Страница 74 из 107
„Шест години изминаха, откакто дойдохме при реката, където живеем сега — каза Червеното куче, — но нищо от това, което ни бе обещано, не бе изпълнено.“ Друг вожд припомни, че откакто Великия баща обеща, че вече никога няма да ги местят, те са премествани пет пъти: „Мисля, че по-добре ще е да поставите индианците на колела — каза язвително той, — та да можете да ги местите нагоре-надолу, когато поискате.“
Петнистата опашка обвини правителството и комисарите в предателство спрямо индианците, в нарушени обещания и лъжливи думи: „Тази война не избухна тук, на наша земя. Натрапиха ни я децата на Великия баща, които дойдоха, за да ни отнемат земята, без да платят, и като влязоха в нея, извършиха много злини… Войната избухна от грабежа — от кражбата на земята ни.“ Що се отнася до преместването на Мисури, Петнистата опашка бе абсолютно против и заяви на комисарите, че няма да подпише отказа от Блак Хилс, докато не отиде във Вашингтон, за да разговаря с Великия баща.
Комисарите дадоха на индианците една седмица да обсъдят условията и скоро стана ясно, че те няма да подпишат нищо. Вождовете изтъкваха, че договорът от 1868 г. предвижда всяка промяна в него да е закрепени с подписите на три четвърти от възрастното мъжко население на сиукските племена, а повече от половината воини бяха на север със Седящия бик и Лудия кон. В отговор комисарите обясниха, че индианците извън резерватите са врагове — само приятелски настроените индианци ще имат отношение към договора. Повечето от вождовете не приеха това. За да прекършат съпротивата им, комисарите намекнаха, че ако индианците не подпишат, Великия съвет в гнева си ще спре незабавно отпускането на всякакви дажби, ще ги премести на юг в Индианската територия и армията ще им отнеме пушките и конете.
Нямаше изход. Отнеха им Блак Хилс, нямаше ги земите край Паудър и стадата дивеч. Без дивеч или дажби хората щяха да гладуват. Мисълта за преместването им далеч в чуждата страна на юг бе непоносима, а ако армията им вземеше пушките и конете, те повече нямаше да бъдат мъже.
Червения облак и заместниците му подписаха първи, след тях Петнистата опашка и хората му. После комисарите отидоха в агенциите Стендинг Рок, Шайен Ривър, Кроу Крийк, Лоуър Брюле и Сантии и принудиха другите сиукски племена да подпишат. Така Паха Сапа, нейните духове и тайни, обширните й борови гори и милиардите долари злато завинаги преминаха от ръцете на индианците във владение на Съединените щати.
Четири седмици след като Червения облак и Петнистата опашка докоснаха с писалки хартията, осем роти от кавалерията на Съединените щати под командуването на Трите пръста Макензи (Орловия вожд, който изби кайовите и команчите в каньона Пало Дуро) напуснаха форт Робинсън и тръгнаха към лагерите при агенциите. По заповед на Министерството на войната Макензи дойде да отнеме мустангите и пушките на индианците от резерватите. Всички мъже бяха арестувани, вигвамите — претърсени и разрушени, пушките — конфискувани, а конете — събрани от войниците. Макензи разреши на жените да използуват конете за пренасяне на багажа си до форт Робинсън. Мъжете (включително Червения облак и другите вождове) бяха принудени да вървят пеша до форта. Отсега нататък племето трябваше да живее до форт Робинсън под дулата на войнишките топове.
На сутринта, за да унижи още повече победените си пленници, Макензи подари на една рота наемни разузнавачи пони (същите пони, които сиуксите навремето бяха прогонили от своите земи край река Паудър) конете, които войниците отнеха от сиуксите.
