Страница 21 из 92
Мария се поколеба:
— Нямам го кеш. Имам вода. Един куп литри. Докато не ги продам, наемът ми е във вода.
Деймиън се ухили подигравателно.
— О, да. Чух, че някакви малки putas са направили удар на хуманитарната помпа. Напълнили си цяла червена количка с вода от Червения кръст. Трябва да ти взема такса само задето си я докарала.
— Трябва да я продам, ако си искаш наема.
— Може да ти взема наема във вода, да ти спестя усилието.
— Тази вода ли? — тя му протегна чисторбата, пълна с тъмножълта пикня.
Деймиън се разсмя:
— Не пия тази гадост. Това е за тексасци.
— Става си просто вода, щом я прецедя.
— Продължавай да си го повтаряш.
„Той просто ме изпитва“ — каза си Мария. Но въпреки това се страхуваше. Деймиън наистина можеше да ѝ вземе всичката вода, ако си го науми. Цялата вода, която беше спечелила толкова евтино и се очакваше да продаде толкова скъпо… Заяви:
— Ако ми платиш каквото ще дадат в „Тайян“, може да я вземеш още сега.
— А какво ще ти платят в „Тайян“? — изсмя се той. — Наистина ли смяташ, че може да се пазариш с мен?
Тя се поколеба, опитвайки се да оцени заплахата му. Трябва да беше дошъл, защото е чул за водата. Но ако му я продадеше, просто щеше да си върне парите, отново да е разорена, вместо да спечели нещо.
Той я гледаше с лека усмивка.
— Моля те — каза му Мария. — Просто ме остави да я продам. Ще ти платя веднага щом се прибера. Знаеш, че ще изкарам повече при „Тайян“. Работниците имат кеш и не са против да го харчат. Ще ти дам процент.
— Процент, а? — Той прикри очи от слънцето, което се издигаше и си прогаряше път през дима и прахоляка на утрото. — Дай да си помисля за това… голяма работа, а? Сума пари за изкарване, сума питиета за поднасяне… — той се ухили. — Ами хубаво, де. Щом искаш да се потиш, върви си изпълни ролята.
— Благодаря.
— Винаги казвам, че съм разумен човек. Но ако наистина искаш да изкараш пари, би трябвало да работиш за мен. Ще ти боядисаме косата руса и мога да те уредя при китайските строители. Ще ти купуват времето без проблем. Или пък да те прекарам покрай червенокръстките шатри, да те запозная с този-онзи. Да си срещнем хубав човешки доктор… — той се усмихна. — Всяко момиче иска да се омъжи за доктор, нали?
— Стига вече — каза Мария.
— Не се цупи, момиче. Върви продавай водата при „Тайян“, щом това искаш. Но най-добре първо да се разплатиш с Естебан и да се убедиш, че си дала процента на Ветеринаря… — той вдигна вежда. — Тъкмо в момента е в къщата на шефа.
— Не мога ли да ти платя на теб?
— Търговците не са ми по специалността. Ако ти взема парите… Естебан не те познава. Ако му кажа, че някаква си tejana май продава вода, а той не знае коя, няма да знае и дали си платила. Най-добре му ги занеси лично. Не ми трябва тоя шибаняк да ми блъска по кофата. И без него си имам достатъчно неприятности.
Сара излезе по стълбите от мазето.
— О. Здрасти, Деймиън!
Деймиън се усмихна:
— Точно тази güera58, за която си мислех, а? Хубава нощ ли изкара? Как ми е наемът?
Сара се поколеба и стрелна с поглед Мария.
— Аз…
Деймиън изсумтя с погнуса.
— Дявол го взел, Мария. И парите на моето момиче ли си наблъскала в това, а? По-лоша си от сводник — да ѝ взимаш така наличните.
— Нали имаме вода — възрази Мария. — Ще си получиш и твоите пари.
— Имате наем за плащане, това имате. Плюс процента ѝ за мен. Така че побързай, мамицата ти, и върви се продавай! — той махна към улиците. — И помни, тук аз съм добрият. Ако ми се наложи да викам подкрепление, ще свършиш на някой от купоните на Ветеринаря, а ти със сигурност не го искаш!
Мария буквално видя тръпката на страха, обгърнал Сара при споменаването на купоните на Ветеринаря.
— Още не сме закъснели — каза момичето накрая.
