Баудолино

разказвам тази хроника штото инак няма се разбере как се случи та нея вечер когато се беше спуснала една гъста мъгла снош да я режеш а при туй беше вече април но по нашите места мъгли имаме и през август и ако човек е отдругаде като ништо се загубва между Бормия и Фраскета особено ако няма някой светец да го води и еточе веднъж като се връщах вкъщи гледам пред мен един барон на кон целиа от желязо

казвам че барона беше цял от желязо не коня и с такъв един меч че приличаше на краля на Рагона

мале моя като гръм ме удари човек да не съм ако това не е самиа свети Баудолино дошъл да ме прати в ада но той ми каза Kleine kint Bitteи веднага разбрах че това е алемански господар който се е загубил в гората заради мъглата и не можеше да намери приятелите си а беше се вече смрачило и той ми показа една мунета пък аз дотогава не бях виждал мунети и той беше доволен че му отвръщам на неговиа език и му казвах на Diufschако връвиш направо както си тръгнал ще свършиш в блатото това е ясно като небето

не трябваше да казвам ясно като небето щото беше мъгливо с нош да го режеш но той ме разбра

и после му казах дето знам че те немците идат от една страна дето е винаги пролет и сигурно там цафтят ливанските лимони но у нас внашта Налея често има мъгла и в тази мъгла сноват разбойници които са внуци на внуците на ония арабийци дето Карл Велики води война с тях лоши хора дето видят ли поклоник искъртват му зъбите и му ускубват косите от корен ерго елате в колибата на башта ми Галяудо за вас ще се намерят една паница топла чорба и един сламеник да преспите в обора тази нощ пък утре посветло ще ви покажа пътя

особено ако имате като онази мунета благодаря бог да ви благослови хора сме бедни но честни

така го отведох при моя татко Гаяудо Галяудо който почна да вика абе пишле глупаво кой те кара да казваш името ми на този непознат тия хора човек не ги знае може да е васал на монфератския маркис който после току виж ми поискал десетина от плода сеното и зеленчука или данък за ярем или за воловете ето ни расипани и аха да вземе туягата

аз му казах че господарят е алеманец ане от Монферато а той каза че било полошо отколкото да кръстосваш гората ноштем но после като му казах за мунетата се успокои штото те тия от Маренго главата им е твърда като волска но хитра като на кон и осети че може да се пулучи нешто добро и ми каза ти дето говориш лесно кажиму тъй

ние сме хора бедни но честни

това вече му го казах

не пречи по-добре да му го пофториш и още му кажи благодарим за парата но ште тряба и за сеното за коня и още паницата горешта чорба и сиренето и хляба и една кана от доброто и още че ште го сложа да спи дето спиш ти до сами огана огъня а ти за тая вечер ште идеш в обора и нека още да ми покаже мунетата штото аз искам генуеска пара и ще бъдекато от семейството штото за нас от Маренго госта е свят

господарят каза hahaвие от Маренго нефчерашни но сделката сделка и аз давам на вас земе тези мунети и ти не питаш дали генуеска или негенуеска штото една генуеска пара аз може kaufeтвоя къща и целиа ти животни ти взима и мълчи штото и така печели баща ми ништо не каза а вз§ двете мунети дето господина ги плесна на масата штото на тези от Маренго главите им са твърди но хитри и яде като вълк господина даже като два и после баща ми и майка ми като силегнаха да спат щото се бяха изкривили от работа прес целия ден докато аз се расхождах из фраскетата herraми каза добро ви е виното ште остана да си пийна още малко тук край огъня раскажи ми kintотде си научил да говориш така добре нашия език

ad petitionem tuam fater Ysingrine carissime primos libros chronicae

meae missur

ne humane pravifate

и тук не успях да го истържа

сега започва хрониката за онази вечер с алеманския господар който искаше да знае как така гувора неговиа език и аз му казах че имам дар за езиците като апостолите и дар за видения като магдалините щото върва значи из гората и виждам свети Баудолино яхнал един лъворог на цвят като мляко с усукан рог там дето конете имат това което за нас е носа

но конете нямат носове иначе штяха да имат мустаци като на оня господар който имаше чудесна брада на цвят като меден тиган докато другите алемани които съм виждал имаха жълти косми дори в ушите

а той ми каза добре ти видял това дето му викаш лъворог и може да говори за Монокероса но отде узнал че има на тоя свят лъворози и аз му казах че съм го прочел в една книга която беше на един отшелник от Фраскетата и той с две опулени очи като бухал ми каза какво ти знае и да чете

аз ли да не знам казах му и тук трябваше да му разкажа историята си

значи историята беше такава че близо до гората имаше един свят отшелник и хората отвреме навреме му носеха кой кокошка кой заяк и той им четеше в една писана книга и когато хората минават си биеше гърдите с един камък но аз казвам че беше повече мошеник от колкото отшелник щото се биеше с буца пръст за да го боли помалко и значи един ден му бяха донесли две яйца и аз докато той четеше си казах едно на мен едно на теб както правят добрите христиани стига да не види но той не знам как го направи понеже четеше но като ме пипна за врата и аз му казах diviserunt vestimenta mea 3и той се засмя и каза ти си бил умен отрок идвай фсеки ден ще те науча да четеш

така с доста бой по главата ми вкара писаните Букви в нея самоче като се сприателихме започна да вика какъв строен младеж каква хубава лъвска глава я да видя силни ли са ти ръцете и какви са ти гърдите дай да пипнем дето почват краката да видим здрав ли си и тогава аз като разбрах накде бие така му праснах едно коляно в топките по латински testicula така че се преви надве като викаше кучи син ще ида в Маренго и ште им кажа че си обладан от демони та да те изгорят добре викам но първо аз ще им кажа че ти го слагаше в устата на една космата вещица и ще видим кой ще кажат че е обладан и тогава той каза чакай аз само наше га исках да вида дали имаш страх божи да не говорим по вече за това ела утре да почна да те уча да пишеш штото четенето не струва ништо тряба само да гледаш и да мърдаш устни а за да пишеш на книга трябат листа и calamus quid alba pratalia arabat et nigrum semen seminabat 4щото той все полатински говореше

и аз му казах стига ми да зная да чета штото така човек научава това дето още не го знае докато като пише само това дето го знае вече така че подобре да остана недоучен все пак дупето си е дупе

докато му разказвах това алеманскиа господар се смееше като луд и викаше браво малки рицарю отшелниците са allesammt Sodomitenно кажими какво оште видя в гората и аз като мислех че е един от тези дето Federicus Imperator иска да ги води да превземат Тердона си казах подобре да му огодя може да ми даде още една мунета и му казах че преди две ношти ми се е явил свети Баудолино и ми е казал че императора ще спечели голяма победа при Тердона штото Фредерикус е единствения и истински господар на цялата Ломбардия включително Фраскетата

и тогава господарят каза ти kint пратено от небето искаш ли да дойде в императорския лагер да пофтори каквото ти казал свети Баудолино и аз казах че ако иска ще кажа че свети Баудолино ми е казал че на обсадата ште дойдат и светите Петарипавел да водят войските на императора и той каза Ach wie wunderbar Петар на мене стига

kintтръгва смен и твое штастие готово

и веднага или почти веднага тоест на сутринта този господар казва на баща ми че ме взима съ себе си и ште ме заведе на едно място дето ште се науча да чета и пиша и може да стана придворен

3

Поделете си дрехите ми (непр. лат.). — Бел.пр.

4

Писало, което бели ниви ореше и черно семе сееше (непр. лат.). — Бел.пр.