Междувременно армията на Съединените щати, жадна за мъст, кръстосваше страната на север и на запад от Блак Хилс, като убиваше индианците, където можеше да ги намери. В края на лятото на 1876 г. подсилената колона на Трите звезди Крук остана без провизии в областта на река Харт в Дакота и се насочи във форсиран поход на юг, за да получи хранителни продукти от лагерите на златотърсачите в Блак Хилс. На 9 септември близо до Слим Бют едно от предните подразделения под командуването на капитан Ансън Милс попадна на селото на Американския кон, в което имаше оглали и минеконжуи. Тези индианци бяха напуснали лагера на Лудия кон на река Гранд преди няколко дни и се придвижваха на юг, за да прекарат зимата своя резерват. Капитан Милс атакува, но сиуксите го отблъснаха и докато той очакваше идването на Трите звезди, всички индианци избягаха, с изключение на Американския кон, четирима воини и петнадесет жени и деца, които бяха в една пещера на края на малък каньон.
Когато пристигна с главната колона, Крук заповяда на войниците да се разположат така, че да могат да стрелят в отвора на пещерата. Американския кон и четиримата му воини отговориха на огъня и след няколко часа непрекъсната престрелка двама сини куртки бяха мъртви, а девет — ранени. Тогава Крук изпрати един разузнавач, Франк Груърд, да поиска капитулацията на индианците. Груърд, който бе живял със сиуксите, говори с тях на техния език. „Те ми казаха, че ще излязат, ако не стреляме, и излязоха, когато получиха обещанието ми.“ Американския кон, двама воини, пет жени и няколко деца изпълзяха от пещерата, настаналите бяха мъртви или толкова тежко ранени, че не можеха да се движат. Слабините на Американския йон бяха разкъсани от едри сачми. „Той държеше вътрешностите си с ръце, когато излизаше навън — казва Груърд. — Като протегна изцапаната си с кръв ръка, той се здрависа с мен.“
Капитан Милс откри едно малко момиченце на три или четири години, което се криеше в селото. „То изскочи и побягна като млада яребица — казва той. — Конниците го хванаха и го доведоха при мен.“
Милс го успокои, даде му малко храна и нареди на ординареца си да го вземе с тях, след което слезе в пещерата, където войниците измъкваха мъртвите индианци. Две от мъртвите бяха жени, целите в рани. „Момиченцето започна да крещи и удря ординареца — казва Милс, — докато той не го пусна на земята, а то побягна и прегърна една от онези жени, която се оказа майка му. Аз казах на адютанта Лемли, че имам намерите да осиновя момиченцето, понеже съм убил майка му.“
Един военен лекар дойде и прегледа раната на Американския кон. Той я обяви за смъртоносна, а вождът седна пред огъня, като покри с одеяло разкъсания си от куршумите стомах и стоя така, докато загуби съзнание и умря.
Крук нареди на капитан Милс да подготви хората си за възстановяване на похода към Блак Хилс. „Пречи да тръгнем — каза Милс, — адютантът Лемли ме попита дали наистина имам намерение да взема момиченцето. Когато му отговорих утвърдително, той запита: «Е добре, мислите ли, че това ще се хареса на госпожа Милс?» За първи път се замислих за тази страна на нещата и реших да оставя детето там, където го намерих.“
Докато Трите звезди Крук разрушаваше селото на Американския кон, някои от избягалите сиукси стигнаха до лагера на Седящия бик и му разказаха за нападението. Седящия бик и Гал с около шестстотин воини незабавно се притекоха на помощ на Американския кон, но пристигнаха късно. Макар че Седящия бик се хвърли в атака срещу войниците на Крук, воините му имаха толкова малко куршуми, че сините куртки ги задържаха, докато основната колона се придвижваше към Блак Хилс.
Когато всички войници си отидоха, Седящия бик и воините му влязоха в опустошеното село на Американския кон, помогнаха на останалите живи безпомощни хора и погребаха мъртвите. „Какво сме сторили, че белите хора искат от нас да спрем? — запита Седящия бик. — Ние бягаме нагоре-надолу из тази страна, а те ни гонят от място на място.“
В стремежа си да бъде колкото може по-далеч от войниците, Седящия бик отведе хората си на север край река Йелоустоун, където можеха да се намерят бизони. През Луната на падащите листа Гал бе с отряд ловци, който се натъкна на армейски керван от фургони, пътуваш, през земите по Йелоустоун. Войниците превозваха храни за новия форт, който се строеше на мястото, където река Тонг се влива в Йелоустоун (форт Кю, наречен на името на капитан Майлс Кю, който бе убит при Литъл Бигхорн).