Мистерии

Двамата владетели трябва много да са се надлъгвали. Според традиционната равинска притча, съхранена от Исак Д’Израели, например царицата не успяла да изобличи Соломон, че не различава истинските цветя от изкуствените, тъй като той просто отворил прозореца и пуснал пчелите да решат нейната гатанка. Има и една любопитна подробност. Все пак дузината стихове за Савската царица в двете книги на Библията не са съвсем идентични. В първия вариант има един текст, който вече три хиляди е обвит в мистичност. Ето какво се случва, когато омаяната от мъдростта и богатството на цар Соломон гостенка го дарява с невиждано до тогава количество благовония:

„Тогава цар Соломон даде на Савската царица всичко, що тя пожела и що поиска, вън от онова, което цар Соломон и подари с ръцете си.“ (Трета книга Царства, 10:13)

Ха сега де! Какво ли си е пожелала царицата и с какво ли я дарил Соломон вън от онова, което й подарил с ръцете си?

На пръв поглед всичко е ясно: знатната гостенка е била дарена с любов! Деяние, достойно за таоа Пакеекее, и непосилно за стария Хогбен. За таоа любовта е преди всичко духовна близост, докато за стария Хогбен тя е задоволяване на сексуалните му апетити със 700 жени и 300 наложници.

В древните еврейски легенди, останали извън Стария завет, обаче има подробности, които придават някои пиперливи нюанси на любовния акт между владетелите и сякаш оставят открит въпроса кой от двамата братя Хогбен е заемал мястото на цар Соломон в общуването му със Савската царица. Работата е там, че единият крак на тъмнокожата африканска красавица е бил недъгав, при това толкова крив, че някои го наричат направо патешки. Заинтригуван от легендите за крайника на Савската царица, Соломон наредил да направят един от подовете в двореца му кристален, та мислейки го за вода, царицата да си повдигне полите и да разкрие знаменития си крак. Ама царицата била с… шалвари. Мнозина са склонни да смятат, че понеже хитростта на Соломон не успяла, в края на краищата той е бил принуден да задоволи любопитството си, като покани гостенката си в леглото, и следователно това е бил старият извратен Хогбен. Други обаче с основание обявяват всичко това за глупости, защото Соломон омъжил Савската царица за един от синовете си. Нещо, което несъмнено е по силите само на такъв достоен човек, като дълбокоуважавания от мен таоа Пакеекее.

Но в такъв случай остава някакво съмнение с какво все пак цар Соломон е дарил екзотичната владетелка вън от онова, което й подарил с ръцете си? Веднъж зададох този въпрос на таоа Пакеекее, а той се усмихна благо и някак загадъчно, потупа ме по рамото и рече, че е прекалено стар и спомените му са избледнели.42

17. Изгубените градове

Другите две големи загадки от епохата на цар Соломон несъмнено са: къде е била родината на Савската царица и къде са се намирали Рудниците на цар Соломон? По тези въпроси са изписани стотици хиляди страници от неколцина умни люде и цели тълпи от идиоти. Прерових лист по лист тази камара от писания и надникнах дори в официалните учебници.43

Най-досадното на европейските учебници по история е, че са писани от европейци и в тях други европейци непрекъснато откриват света. Така през XIX в. след няколко европейски „открития“ се ражда легендата за изгубените градове. Повечето от тях винаги са били пред погледа или поне в съзнанието на местните жители, ама на „откривателите“ изобщо не им пука. Те дори създават мита колко трудно е да намериш някой изгубен град, защото и във века на индустриалната революция учените пътешественици имат проблеми с… финансирането на експедициите си.

По тази причина конкуренцията между изгубените градове кой да влезе в почетната десятка на екипа от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч бе толкова голяма, че се наложи първоначалната стотица да бъде пресявана десет пъти. И ето какво се получи накрая: