Махалото на Фуко

— Всички ли?

— Разбира се. Немислимо е един толкова силен орден да е оцелял тъй дълго, без да е имал някакви тайни закони.

— Логиката е желязна, подхвърли Белбо, поглеждайки ме крадешком.

— По-нататък, продължи полковникът, заключенията се налагат от само себе си. Магистърът, естествено, е участвувал в тайното ръководството, но по всяка вероятност е играл ролята на външно прикритие. Готие Валтер пише в „Рицарството и тайните аспекти на историята“, че планът на Тамплиерите за завладяване на властта е имал като краен срок за изпълнение две хилядната година! Тамплиерите решават да преминат в нелегалност. Но за да го направят, в очите на другите орденът трябва да изчезне. Жертвуват се, това правят, включително магистърът. Някои се оставят да бъдат убити, може би са били определени с жребий. Други се подчиняват, преобразяват се. Как свършват нисшите степени в йерархията, редовите братя, дърварите, стъкларите?… Това е раждането на корпорациите на свободните простосмъртни, които се пръсват по света, а това е всеизвестно. Но какво става в Англия? Кралят се противопоставя на натиска на папата и поема всички на своя издръжка, за да завършат необезпокоявани живота си в лагерите на Ордена. А те кротко и спокойно се примиряват. Вие приемате ли това? Аз не. В Испания пък орденът решава да промени името си, превръща се в Орден на Монтеса. Драги господа, това са били хора, които са могли да победят един крал, държали са толкова негови акции в ръцете си, че са могли да го принудят да банкрутира само за една седмица. И португалският крал влиза в преговори с тях: да направим така, скъпи приятели, вече се наричайте не Рицари на Храма, а Рицари на Христос, и на мен ми стига. А в Германия? Няколко процеса, чисто формално закриване на Ордена. Но там си имат братски орден, Тевтонците, които по онова време правят нещо повече от това да създават държава в държавата: те са държавата, властвуват над територия, по-голяма от всички страни, които са сега под ботуша на руснаците, и напредват по този начин чак до края на XV век, защото тогава пристигат монголите, но това е друга история, тъй като монголите са още под носа ни… Но нека не се отвличаме.

— Недейте, моля ви, каза Белбо. — Продължавайте нататък.

— Да, както се знае, два дни преди Филип да изпрати заповедта за арестуване и един месец преди тя да бъде изпълнена, една волска каруца, пълна със сено, напуска стените на Храма и изчезва в неизвестна посока. За нея говори даже Нострадамус в една от центуриите си… — Полковникът разтвори ръкописа.

— Волската каруца е легенда, възразих, и не бих цитирал Нострадамус като авторитет в историографската област…

— Много хора, по-възрастни от вас, господин Казобон, са се доверявали на предсказанията на Нострадамус. От друга страна, не съм толкова наивен да вярвам в историята с каруцата. Тя е символ, символ на безспорния и очевиден факт, че очаквайки арестуването си, Жак дьо Моле предава командуването и тайните инструкции на своя племенник граф Дьо Божьо, който става тайният магистър на вече нелегалния орден на Тамплиерите.

— Разполагате ли с документи?

— Официалната история, горчиво се усмихна полковникът, е история, която се пише от победителите. Според официалната история хора като мен например не съществуват. Но под легендата за каруцата се крие друго. Тайното ядро се пренася в някакъв спокоен център и оттам започва да изгражда своята нелегална мрежа. Именно това ми послужи за отправна точка. Години наред, още преди войната, непрекъснато се питах докъде са стигнали в героизма си тези братя. Когато се оттеглих от активния живот, реших най-сетне да потърся някаква следа и тъй като бягството на каруцата е станало във Франция, във Франция трябваше да търся мястото на нелегалното ядро. Но къде?

Имаше дарба за театрални ефекти. Белбо и аз вече искахме да знаем къде. Не можехме да изречем нищо друго освен:

— Къде?

— Ще ви кажа. Къде се раждат Тамплиерите? Откъде идва Юг дьо Паинс? От Шампан, близо до Троа. А в Шампан властвува Юг дьо Шампан, който няколко години по-късно, през 1125-а, отива при Тамплиерите в Йерусалим. После се прибира и, изглежда, се свързва с цистерцианците, по-точно с абата на Сито и му помага да започне в своя манастир разчитането и превода на някои еврейски текстове. Помислете си, равини от северна Бургундия са поканени в Сито от белите Бенедиктинци. И от кого? От свети Бернар, за да изучават кой знае какви текстове, които Юг е намерил в Палестина. И Юг подарява на монасите на свети Бернар една гора в Бар-сюр-Об, където ще се издигне Клерво. А какво прави свети Бернар?

