Аннотация
Пролог
Без край, без начало — тук всичко минава.
Къде то отива? Отде е дошло?
Ни глупав, ни мъдър днес отговор дава.
Едно цъфва... Сякаш не е и било —
отива си друго, увяхва, изтлява
и вятърът пръсва праха му в степта.
А както по-рано — пак слънце изгрява
и ясни звездици трептят над света,
и ти, бледолики, в небето излезнал,
отново поемаш във нощния мрак,
оглеждаш се в извори, в морските бездни
надничаш спокоен и светиш си пак
тъй, както във дни вавилонски си светил
и както ще светиш и над синовете ни...
О месец безсмъртен! Обичам си аз
като с брат, с сестрица — с тебе да говоря,
да ти пея песни, що нашепваш ти.
Какво, посъветвай, с тъгата да сторя?
Аз не съм самотен в мисли и мечти,
но де да ги дяна — моите дечица?
С мен да ги зария? Грешно е: душици...
А може по-леко да е на душата
на оня свят — ако прочетат словата,
що така горещо ...
Отзывы