аз се омъжвам наскоро.

— Това е чудесно!

— За Конън Тремелин!

Тя зина от изумление.

— Защо… — Тя понечи да ме попита нещо, но не посмя. — Желая ви всичко най-хубаво!

Разбрах, че съм я поставила в неудобно положение. Вероятно в момента се мъчеше да си спомни какво точно е казала за Конън.

Не можех да й призная, че предпочитам да прекарам една бурна година с него, отколкото цял живот с някой скучен съпруг.

— Питам се защо пожелахте да се срещнете с мен — замислено промълви г-ца Джансън.

— В Маунт Мелин много се говори за вас. Алвиън е много привързана към вас. Освен това исках да ви задам няколко въпроса.

— Вие скоро ще станете член на семейството, така че ще знаете много повече от мен.

— Какво мислите за Джили?

— Бедното създание! Странно смахнато дете, малка Офелия! Все си мисля, че някой ден ще я намерят да се носи по вълните с розмарин в ръцете.

— Детето е преживяло тежка злополука.

— Знам, първата г-жа Тремелин едва не го е стъпкала с коня си.

— Сигурно сте станали гувернантка в Маунт Мелин скоро след смъртта й.

— Двете ми предшественички напуснали, защото смятали, че замъкът е обитаван от призраци. Мен пък ме привлече точно това.

— О, да, нали вие се интересувате от старинни замъци.

— Просто ги обичам. Разглеждала съм много замъци и много съм чела за тях.