Страница 17 из 20
Придворните винаги са по-лоши от краля! каза татко. Веднъж Владимир внимателно прочел Библията и попитал свещеника: защо православните се покланят на мощи и икони, противно на Божията забрана? Защо Бог в Библията е само светец, но патриархът е най-святият! Че един прост човек, дори и да е надарен с достойнство, е по-висок от Върховния Създател на Вселената? В отговор свещеникът излая: трябва да се вярва, както е заповядано от предците, а не да се търсят противоречия. Или искате да бъдете анатемосани!
Остана неприятен послевкус, като пукнатина в бронята на вярата. И заключението, получено чрез логически разсъждения, е елементарно: най-вероятно Бог изобщо няма, на Земята има твърде много зло. Например, Всемогъщият би създал такава мерзост като комарите, а такива големи сибирски са два пъти по-големи от европейските. Защо му е да наранява хората така? Особено обезобразяват жените - превръщайки ги в такива стари жени, че е отвратително за гледане. Какво ще кажете за болестите, болката, умората, които изпитват дори млади и здрави хора? Човек заслужава повече: той създаде компютри и в почти всяка игра вие сте поне малък, но бог. Училището и животът, игрите и филмите учат, че силата управлява света. Може би будистите са прави с идеите за еволюцията на духа. Придвижване по стъпките на самоусъвършенстване чрез преселване на душите от по-ниските светове към по-висшите? Във всеки случай смъртта е по-добра от това вечно да си сред животни с човешки вид. И ако намерите входа на някой бункер и се скриете там? Татко ми каза нещо за тези места... Изглежда, че някъде трябва да има тайни входове. Трябва да се опита!"
Сърцето на Владимир стана малко по-топло.
Генералът на Звездния флот Лира Велимара облече усъвършенствания си команден костюм. Тя нямаше търпение лично да ръководи операцията по залавянето на командния състав на противника. И най-важното, воинът на ада искаше да убие, да убие така, лице в лице, без да знае смущение, гледайки право в очите на жертвата си.
Наистина: победата като жена - привлича с блясък, но плаши на цена!
Тук е милионерският град Екатеринбург, въпреки че по стандартите на чудовищната империя на сталцаните това е обикновено село. Нито една цяла къща... В центъра на града зейва 20-километров кратер, вътре в който все още кипи и кипи разтопена скала. Дори подземните комуникации не спасяват от такива смазващи удари на термокваркови бомби и нитрозаряди (Заряди, базирани на процеса на разрушаване на глюконовите интерпреонови (кварките са направени от преони) връзки, реакциите са милиони пъти по-силни от гледна точка на разрушителната сила на термоядрените, но за разлика от термокварковия синтез, който не надвишава мощността на един мегатон от нестабилността на процеса при голяма маса. ). Покрайнините на града и съседните села също са разрушени, само на места личат останки от сгради. Между тях се гърчат в непоносима агония осакатени изгорели хора. Останалите живи изглеждат още по-тъжни и нещастни от мъртвите, защото страданието им не може да се опише.
Сталцаните, облечени в огромните си бойни костюми, изглеждат плашещи. Всеки костюм е оборудван с анти-гравитация, фотонно задвижване, което ви дава възможност да летите с арсенал от лъчеви и принцепс плазмени оръжия. Бронята на бойния костюм е в състояние да задържи противотанкови снаряди, а мощните генератори създават такива силови полета, че, намирайки се под тяхното прикритие, не можете да се страхувате от нищо, дори от термоядрен удар от сто мегатона. Принципът на действие на тази мощна защита е, че частиците, които носят разрушение, удряйки фона с двуизмерното пространство със скоростта на светлината, сякаш спират да се движат, губейки масата си на покой. След това те лесно се изхвърлят от идващото отразяващо лъчение, надвишаващо скоростта на фотон на хиляда. Вярно е, че самият боен костюм не генерира силово поле (оборудването все още е твърде обемисто) и ако се откъснете от фалангата, можете да умрете.
Въпреки това Stalzan са много самоуверени и лъчите, изстреляни от звездния кораб, изключиха цялата примитивна кибернетика на врага, така че сега безпомощен враг може да бъде превзет с голи ръце.
Мощни противовъздушни оръдия внезапно изскачат от маскирани ниши на повърхността, опитвайки се да вкарат 150-милиметрови снаряди в извънземните нашественици. Това вече не е електроника, а проста механика.
Сталзаните реагират много по-бързо: хиперплазмените импулси разпространяват артилерийски и трасиращи високоексплозивни осколъчни дарове, които едва успяха да избягат от цевите. Лира подигравателно заплаши с пръст:
- Глупави маймуни! Свръхядрено загрети котлети в собствен сок ви очакват!
Генадий Поликанов се подготви за последната битка. Вече знаеше, че краят е близо. От самото начало това беше неравна битка на различни ресурси и технологии. Планетата Земя беше безсилна, като мравуняк под гъсениците на танк. Какво трябваше да направи маршалът в такава ситуация? Само да умре, но да умре по такъв начин, че потомците с гордост да си спомнят смъртта на последния президент на Русия. Въпреки че може би няма да бъдат запомнени и на кого.
Дебелата титаниева врата се срути, разрязана от бластерни лъчи. Розова топка влетя в обширната зала на стратегическото командване. Бодигардове и генерали набързо изскочиха зад бронираните щитове. Остана само президентът Поликанов, изправен гордо, готов да приеме смъртта. Смъртта, която сега изглеждаше като лек за всички проблеми, начин за потискане на непоносимата душевна болка, която измъчваше всяка частица от изтощеното тяло. Злата старица с ятагана прие формата на приказка, а леденият й дъх наподобяваше лек ветрец. Но преливащата се преливаща топка продължи да лежи тихо и тогава се чу мелодия, смътно напомняща на детска приспивна песен. Под мелодичните звуци на спокойна и чиста музика се изигра последното действие на космическата трагедия. Извънземните плавно влязоха в залата, грозни, в обемисти бойни костюми. Въоръжени с различни оръжия, Star Invaders хвърлят зловещи сенки като диви демони в светлината на преносими прожектори. В най-яркото огнено оранжево облекло беше вождът на космическите терористи.
Познат подигравателен смях наруши зловещата тишина:
- Ето ги, смели, но нещастни воини на изостаналата планета на голи примати! И тази нищожна армия все още се опитва да възрази на неразрушимата ни мощ! В детската стая за маймуни е подготвена клетка за вас.
Бледият Поликанов се разтресе от гняв.
- Ти просто...
Но не можа да завърши - нямаше достатъчно думи, за да изрази цялото си отношение към тези подли звездни чудовища. Началникът на охраната ген.-лейт.