Водосрез

Тъжно му беше, понеже знаеше, че това е само спомен и тя е мъртва и Мексико заедно с нея, също и Айя и Селена, както и Папа. Но реши, че всичко е наред. Поне вече можеше да бъде с Мама. Беше в безопасност и надушваше аромата на царевицата и усещаше жегата на парата. Надушваше огъня в печката. Надушваше и дима.

Мама го гледаше странно. Той осъзна, че гори.

Цялото му тяло пламтеше нажежено.

Мама продължаваше да повтаря:

— Трябва да те заведем на лекар.

Анхела искаше да ѝ обясни, че всичко е наред. Всичко умира. Тя в крайна сметка беше мъртва, така че защо ѝ беше да се тревожи за него? Но тя се молеше на Девата да го защити и той се опитваше да ѝ обясни отново, че всъщност няма останало нищо за спасяване, че те с Девата и Исус отдавна са тръгнали по различни пътища, обаче тя въпреки това стоеше коленичила до него и се молеше…

— Събуди се. Хайде, де. Събуди се!

Тя го целуваше, дишаше вместо него; Анхела изпъшка. Опита се да седне. Падна, разкъсван от болка.

Луси се отпусна назад на пети. Потна и петносана, хубавата журна го гледаше изпитателно — неговата лична светица.

Не беше лош начин да се събудиш.

Само дето адски болеше. Дяволски много болеше. Той не можеше да мръдне и на инч, без да го заболи — а до него беше коленичил някакъв тип с игла в ръката.

— Е, определено не е мъртъв — пошегува се мъжът.

— Дръж се — каза Луси и стисна ръката на Анхела.

Искаше да ѝ каже, че ръката го боли, понеже го е стиснала твърде силно, но мъжът заби иглата в кожата му.

Анхела потъна в бездната.

Онзи sicario седеше до него. И двамата бяха седнали на малки пластмасови столчета и дежуреха до тялото на мъжа, когото sicario беше убил. Анхела знаеше, че убиецът е лош човек и че представлява изключителна опасност за него, но мъжът, изглежда, харесваше присъствието му и Анхела не смееше да избяга.

Въпросният sicario държеше шишенце с мескал в ръка и го използваше да ръкомаха към жертвата, която току-що беше убил.

— Ето така става — казваше sicario. — Живей, както искаш да умреш, и умри, както си живял, нали знаеш? — погледна сериозно към Анхела. — Запомни го, mijo. Живеем, както искаме да умрем, и умираме, както сме живели. Сготвиш ли ястие с олово, оловото ще те сготви теб.

Анхела знаеше, че в този облик всъщност се крие собственият му баща. Този sicario беше истинският му татко. Не полицаят, с когото беше избягал преди години на север и който му беше обещал, че всичко ще е наред и че нарковците не се интересуват от него. Човекът, загубил цялото си семейство, понеже не знаеше как да души вятъра и да разбира кога се е обърнал срещу него.

Този sicario беше истинският баща на Анхела. Този убиец виждаше света без розови очила.

— Така че аз ще умра, както съм живял, но за теб не е задължително — допълни sicario. — Ти иди в Ел Норте. Направи втори опит. Без повече ястия с олово.

— А какво ще стане с Мама и Айя?

— Няма да взимаш никого със себе си, ¿entiendes?96 — Убиецът разтърси предупредително бутилчицата. — Или правиш така, или оставаш тук и живееш, както се каниш да умреш, и умираш, както си живял. Затова иди на север и започни на чисто. Тук, долу, е твърде горещо за теб.

— Но аз няма да живея така, както искам да умра.

Убиецът се разсмя:

— Не се притеснявай за това, mijo. Ще оживееш.

Наведе се с бутилката мескал и започна да ръга тялото на Анхела с гърлото ѝ. И където го докоснеше с нея, в плътта му се отваряха чудотворни дупки. Лееше се кръв. Анхела се взираше в раните си от куршуми. Не го беше страх. Раните боляха, но му се струваха правилни. Сякаш винаги се бе очаквало да ги има.

— Имам дупки в мен — промърмори.

Онзи sicario отпи от мескала и се разсмя:

— Ами накарай твоята жена да ги зашие.

— Тя ме заши…

— Не онази жена — sicario му се стори разочарован. — А другата, дето на първо място ти ги е отворила! — отпи от бутилката, след това пак ръчна Анхела с нея и го дари с още една дупка от куршум. — Наистина си твърде глупав да живееш. Stupido. Идиот… — още две ръчвания. Две нови дупки.

