Игрите на Вор

— Флотилията започва осъществяването на скока. Придържайте се стриктно към номерацията.

Първият кораб на Дендарии, който стоеше в очакване близо до прехода, направи маневра, блесна ярко на изображението на тактическата карта (въпреки че в изображението му на видеоекраните не се долавяше никаква промяна) и изчезна. Той беше последван от друг кораб след трийсет секунди — доста малка разлика според изискванията за безопасност, на която трябваше да отговаря времевата разлика между два поредни скока. Ако два кораба направеха опит да се материализират отново след скок на едно и също място и по едно и също време, резултатът щеше да е само една голяма експлозия.

Когато телеметричните данни на излъчването от „Шаркбейт“ бяха обработени от компютъра, образът се завъртя така, че тъмният водовъртеж, който представляваше (но в никакъв случай не изобразяваше реално) космическия преход, внезапно се превърна в огледалния си образ — фунията на изхода на прехода. Петънцата и линиите отвъд нея представляваха летящите, маневриращи, стрелящи, отбягващи атаките кораби: ожесточените действия при станцията на Вервейн от страна на прехода, където Майлс беше оставил Грегор, както и нападащите сетагандци. Най-после картина от мястото, към което се бяха отправили. Все лъжи, разбира се. При предаването информацията остаряваше с минути.

Коментарът на Тънг беше лаконичен.

— Мамка му! Каква лудница! Тръгваме…

Прозвуча сигналът за започване на скока. Беше ред на „Триумф“. Майлс се вкопчи в облегалката на стола на Тънг, въпреки че с разума си разбираше, че чувството за движение е илюзорно. Съзнанието му сякаш беше забулено във вихрушка от сънища. За секунда, за час? Не беше възможно да се прецени. Болката в стомаха и ужасното гадене, които последваха, приличаха на всичко друго, но не и на сън. Скокът беше извършен. Моментна тишина в цялата зала, докато и останалите се бореха с чувството си за дезориентация. След това ромонът от тихи гласове продължи оттам, откъдето беше спрял. „Добре дошли във Вервейн. Направете скок към пъкъла.“

Изображението на космическата карта се завъртя и премигна при въвеждането на новите данни, после премести центъра на своята малка вселена. Сега преходът се защитаваше от обсадената станция, както и от пооредяла верига вече доста очукани кораби на вервейнската военна флота и на рейнджърите, които се намираха под командването на Вервейн. Явно сетагандците вече бяха нападнали веднъж. Били са отблъснати и сега се прегрупираха извън обсега на Вервейн, в очакване на подкрепления за нанасянето на втория си удар. Помощта от Сетаганда беше като пълноводна река, която се изливаше от другия преход и струеше през системата на Вервейн.

Другият преход беше паднал бързо, а той беше единственият път, по който атакуващите можеха да преминат. Дори и с пълната изненада на масирания първи удар на страната на Сетаганда, Вервейн можеха да ги спрат, ако три от корабите на рейнджърите, както изглежда, бяха разбрали погрешно дадените им заповеди и не бяха излезли от сражението, когато би трябвало да контраатакуват. Но Сетаганда вече си бяха осигурили предмостие и силите им започнаха да се изливат през прехода.

Вторият преход, този на Майлс, беше по-добре съоръжен за отбрана, докато паникьосаните вервейнци не бяха изтеглили всички бойни единици, които можеха да се отделят, в защита на високите орбити на териториалното си пространство. Майлс едва ли можеше да ги вини. Изборът на стратегия не беше лек и в двата случая. Но сега системата на Вервейн буквално кипеше от сетагандски сили, които се съсредоточаваха практически необезпокоявани. Те прескачаха планетата заедно с тежковъоръжената й отбрана, за да се отправят за дръзкия си опит да превземат прехода към Центъра. Действаха ако не с помощта на изненадата, то поне на скорост.

