Водосрез

— Анализаторите ми казват, че няма начин да стане. Ще е като домино — може да свали всички стени под него. Освен това не смятаме, че Северна Калифорния ще допусне щатът да бъде въвлечен в сериозна война заради водата на Лос Анджелис и Сан Диего. Смятаме, че все още сме в безопасност.

— И Бракстън ли е сред анализаторите ти?

— Стига вече, Ангелче, проверих го. Чист е.

— Или умен.

— Ти си онзи, който не отговаряше на обажданията ми. Бракстън мога да го наглеждам.

— Откога не ми вярваш?

— Откакто почнах да намирам змии под всеки камък, който обърна. Елис по идея трябваше да следи какви ги върши Калифорния и не ме предупреди въобще. Та ето ме, влизам си на сбирката, ще завързвам дружба с инвеститорите и знам точно колко на брой задници си купуват пентхаусите. Сега давай и ми кажи на кого да се доверя.

— Мамка му. Смяташ, че калитата са обърнали Елис?

— Като нищо си представям, че вече седи на плажа в Сан Диего и си пие пиня колада.

— Или е мъртъв.

— Защо мислиш така?

— Хулио се е извъртял.

Тишина.

— Сигурен ли си?

— Бая сигурен. Опита се да ме гръмне в главата.

— Защо?

— Защо ще стреля по мен?

— Защо ще предава фронта?

— За пари, както изглежда. Опитвал се е да си резне едни водни права от негов човек, който му е работил тук, долу. Искал е да удари джакпота, чини ми се… — Анхела се поколеба. — Мисля, че има голяма вероятност да е предавал хората ни на калитата. Започнах да подозирам, че за правилната цена е бил готов да сподели практически всичко.

— Христе. Знаех си, че трябваше да го махна от Финикс по-рано. Това място развращава.

— Аха. Можеше да му спаси живота.

— Чакай. Мъртъв ли е?

— Доста мъртъв.

— Стрелял си в отговор.

— Че и го улучих.

— Щеше да е по-хубаво да му зададем няколко въпроса. Ако сме разкрити заради нещо, което е направил…

Анхела почти можеше да чуе зъбчатките в действие в бързия ум на Кейс как поемат новите данни и градят нови планове. Как се адаптират. И се променят. Чакаше търпеливо, беше наясно, че ще последват инструкции.

Вместо да даде нареждания обаче, Кейс въздъхна, а когато заговори, гласът ѝ прозвуча кухо и изтощено:

— Всеки път, когато си мисля, че тръгваме напред, настъпваме такова гребло. Тъкмо включих ВСЮН в разширение на „Сайпръс“ с четири хиляди апартамента, а сега не знам дори дали ще имаме вода в реката, докато го завършим.

— Сериозно ли говориш?

Силно притеснително беше да чува съмнение в гласа на Кейс. Кралицата на Колорадо да звучи досущ като севернотексаски воден инженер, който се сърди за откраднатата Ред Ривър? Жената, която беше извадила за свои нужди гангстер от затвора, беше му дала оръжие и дори веднъж не показа унция съмнение, сега звучеше притеснена.

По-зле, звучеше слаба.

— Според мен калифорнийците са държали каишката на Хулио — каза Кейс.

— Не мисля така — Анхела си спомни мъртвеца от „Ибис“ в луксозния му апартамент плюс калифорнийските кашици, на които се беше натъкнал в моргата и после в „Тайян“. — Имам чувството, че и калитата ровят на тъмно. Хулио си водеше за черната работа един тип, някакъв зонърски cholobi. Не ми се струва да е разполагал със сериозна подкрепа.

— Смяташ, че е излязъл на свободна практика, така ли?

— Имам чувството, че всички излизат на свободна практика, щом подушат тези права.

— Какви права?

— Типът, който ги продавал, твърдял, че са старшите индиански права за водата, която Финикс притежава, но не контролира.

— Те нямат контрол върху собствените си водни права? — Кейс започна да се смее. — Как са успели да го постигнат?

— Никога не подценявай некомпетентността на държавна заплата — заяви Анхела. — Един от водните им адвокати, тип на име Джеймс Сандерсън, ги е надушил. Опитвал се е да пробута правата на калифорнийците, но станал алчен и взел да се закача и с нас, което въвлякло Хулио. И това го убило. Забавното е, че според мен типът от „Ибис“, който е купил правата от името на Калифорния, също се е пробвал да се измъкне от нашийника. Веднага щом докопат тия права, всички почват да виждат възможностите на свободния пазар.

