Страница 10 из 29
Мини на 231.
94
Когато пристъпваш към надписа, цялата група затаява дъх. Оглеждаш една по една скъпоценните букви. Още от пръв поглед разбираш, че е използвана руническата азбука на елфите, с която си служат и джуджетата.
— Ще можеш ли да го разчетеш? — обръщаш се ти към джуджето.
То навежда глава и упорито мълчи. Когато тишината става тягостна, елфът поклаща глава и отговаря вместо него:
— Не можем да ти помогнем. И двамата сме били отвлечени от родните си места още в най-ранна възраст, преди да овладеем изкуството на четенето.
— Аз мога, аз мога! — гордо пристъпва напред таласъмът и посочва с костеливия си пръст първия знак от най-горния ред. — Ето, тази буква е Г. А другата до нея е А.
— Чети по-нататък! — подканваш го ти.
Но таласъмът навежда глава и забива поглед в мраморния под на залата.
— Само толкова знам — въздъхва той и прегръща маймуната, сякаш търси от нея утеха.
И все пак неговата намеса отново е събудила надеждите ти. Припомняш си, че в една старинна книга си виждал образци от елфическата азбуката.
Ако желаеш да напрегнеш памет и да се помъчиш да разшифроваш надписа1, мини на 240.
Ако смяташ, че начинанието е безнадеждно, прехвърли се на 142.
95
Таласъмът размахва ръце и гордо се изпъчва пред останалите.
— На това му казвам аз правилен избор! Стане ли дума за промъкване нощем, няма по-големи майстори от нас! Е, приятели, не се тревожете! След малко ще се върнем със запаси за цяло пиршество!
Заръчваш на останалите да ви чакат близо до пътя и повеждаш Шургуп към „Желязната корона“. Когато наближавате до хана, ти правиш на таласъма знак да спре.
Прехвърли се на 133.
96
Дори и да би искал, нямаш сили да побегнеш. Лежиш върху хладния камък и се взираш напред през една тясна пукнатина на скалата.
В центъра на кръга вече се е оформила неясна великанска фигура, изтъкана от мрак. Две огнени очи бавно плъзват страховития си поглед по ръба на долчинката. За миг те сякаш се насочват право към теб и по гърба ти плъзва студена пот. Но сетне погледът продължава по-нататък, завършва обиколката и се свежда към Тибур, който стои неподвижно между два от побитите камъни.
Не с ушите, а с вкамененото си от ужас сърце чуваш гласа на черната сянка:
— Знам какво желаеш. Ще го получиш, ще ти дам и много повече, но цената е скъпа. От този миг трябва да бъдеш мой.
— Твой съм — дрезгаво прошепва ловецът на тролове.
Внезапно разбуденото ехо засилва гласа му хилядократно: „ТВОЙ… ТВОЙ… твой… твой… вой… ой… ой…“
С гръмовен смях мрачната фигура протяга ръце към него. За миг припламва кърваво сияние, върху което тялото на Тибур се очертава като черен силует. После светлината изгасва и в същото време сянката сякаш потъва в земята. В глухото безмълвие на нощта изведнъж се вмъкват хиляди далечни звуци. Часът на злокобната магия е отминал. Би могъл да помислиш, че си сънувал всичко, ако не беше тялото на Тибур, проснато неподвижно между побитите камъни.
— Онова още е тук, но сега дреме дълбоко под земята — прошепва след минута Гилмориен. — Да се измъкваме докато е време. И без това постъпихме твърде неразумно.
— Правилно! — подкрепя го джуджето. — Спасихме се като по чудо, но подобен късмет се пада веднъж в живота.
— Ами Тибур? — питаш ти?
Елфът въздъхва.
— Той сключи съюз със злото и се боя, че това тепърва ще ни докара много беди. Но засега е безопасен. Прекалено много сили му отне срещата с черния дух.
