Аннотация
I
Под Синая мълчалива,
из горещий камъняк,
дълг керван върви, отива
към далечен морски бряг.
Бодро, яхнали ил пяши,
аравийците вървът,
жажда, жега, труд не плаши
на пустинята синът.
Само графът е в унинье,
по лицето му тъга –
други образи, картини
пълнят му ума сега:
скъпи спомени засмени
от Балканската война,
хълмове, гори зелени
там под Стара планина,
дето пролет чародейна
сипе рози, миризми,
дето Тунджа бистролейна
в райските поля шуми;
де като вълшебна сянка
чуден лик му се вести –
име сладостно „Невянка”
графът тихичко шепти.
Срещата му кратка беше
с драголибната мома,
но и днес го тя дружеше,
жива грейше му в ума.
Росна щерка на Балкана,
де се дяна? Де се скри?
Страшни меч на Сюлеймана
всичко пепел там стори.
Смърт ли я слетя ужасна?
В плен Невянка ли паднa?
Слу...
Отзывы