— Продължавай все така. Няма да ти хареса как си взима лихвата Ветеринаря от тексаски чукалки като вас двете… — Деймиън се обърна да си тръгне, но после подметна през рамо. — И наистина да платиш таксата на Естебан! Убеди се, че си получила разрешението му, преди да ходиш да проявяваш предприемчивост. Това не ми е по специалността!
Мария отклони очи, без да казва нищо, но Деймиън видя изражението ѝ.
— Слушай ме внимателно, момиче. Ветеринаря ще ти закове малките цицета за стената, ако те хване да търгуваш без разрешение!
— Знам.
— Знаеш — направи гримаса Деймиън. — Много ясно, че знаеш. Точно затова си такава потайна. Запомни следното: ако аз съм ти хвърлил око, значи и други хора също са те набелязали, да знаеш. Ако момчетата на Ветеринаря те хванат около оная аркология да търгуваш без такса, ще ти разширят красивата усмивка с няколко рибарски кукички и нож. Не се шегувам. А си прекалено хубава да те накълцат по такъв начин.
Сара подръпна Мария за рамото:
— Знаем, Деймиън. Ще си получат дела.
— И аз си искам моя, да знаеш.
Мария понечи да възрази, но Сара я стисна за ръката така здраво, че имаше чувството, че ще ѝ се счупят пръстите.
— И твоя ще си получиш.
Когато Деймиън си тръгна, Мария избухна:
— Какви ги вършиш? Знаеш ли колко голям ще стане процентът?
Сара дори не повиши глас:
— Въпреки това ще изкараш достатъчно. Хайде, да вървим. Трябва да платим на Естебан и да закараме тази количка при Тууми, преди народът да се е събудил.
— Но…
Сара само я изгледа:
— Така стоят нещата, момиче. Няма смисъл да се съпротивляваш. Не бива да се косиш как е устроен светът. А сега да идем да си платим таксата и да ти изкараме пари!
Говореше тихо и мило и подканваше Мария да осъзнае, че колкото и да мяука, никой няма да се смили да ѝ даде и капка мляко.
Глава 7
Анхела летеше на юг — сокол на лов.
Мохаве се ширеше гола и открита — изпечена, остъргана от вятъра кора от оксидиран чакъл и бледа глина, с крусти от креозотови храсти и криви юки. Сто и двайсет градуса59 на сянка и жегата се вихреше от асфалта в блещукащ мираж. Слънцето вършееше по небето и единственото движение по междущатската беше хвърлящата отражения тесла на Анхела.
И преди тук се простираха отчайващи земи, и сега си бяха отчаяни. Анхела винаги беше харесвал пустинята заради липсата на илюзии. Тук растенията разперваха корени нашироко и плитко, зажаднели за всяка капка. Соковете им кристализираха в твърд шеллак, борейки се да запазят от изпарение всяка молекула влага. Листата се виреха към непрощаващото небе, оформени така, че да уловят и канализират всяка рядка капка, която може да се случи да капне върху им.
Благодарение на центрофужната помпа райони като Невада, Канзас, Оклахома и Тексас в течение на векове се бяха замятали с одеждите на плодородието, маскираха се като зелени и цветущи, докато копаеха ледникова вода от водни хоризонти на по десет хиляди години. Играеха си на „облечени в зелено“ и се преструваха, че това ще продължава вечно. Помпеха Ледниковата епоха и я разливаха върху пръстта и за известно време превърнаха сухите си земи в цветущ рай. Памук, жито, царевица, соя — огромни зелени ниви, и всичко това благодарение на боднатите от куцо и сакато помпи. Тези райони бяха мечтали да са по-различни от истинската си същност. Бяха хранили амбиции. И когато водата свърши, рухнаха отново, осъзнали твърде късно, че възходът им е бил на заем и няма да им отпуснат нов.
Пустинята беше различна. От едно време е била изсушена и дива. Винаги е дебнела следващата си глътка. Пустинята никога не се самозабравя.
Оскъдният зимен дъжд винаги е бил единственото, което поддържа юката и креозота в цвят. Където имаше друг живот, той се гушеше по бреговете на няколкото мизерни реки, които се осмеляваха да нахлуят в горещите земи и не течаха надалече.
Пустинята никога не приемаше водата за даденост.
Анхела настъпи газта на теслата. Колата му приседна ниско върху асфалта и се ускори, литнала през най-истинското място, което той някога беше виждал.
58
Güera (исп.) — мексикански жаргон за белокожо или светлокосо момиче. — Б.пр.
59
120F — приблизително 49°С. — Б.пр.