— Беди казваш… — промърморва Шургуп. Гласът му става заканителен. — Има един начин да ги предотвратим. Да убием Тибур — още сега, без да се бавим!
Ако се съгласиш с таласъма, продължи на 37.
Ако предпочиташ да си тръгнете веднага, мини на 2.
97
Не, нямаш никакво желание да се бориш с това страшилище. Тибур ти кимва още веднъж, после разбира, че няма да излезеш и отправя към теб свирепа гримаса.
Ако го изчакаш зад кулисите, мини на 53.
Ако заобиколиш и се скриеш сред публиката, мини на 232.
Ако побързаш да напуснеш цирка, мини на 209.
98
— Пусни го, човече — изрича Гилмориен с треперещ от болка и тревога глас. — Той е наш приятел.
Край ухото ти отново се раздава зловещият смях на Тибур.
— Да го пусна? Нещастници! Знаете ли каква е сладостта на отмъщението? С какво ще ми платите живота му?
Арнир свива юмруци.
— Аз ще ти платя. Чуй ме, Тибур. Знам място с несметни съкровища…
Викът като че излита от дъното на сърцето ти.
— Не, Арнир! Недей! Нали Баратулия е светиня за твоя народ!
Джуджето поклаща глава.
— Няма нищо по-скъпо от живота на приятел. Слушай добре, Тибур. В клисурата, където избягахме от потерята, ще откриеш една голяма скала. Зад нея е входът на легендарната Баратулия. Ето, сега си нечувано богат. Какво повече можеш да желаеш? Пусни моя приятел.
— Не стига! — дрезгаво отсича Тибур. — Отмъщението е по-скъпо!
Гилмориен пристъпва до джуджето. В дланите му отново сияе безплътното светещо кълбо.
— Виж това, Тибур. В него е събрана част от магическата сила на моя народ. Вземи го и пусни моя приятел.
Кълбото полита и каца върху рамото на Тибур.
— Не стига — повтаря ловецът на тролове.
— Чуй ме! — провиква се Шургуп. — Нямам нито богатства, нито магия! Имам само живота си. Затова ти предлагам: пусни моя приятел и ще ти бъда роб завинаги!
— Аз също — добавя тътнещият глас на трола.
— Искам и четиримата! — ухилва се Тибур. — Закълнете се, че ще бъдете мои роби. Каквото и да се случи. Повтарям: каквото и да се случи.
— Заклеваме се — отекват едновременно гласовете на четиримата.
Този път смехът на Тибур е наистина безумен.
— Жалки, мекушави глупци! Сами се заклехте! Каквото и да се случи, нали така? А ще се случи това, че сега ще прережа гърлото на хлапака! Е, приятелчета, как ще престъпите клетвата си?
Усещаш хладния метал върху гърлото си. Затваряш очи и мислено се прощаваш със света. След миг ще умреш.
Мини на 145.
99
Вождът изненадано възкликва на своя език, после те оглежда още по-внимателно.
— Прям отговор на прям въпрос даваш, човече! Но с това само засилваш заплахата, която е надвиснала над главата ти. Кои сте вие, та да ви допускам до една от светините на моя народ?
Ако разкажеш за бягството и целта на вашето пътешествие, продължи на 124.
Ако не желаеш да му отговориш, мини на 137.
Ако смяташ, че ще е по-добре Гилмориен да разкаже всичко, отгърни на 119.
100
Разбойниците не ви преследват. Бавно се отправяте към пътя, но изведнъж Гилмориен спира и оглежда кървавите петна по дрехата си, после тъжно поклаща глава.
— Всичко свърши, приятелю. Всичко свърши… Кръвта погубва всяко добро начинание. Никога не ще успеем…
1
Руническите надписи в това електронно копие са предварително разшифровани с помощта на руническия шифър, поместен в хартиеното издание. Навсякъде, където пише „карта“, се има предвид руническият шифър. Бел. Борислав.