Границите на безкрая

— Не мисля. То е високо почти два и петдесет. Аз… искам да знаете, че кучешките му зъби не са моя идея.

— Разбирам…

— Ако все още е в добро здраве, ще може да се движи много бързо. Мога ли да ви помогна с нещо? Имам достъп до безболезнени отрови…

— Ти направи достатъчно, благодаря. Останалото остави на нас, професионалистите, а?

— Най-добре е тялото да бъде напълно унищожено. Да не останат никакви клетки. Ако можете.

— За това са измислени плазмени дъгомети. Ти по-добре се погрижи за себе си.

— Да. — Канаба се поколеба. — Адмирал Нейсмит?

— Да?

— Аз… може би ще бъде добре моят бъдещ работодател да не научи за него. Той има подчертани военни интереси и може да прояви прекалено голям интерес.

— О — каза Майлс / адмирал Нейсмит / лейтенант лорд Воркосиган от Бараярската Имперска сигурност, — мисля, че можеш да бъдеш спокоен.

— Четиридесет и осем часа достатъчни ли са вашата команда да извърши операцията? — попита загрижен Канаба. — Вие разбирате, че ако не вземете генетичните комплекси, аз няма да дойда.

— Бъди спокоен. Твоята безопасност е включена в подписания от мен договор — отвърна Майлс. — А сега най-добре да заминаваш.

— Разчитам единствено на вас, сър. — Канаба кимна разтревожен и излезе.

Те почакаха няколко минути в студената стая. Вятърът виеше около сградата. От коридора над тях прозвуча странен писък, последван от остър смях. Охранителят, който излезе подир Канаба, се върна.

— Стигна безпрепятствено до наземната кола, сър.

— Добре — рече Торн. — Предполагам, че най-напред трябва да намерим плана на лабораторния комплекс на Риовал.

— Според мен не ни е необходим — отвърна Майлс.

— Ако трябва да го нападнем…

— Да нападнем? По дяволите! Нямам намерение да рискувам хората си за нещо толкова идиотско. Аз казах, че ще изкупя греха му, но не съм казал как.

Комуникационният пулт на гражданската мрежа на летището за совалки изглеждаше толкова удобен, колкото и всеки друг. Майлс се вмъкна в кабината и пъхна в апарата кредитната си карта, а Торн остана извън зрителния ъгъл на екрана, обърнат с лице към охраната отвън. