Аннотация
1
Зад тъмните върби умира златен ден,
приижда вечерта на милващи вълни.
Гърмеж подир гърмеж заглъхва уморен
и звездния звънар за мирен сън звъни.
Закотвения шлеп все тук ли ще седи -
покрит със воден мъх и черен лепкав клей?
О, сякаш чер ковчег над тъмните води
за сетен упокой приспивно ни люлей!
Със вързани ръце и тая вечер пак
ний гледаме в копнеж към светналия град.
И чакаме дали от стихналия бряг
невидими уста не ще ни позоват...
А тихата река разтваря цветна длан
и приказно блестят подводни широти -
о, кой ли тая нощ, ранен и изтерзан,
кат падаща звезда натам ще полети?
2
Своя нежнорозов цвят
утрото разтваря
и над мокрий бряг димят
бели, бели пари.
Спрете, майки, своя бяг
в тая утрин плаха:
в син, подводен полумрак
кротко те заспаха.
А русалките, отвред
с таен знак събрани,
угасиха с бистър л...
Отзывы