— Колко старши са тези права?

— Ако слуховете излязат истина ли? Старши спрямо Господ. Като гледам, става дума за солиден залък от река Колорадо. Може да са старши дори спрямо Калифорния.

Кейс се изсмя.

— Не го вярваш наистина, нали?

— Не знам вече на какво да вярвам. Който ги докопа, започва да се държи, все едно е намерил Светия Граал. Точно преди да ги продадат на най-високото наддаване.

— Знаеш ли колко много съм направила за Хулио?

— Извадила си го от ада. Направила си го за всички ни.

— Всички поддават — съгласи се Кейс. — За това става въпрос. Плъховете търчат към спасителните си лодки.

— Сигурно е голяма съблазън. Тези права навярно струват милиони.

Кралицата на Колорадо се разсмя:

— Ако са толкова солидни, колкото казваш, като нищо струват милиарди.

Това накара Анхела да се замисли.

Колко струваше оцеляването на един град? Или на цял щат? Колко би могъл да ти плати някой, за да продължи водата му да тече? Колко би платил в момента Финикс само за да се изправи на крака? Колко би дал някой друг град, за да се увери, че няма да свърши изпразнен като Финикс?

— Имаш ли представа къде са сега тези права? — попита Кейс.

— Според мен записите са шифровани на един компютър, който се озова в мен. Хулио много бързаше да намери начин да кракне кодовете и да проникне в него.

— Лоша работа, че не си могъл просто да го раниш — каза Кейс. — Бих искала да знам колко зле сме пострадали.

— Мога да се върна и да го изтръскам, но надали ще има полза от това.

— Радвам се, че гледаш на нещата от веселата им страна.

— Смятам, че всичко ще е наред. Имаме компютъра. Имаме и хора, които могат да го отворят…

— Вие?

Анхела се поколеба.

— Има замесена и една журна.

Кейс изпъшка недоволно.

— Нещата стават все по-хубави и по-хубави.

— Дълга история е. Накратко, тя се оказа забъркана в цялата каша. Пишеше статии за онзи тип от „Финикс Уотър“, който първи е намерил правата. Вече е трудно да я откача.

— Колко трудно може да се окаже?

Анхела се поколеба.

— Разполагаш ли с нещо за тази жена?

— Тя е полезна, ясно?

— Добре. Все тая. Ще намеря някой да ти кракне шифъра. Имаш ли да ми оставиш номер?

— Не — прекъсна шефката си Анхела. — Нямам намерение да припарвам до хората ти. Няма начин да се каже кого е продал Хулио. Всички, които познавам тук, може да излязат вързани за Калифорния или да са в списъка за следене на Финикс. Тази журна, с която движа сега, тя твърди, че има приятели, които могат да отворят компютъра. Прецених, че трябва да са достатъчно неутрални, за да не се налага да се тревожа да не ни измамят отново.

— Репортери — изля презрението си Кейс.

— Тази е различна… — Анхела замлъкна, понеже не искаше да говори за сложните си чувства спрямо Луси. — Тя е от онези, за които човек трябва да внимава. Умна е, знаеш ли?

Кейс отвърна сухо:

— Запозната съм на теория.

Аплодисменти от нейната страна на разговора започнаха да заглушават звуците.

— Трябва да тръгвам — каза тя. — Налага се да съм пред камерите за речите… — спря за момент. — Искам тези права.

— Както казах, работя по въпроса.

— Ти и тази журналистка. Как се казва?

— Луси Монро. Потърси я в Гугъл. Спечелила е „Пулицър“.

— Прекрасно.

Долавяше ясно скептицизма на Кейс.

— Вярвам ѝ — увери шефката си.

Тя изпъшка недоволно отново:

— И смяташ, че данните в онзи компютър са каквото ни трябва?

— Ще ти се обадя, когато се уверя в това.

— Непременно го направи.

Гласовете на заден фон се усилваха още. Разнесе се нов тътен на аплодисменти и след това телефонът прекъсна, а Кейс се посвети на сбирката си.

Анхела пусна телефона си на земята и го настъпи няколко пъти, докато не строши пластмасата. Пресегна се вътре, намери чипа и го смачка с ток. Извади батерията. Събра всички парчета и си проправи път през клаустрофобично криволичещите улички, докато не стигна до открития булевард.