Аннотация
Кога отиде годеника й на война,
Ирена де Граман с решителност спокойна
не се предаде на сълзи, скръб недостойна,
а като жена на рицар, младата мома
молu се и чакa. Премените чудесни
смени ги прост, почти монашески костюм,
заглъхна замъка от музика и песни,
затихна радостта и веселият шум.
От миналото щастие ней остана
годежний пръстен, от Рене дарен.
Когато вест дойде в един злокобен ден
за първото французко пораженье,
Ренe, обзет от пламенно решенье,
обади й, че тръгнува и той
кат доброволец прост за кървавия бой,
във редовете на борците благородни
да брани от врага полята родни.
Далеч оттам да е, той счете туй измена.
И той прости се бързо със Ирена,
кат взе за спомен от косата й златна
една къдрица ароматна.
И тръгна той. О, колко сълзи тя проля
за фръкналий орел към бойните поля!
Когато скороходец идеше оттам,
Ир...
Отзывы