— Обявява се за поддръжник на Тамплиерите, казах.

— А защо? Знаете ли, че той е причината Тамплиерите да станат по-могъщи от Бенедиктинците? Той забранява на Бенедиктинците да получават като дарение земи и къщи, а земите и къщите дава на Тамплиерите. Ходили ли сте някога в Източната гора, близо до Троа? Нещо огромно, лагер до лагер! А в това време рицарите в Палестина не се бият, това знаете ли го? Настаняват се в Храма и вместо да изтрепват мюсюлманите, се сприятеляват с тях. Влизат в контакт с техните поклонници. Накратко казано, свети Бернар създава, с финансовата подкрепа на графовете от Шампан, един орден, който в Палестина се съюзява с тайни арабски и еврейски секти. Някакво подмолно ръководство планира кръстоносните походи, за да подкрепя Ордена, а не обратно, и създава цяла мрежа на властта, която се изплъзва от кралското правосъдие… Не съм човек на науката, аз съм човек на действието. Вместо да правя прекалено много предположения, постъпих така, както множество словоохотливи учени никога не са постъпвали. Отидох там, откъдето са тръгнали Тамплиерите и където в продължение на два века са имали своето седалище и са плували като риби във вода…

— Председателят Мао казва, че революционерът трябва да се чувствува сред народа като риба във вода, вметнах.

— Браво на вашия председател. Тамплиерите, които подготвяли революция, далеч по-голяма от тази на вашите комунисти с мандарински плитки…

— Вече нямат плитки.

— Така ли? Толкоз по-зле. Та казвах, че Тамплиерите не са могли да не потърсят убежище в Шампан. В Паинс? В Троа? В Източната гора? Не. Паинс е бил и е малко градче от четири къщи и половина, а тогава трябва да е представлявал най-много един замък. Троа е бил голям град, с прекалено много хора на краля наоколо. Гората, тамплиерска по начало, е била първото място, което кралските войски са щели да претърсят, както и направили. Не. Провенс, казах си. Ако изобщо е имало някакво място, то е Провенс!

18

Ако можехме да проникнем с поглед и да видим вътрешността на земята от полюс до полюс или от краката ни до антиподите, с ужас щяхме да съзрем една грамада, потресаващо набраздена от пукнатини и пещери.

— Защо Провенс?

— Никога ли не сте ходили там? Магическо място, и днес още се чувствува, посетете го. Магическо място, и досега е пропито от тайнственост. Между другото през XI век Провенс е бил седалище на граф Дьо Шампан и си остава свободна територия, където централната власт не може да си вре носа. Тамплиерите са си у дома, и до днес има улица на тяхно име. Църкви, замъци, една скала, която се извисява над цялата долина, и освен това пари, движение на търговци, панаири, тълпа, в която човек може лесно да потъне. Но преди всичко, и то от праисторическо време, подземни галерии. Цяла мрежа от галерии, която се разпростира под хълма, истински катакомби, в някои може да се влезе и сега. Места, където ако заговорници поискат да се съберат скришом, дори врагът да проникне там, могат да се пръснат за няколко секунди и само един господ знае къде, а ако добре познават тунелите, вече са навън, вмъкват се обратно от противоположната страна крадешком като котки, пристигат откъм гърба на нападателите и ги унищожават в тъмното. Вярвайте ми, господа, тези галерии сякаш са тренировъчни центрове на корпуси за бързо реагиране, промъквате се през нощта с нож между зъбите, невидими, с бомби в ръце, горко на другите, кучешка смърт! — Очите му блестяха. — Много добре са знаели какво прекрасно скривалище е Провенс. Тайна общност, която се събира в подземията, а местните хора дори да ги видят, не говорят. Кралските войници, разбира се, отишли и в Провенс, арестували Тамплиерите, които заловили на повърхността, и ги отвели в Париж. Рейно дьо Провенс изтърпял мъченията и не проговорил. Според тайния план явно е трябвало да се остави да го арестуват, за да им се внуши, че Провенс е прочистен. Но в същото време е дал сигнал: Провенс не се предава. Провенс, седалището на новите подземни Тамплиери… Галерии, които водят от сграда в сграда, преструваш се, че влизаш в хамбар или склад, а изникваш в църква. Тунели, укрепени със стълбове, някои измазани. Всички къщи в северната част на града и до днес имат зимници със сводове, сигурно са над сто, и всеки зимник, какво говоря, всяко помещение в под земята е било изход на галерия.