Страница 8 из 29
„Казах каквото имах за казване и повече нищо не мога да добавя“ — продължи на 137.
„Смятам, че би било по-добре да запиташ Гилмориен, който е от твоя народ“ — отгърни на 119.
74
— Няма да говоря дълго — казва елфът. — Ако трябваше аз да избирам, бих ви повел към някоя от древните гори — Дениарда, Елоида или Алмирия. Вярвам, че племена от моя народ все още бродят нейде из техните дебри и така ще можем да разчитаме на помощ. Но същевременно разбирам, че трябва да търсим местата, където са най-съхранени първичните магически сили на земните недра. А такива места има под високите върхове като Уруг-Ган, Алад-Ган, Тибир-Ган… или този тук…
И Гилмориен посочва на север, където в небето над главите ви се извисява заснеженият връх Химур-Ган.
— Това исках да кажа — малко смутено довършва елфът. — Душата ме тегли към горските дебри, а хладният разум подсказва да тръгнем към някой от върховете. Не мога сам да реша и ще трябва да ми помогнете в избора.
Ако вече си готов да избереш посоката, мини на 23.
Ако все още не си изслушал останалите, избери кого искаш да чуеш:
Арнир — мини на 194.
Шургуп — продължи на 101.
Банун — прехвърли се на 120.
75
Оглеждаш склоновете под прозорците, но скалата навсякъде е толкова изгладена от планинските ветрове, че дори и котка не би могла да се вкопчи в нея. Няма как, принуден си да признаеш, че оттук изход няма.
Мини на 55.
76
— Не! — шепне с ужас елфът. — Никога! Никога!
Но ти и Шургуп се изправяте иззад ниската скала. Правите няколко крачки напред, после падате на колене.
В центъра на кръга вече се е оформила неясна великанска фигура, изтъкана от мрак. Две огнени очи се насочват към тебе, но ти си изненада откриваш, че вече не те мъчи страх. Този свръхестествен поглед е доброжелателен, почти бащински.
Не с ушите, а със сърцето си чуваш гласа на черната сянка:
— Умно момче… Много умно… Стани и ела насам, за да получиш наградата си.
Изправяш се като насън и тръгваш към побитите камъни.
— Стой! Не отивай! — крещи зад гърба ти елфът и скача, за да те спре.
Ала нозете ти се движат сами.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 11.
От 7 до 12 — продължи на 274.
77
Сам не знаеш откъде си намерил сили, но когато започваш да говориш, гласът ти е мощен и спокоен.
— Не ставайте глупави! Имате работа не с човек, а с елф! Нима не сте чували с каква бързина и сръчност се слави неговият народ? Преди да го хванете, ще успее да стреля поне три пъти. Е, кой иска да рискува?
Намесата ти е дала на разбойниците няколко секунди за размисъл. Усещаш как бойният им дух пада стремглаво надолу.
— Браво, приятелю! — възкликва елфът. — Да се махаме, тукашната компания не ми харесва!
Мини на 34.
78
С едно светкавично движение Тибур се озовава до теб и избива оръжието от ръцете ти. Арбалетът се премята във въздуха и полита надолу. Само след миг ловецът на тролове вече е преметнал железен лакът под брадата ти. Другата му ръка опира в гърлото ти нож.
Хвърляш поглед към подножието на скалата. Гилмориен е сграбчил арбалета, но отново стои неподвижно. Разбираш: по една или друга причина елфът не смее да стреля. И все пак знаеш, че ако поиска, той ще улучи. За точността на елфите се носят легенди.
Ако извикаш на Гилмориен да стреля, мини на 214.
Ако премълчиш, продължи на 98.
79
Когато подкрепяш идеята на елфа, джуджето подскача от възмущение.
— Как? Искате да къртите скъпоценните камъни от стените на сградите? И да съсипете великолепните творения на моя народ! Ами че това е светотатство! Само да сте посмели! Ще ви зарежа тук, пък да видим после как ще се измъкнете от подземията!
С много усилия успявате да успокоите разлютеното джудже. След като му обещавате да не докоснете нито едно камъче, то най-сетне омеква.
— Добре де, и аз не биваше да се паля толкова. Признавам, че предложението на елфа не беше чак толкова глупаво. Изчакайте ме тук.
Без да обясни какво смята да прави, джуджето изчезва по най-близкия коридор. Когато се завръща след няколко минути, в шепите му блестят десетина старинни златни монети.
— Вземи — подава ти ги то. — Може да ни потрябват по пътя. Е, хайде сега да вървим нагоре.
Ако тръгнеш след джуджето по стълбата, мини на 112.
Ако искаш да потърсите друг изход от града, мини на 91.
80
Когато съобщаваш решението си, групата е доволна, но същевременно и разтревожена. Пръв Гилмориен предлага да те придружи до хана, след него веднага се обаждат и останалите. Но ти разбираш, че подобни придружители могат по-скоро да ти навлекат неприятности, отколкото да помогнат.
Ако решиш да си вземеш спътник, ще трябва да избереш само един от групата. За целта мини на 86.
Ако предпочиташ да тръгнеш сам, продължи на 165.
81
— Какво повече искаш? — гневно пита старото джудже. — Нима твоят спътник не ти каза, че е видял вратата и че не е онази, която търсите?
— Каза ми го — отвръщаш ти. — Но вие криете нещо, затова настоявам да видя вратата лично.
— Кълна се в честта на своя народ! — отчаяно възкликва зад гърба ти Арнир. — Казах ти истината, а другото няма нищо общо с нашата цел!
Старият вожд се усмихва мрачно.
— Не ти ли стига това, недоверчиво човешко същество? Защо трябва да ти разкриваме и тайна, която не те засяга?
Какво ще му отговориш?
„Защото съдбата ме е определила да открия Последната врата“ — мини на 130.
„Защото ще ви платя десет златни монети“ (стига да ги имаш) — продължи на 113.
„Защото спасих Арнир от позорно робство и сега целият ваш народ ми е длъжник“ — попадаш на 155.
82
От неминуемата гибел те спасява тролът. С невероятна бързина той се хвърля напред и подлага рамо под падащия чук. Раздава се трясък, сетне чукът се отдръпва назад и каменната стена отново го скрива.
Няколко секунди всички стоите неподвижно, само тролът с болезнена гримаса разтрива удареното си рамо. Накрая джуджето пристъпва към теб и поклаща глава.
— Не беше твърде разумно онова, което стори. Моят народ често е слагал на входовете капани срещу врагове. Но сега поне знаем къде е капанът. Спокойно можеш да натиснеш другата плоча.
Ако натиснеш дясната плоча, мини на 198.