Аннотация
Седя си оня ден на двора, пека си кълката на слънце и гледам — минава по пътя Юмера, в текезесето дето е овчар.
— Здрасти! — казва и си клати главата.
— Здрасти, здрасти, но защо си въртиш главата?
— Въртя я, че ние горе, на кошарите, се чудим откъде помагачи да намерим — като да има как от кал да ги направим, — а ти тука дремеш ли, дремеш. Ела — вика, — с мене, чичо Каньо, хем надница ще ти платя, хем ще видиш как се прави изкуствено опсеменяване.
— Какво опсеменявате? Пшеницата или ръжта?
— Каква ти пшеница — овцете опсеменяваме!
Опсеменявали овцете. Нова мода шантеклер.
— Абе, Юмере, нямате ли — казвам — кочове, та вие ще опсеменявате овцете?
— И има — кай, — и няма. Ела да видиш! Всяка вечер ще ти варя качамак.
Откакто си бях навехнал крака, в гората не бях излизал, та ми се беше бая затъжило, а и времето хубаво: едно спокойничко слънце пекнало — защо пък, рекох си, да не отида на къшлата, че да се разшавам и разгледам? Викам...
Отзывы