— Испанският ти куца.

Онзи sicario се разсмя:

— Толкова време си отсъствал, откъде ще знаеш? — и се ухили на Анхела. — Искаш ли един съвет, mijo? Не ядосвай las mujeres97… По-добре се живее в пустош, отколкото с гневна жена. Нали знаеш поговорката? Дълбока verdad98 има тука, mijo. Все тая дали е в Мексико, или в картелно Чиуауа, или тук, горе, в Ел Норте. Ядосаната жена ще ти резне топките и ще те остави да пееш като птичка.

— Но аз не съм женен.

Онзи sicario се усмихна многозначително:

— Така казват всичките малки гангстерчета, които търчат около фустите си… — и вдигна обвинително пръст. — Но момичетата си знаят най-добре. Знаят в какво си се забъркал. Дори да не го казват, пак знаят. Виж само какво стана с мен! — той посочи тялото си и Анхела видя, че и той е нашарен с дупки от куршуми.

— Нали виждаш какво направи жена ми? — каза sicario. — А сега те всички пеят песни за тази puta. Очакваше се да бъде моето corrido99, но го посветиха на нея, а аз какво получих? Няколко стиха и после кучката ми причини това… — той се наведе, жестикулирайки яростно с бутилката. — И тази част в песента, дето я бия, докато вземе да плюе кръв? Не е вярна! Кълна се в майка си. Да, бе, може и да съм се поразвихрил. Но никога не съм я удрял силно! — той поклати сериозно глава. — И всичкото това в песента е лъжа!

Анхела се разсмя на оправданията му.

— Хубаво тогава, че не си отишъл на север. Жените тук, горе, хич не ги понасят такива работи.

Онзи sicario му се стори разочарован:

— Точно това се опитвам да ти кажа, mijo! Не мами северните жени! Те ще те прецакат.

Анхела го погледна, объркан.

— Но аз току-що я срещнах.

Онзи sicario разстроено вдигна ръце към небесата.

— Той е твърде тъп да живее, Кльощава майко! Опитвам се да му обясня, но съм виждал и cholobis с повече мозък от него! Нека просто да го гръмна. Ще е по-добре за всички ни!

Анхела се събуди с вик.

Луси се наведе над него и нежно положи длан на челото му. Той имаше чувството, че го е сгазил влак и от тялото му е останало само насинено и накъсано месо.

Намираше се в полузавършена стая от шперплат с оголени гвоздеи. От един на стената висеше торбичка с кръвна плазма. До нея от нагърчен плакат в пациента се взираше Бритни Спиърс. Ботоксирана и беззъба, но все пак ставаше да си теглиш една чекия насаме.

Анхела направо се пържеше в горещината. Опита се да отхвърли завивките, но напипа само собствената си хлъзгава от потта кожа. Ръбци от куршуми и нови рани. История на всичките му грешки.

Някой беше копал в гърдите и вътрешностите му. Нови шевове стискаха плътта му. Спомни си как преди години беше вдигнал ризата си пред Кейтрин Кейс, когато се срещнаха за първи път. Казваше, че не се страхува от куршумите. Пъчеше се с белезите си.

„Е сега ще имам още повече.“

Опита да се надигне, но се оказа твърде трудно. Падна по гръб, разтреперан.

Луси положи нежно ръка на гърдите му.

— Карай полека. Имаш късмет, че си жив.

Той се опита да заговори и накрая изхриптя:

— Agua… — трудно беше да добави още нещо. — Por…

Давай на английски.

— Моля — прошепна. — Вода.

— Имам само от чисторба.

— Бива.

Журната поднесе сламка към устните му, но му взе торбичката, преди да успее да отпие хубава глътка.

— Само толкоз ли? — оплака се Анхела.

— Веднага щом органовите присадки прихванат, както трябва, ще можеш да пиеш колкото си искаш.

Искаше му се да спори, но беше толкова уморен, а съдейки по тона ѝ, Луси бездруго нямаше да отстъпи.

96

Entiendes (исп.) — разбрано, ясно (заповедна форма във второ лице на глагола entender). — Б.пр.

97

Mujeres (исп.) — жени. — Б.пр.

98

Verdad (исп.) — истина. — Б.пр.

99

Corrido (исп.) — мексиканска балада. — Б.пр.