Страница 18 из 20
- Убий ги! Кинжал огън от всички видове оръжия!
И срещу извънземните беше открит отчаян истеричен огън. Всеки от стрелящите хора беше искрен в омразата си към чудовища, които убиват всичко живо. Те стреляха от картечници, гранатомети, тежки картечници и дори от експериментални лазерни оръдия. Но всичко това беше безполезно, като детски крекер срещу танк Гладиатор. Силовото поле лесно отблъсква бойните човешки заряди. Ответният огън в небрежна вълна изпепели бойците, от които останаха само горящи скелети. Любимото куче на президента Енергия (смес от немска овчарка и мастиф) скочи към бронираните силуети. Зеленикав лъч, излъчващ се на широка вълна, овъгли кучето и почернелата костна рамка на някогашното красиво животно се срути върху покрития с пластмаса стоманобетонен под. Поликанов стреля едновременно с две ръце, изстрелвайки електромагнитни пистолети с 30 изстрела с уранови ядра и плазмено изпомпване. Когато му свършиха амунициите, той захвърли безполезните играчки и скръсти ръце на гърдите си.
Лира се приближи, все още смеейки се.
- Е, Полкан, лае ли? Сега ти, последният от руските генерали, ще дойдеш с нас. Очакват ви каишка и купа яхния.
Маршал-президентът с твърд глас (въпреки че тази твърдост му костваше титанични усилия) отговори:
- Да, вие сте силни с адската си техника и затова можете да си позволите да се подигравате с тези, които цял живот са служили на Русия, преминавайки горещи точки от Афганистан до арабските пустини. Чудя се какво струваш в честна битка на равни начала с еднакви оръжия? ..
- Много повече, отколкото ти, примо, мислиш! Нашето дете ще удуши вашия генерал с голи ръце! Велимара направи "козле" с пръсти. - Издънка...
- Ако беше мъж, щях да те накарам да отговаряш за думите си. Маршалът стисна юмруци с такава сила, че кокалчетата на пръстите му посиняха.
- Няма значение. Аз съм космически генерал, командир на звездна ударна група. Така че аз съм войн. Е, примате, не те ли е страх да се биеш с мен?
Женският сталзан се изплъзна от бойния си костюм като светкавица. Тя беше чисто гола. Висока (повече от два метра), широкоплещеста и мускулеста фигура се извисяваше над руския маршал. Строен и малко по-нисък от сталзанката, Поликанов изглеждаше почти кльощав. Въпреки че нямаше капка мазнина върху голия релефен лагер на Лира Велимара, тя тежеше сто двадесет и седем килограма и по отношение на силата можеше напълно да замени повече от един голям колективен кон. Кимна презрително глава назад и издаде пищната си гръд, Лира се приближи към маршала. Поликанов премина през отлична школа по бойни изкуства в специалните части на армията и в различни специални курсове. Имаше черен колан - четвърти дан по карате, а омразата увеличаваше силата. Маршал, влагайки цялата ярост, нанесе удар в слънчевия сплит. Лира леко се размърда. Ударът се стовари върху твърдите плочки на неженствено мощната преса на космическата фурия. Поликанов успя да се измъкне от десния замах, но бързо като мълния и силно като чук коляно го блъсна обратно в петнистите бронирани маси. Ръката само леко смекчи ужасния тласък на бронзовия крайник. Звездната дама скочи, крещейки диво, заби тежък крак в гърдите на воините. Маршалът нямаше време да избягва, така че няколко ребра се счупиха, а блокиращата ръка беше огъната в дъга. Чудовищен удар отгоре смаза ключицата му. Всички движения на космическата тигрица бяха толкова бързи, че собственикът на черния колан нямаше време да реагира. Освен това силата на ударите на Велимара беше като на полудял мастодонт. С лекота, като дете, тя вдигна 90-килограмовото, закрепи Поликанов на протегнатата си ръка и отново избухна в неудържим смях.
- Е, доблестно животно, как се сби с дамата? Ако искаш да съществуваш, оближи ми тигрица. Тогава ви гарантирам добра храна в зоопарка.
Луксозните бедра се люлееха в похотливо движение, кораловата уста се отвори, розовият език се движеше, сякаш облизваше сладолед.
Момчешки, но твърд глас прекъсна звездната хетера.
- Млъкни, звяр, и пусни маршала!
Неистовата ярост се обърна. Светлокос дрипав млад мъж насочил към нея тежък автомат Медвед-9. Това мощно оръжие инжектира девет и половина хиляди експлозивни куршума в минута, разпръсквайки ги в шахматен ред. Лира беше изучила всички основни видове земни оръжия и беше ясно, че ако открият огън, тогава тя няма да има шанс за спасение гола и открита, с цялата оцеляване на генетично подобрените сталзани. Придавайки ангелски вид, тя на свой ред се обърна към момчето, без да изпуска президента от неженствената си мускулеста ръка.
- Скъпо мое момче, ти си толкова умен. Похвално е, че искате да спасите президента си. Но помислете защо имате нужда от него, защото така или иначе времето му е изтекло. Присъединете се към нас по-добре.
Лира разшири усмивката си до максимум. Зъбите й блестяха като редица малки електрически крушки. Дори за нея, стоманената дама, беше трудно да удържи почти стотежка от тренираните мускули и счупени кости на президента на протегнатата си ръка, затова го притисна към тялото си. Големи високи гърди с алени зърна, притиснати към лицето на Поликанов. Маршалът внезапно почувства в себе си похотливо желание, такъв луксозен воин, силно тяло диша със страстта на интелигентен хищник. Трябваше да потисна коварния зов на плътта с обичайната сила на волята за военен персонал.
Владимир Тигров трудно държеше щурмовия автомат. Капки пот се стичаха по лицето му. Само страхът да не убие своя маршал предпази младия мъж от изкушението веднага да открие огън.
- Пусни президента, мръсник!
Велимара се засмя, но този път по-силно и по-страшно.
- Не, не съм толкова глупав, че да пусна щита си. И ако си толкова умен, сам ще си хвърлиш оръжието. Смело момче, не се страхуваш да влезеш сам в този подземен бункер. Имаме нужда от такива воини. Все още нямате нищо общо с хората, защото убихте няколко души, макар и незначителни, но принадлежащи към вашия вид. Това ми завъртя очите, видях го по новините. - каза тя и се ухили още по-отвратително Велимара, забелязвайки изненадата на момчето. - Вие станахте враг за вашите земляни на тази планета. Ти си им враг! И ние ценим такива решителни борци като вас. Ще ви включим в родната полиция.
- Не, няма да предам родината си, дори и да ме разстрелят после! Който не изгуби родината си, никога няма да изгуби живота си!
Тигрите буквално извикаха това в различна, не толкова трагична ситуация, вероятно смешен патос, който изглеждаше на други вулгарни хора. Ръцете му се поколебаха, усети, че скоро ще изпусне оръжието. Поликанов забеляза това и реши да се притече на помощ.