Аннотация
Павел Вежинов
Сините пеперуди
1
Сънуваше в тоя миг зелено небе с чисти и нежни облаци, които спокойно се носеха над безкрайната равнина. Сънуваше кафяви скали, всред които блестеше като синьо око малко планинско езеро. Сънуваше червени покриви всред тъмните клони на боровете, усещаше дълбоко в душата си сладкия дъх на смолата.
— Време е да ставаш, Алек…
— Да, майко — отвърна той тихо.
И някаква спокойна и плаха нежност погали като с ръка сърцето му.
— Време е, Алек!…
Сега се носеше като облаче над степта и гледаше пъстрите гърбове на антилопите, които плаваха всред древната трева. След това внезапно отвори очи и видя надвесено над себе си желязното лице на Дирак.
— Пристигаме ли? — попита той глухо.
— Да, Алек — отвърна спокойно роботът. — Време е да се събудиш…
Човекът въздъхна едва забележимо и се огледа. Съзнанието му се бе възвърнало внезапно и остро, сега той знаеше много добре, че се намира в рековалесцент...
Отзывы