Възможностите за избор при атака на космически преход се ограничаваха до няколко основни способа. Главни инструменти за прилагането на първия бяха хитростта, подкупите и инфилтрацията, тоест измамата. Вторият, при който предпочитанията също се отдаваха на военната хитрост, беше изпращането на въоръжени сили в териториалния космос. За третия беше необходимо жертвоприношение. При него атаката се откриваше от кораб, който застила „слънчевата зидария“ — плътна завеса от ядрени ракети, програмирани да се взривят едновременно и разгърнати в пространството по начин, който гарантираше на взрива ударна вълна, прочистваща близкия космос от всичко, често включително и от самия атакуващ кораб. Но „слънчевата зидария“ беше скъпа, бързо се разсейваше и имаше ограничен ефект. Стратезите на Сетаганда бяха направили опит да комбинират и трите метода. За това свидетелстваха безредието сред рейнджърите и мръсната радиоактивна мъгла, която все още се стелеше около мястото на първия им набег.

Четвъртият утвърден подход за разрешаването на проблема за фронтално нападение върху охраняван космически преход беше да се разстреля офицерът, който го е предложил. Майлс искрено се надяваше, че сетагандците ще стигнат и до този вариант, преди да му бъде изпята песента.

Времето минаваше. Майлс закрепи неподвижно един стол в гнездата на пода и се зае да изучава централното изображение. Не откъсна погледа си от него, докато очите му не се насълзиха и съзнанието му не беше застрашено от пропадане в пропастта на хипнотичния сън. Той се изправи, разтърси глава и започна да обикаля между пултовете и да раздава съвети, които никой не му искаше.

Силите на Сетаганда се прегрупираха. Внезапното и неочаквано пристигане на Дендарии по време на затишието временно ги беше объркало: налагаше се вместо за заплануваната от тях финална атака, да се пренастроят в движение за още един изтощаващ рунд на играта „Удряй и бягай“. Скъпо. В сегашното им положение сетагандците имаха малко начини да прикрият своя брой и маневри. Дендарии имаха на своя страна предимството на скритите резерви, намиращи се извън погледа на Сетаганда, от другата страна на прехода. У Майлс се разгоря надеждата, че само тази заплаха може да се окаже достатъчна да накара сетагандците да прекратят атаката си.

— Няма — въздъхна Тънг, когато Майлс сподели тази оптимистична мисъл. — Вече са в твърде напреднал стадии на атаката. Цената, която до момента са платили с човешки живот, е прекалено висока, за да се преструват, че само са се пошегували. Дори и пред себе си. Ако сега някой от командващите им даде заповед за отстъпление, на Сетаганда ще го изправят пред военен съд. Ще продължат да нападат дълго след като положението им е станало безнадеждно, заради отчаяните опити на офицерите от командването им да прикрият кървящите си задници със знамената на победата.

— Това е… долно!

— Това е системата, синко. И тя не е такава само за сетагандците. Един от няколкото вградени дефекта на системата. А освен това — по лицето на Тънг премина усмивка — положението им още не е така безнадеждно. Нещо, което ще се опитаме те да не разберат.

Войските на Сетаганда се раздвижиха. Направлението на движението им и тяхното ускорение ясно сочеха, че целят пробив чрез масиран удар. Сигурно щяха да се прегрупират в малки бойни единици от по три или четири кораба срещу всеки един от съдовете на Дендарии и да се опитат да извадят от строя плазмените им огледала, като ги претоварят. Дендарии и Вервейн щяха да опитат същата стратегия срещу изоставащите кораби на Сетаганда, ако и от двете страни нямаше по няколко съоръжени с новите имплозионни пики кораба, чиито виртуозни капитани свеждаха шансовете й за успех почти до нулата. Майлс се опитваше да не изпуска от погледа си и разположението на рейнджърите. Не всички кораби от тяхната флотилия имаха на борда си вервейнски съветници и бойният ред, който отреждаше на рейнджърите позиции пред войските на Сетаганда, беше далеч по за предпочитане пред този, който ги оставяше зад гърба на Дендарии.

Тихото жужене на компютрите и гласовете на операторите в залата за тактически операции се промени съвсем леко. Трябваше да гърмят барабани, да звучат гайди и фанфари… Трябваше нещо да възвести началото на този танц на смъртта. Но ако реалността изобщо нахлуеше между тези тапицирани стени, това щеше да стане внезапно и безусловно. Щеше да е краят.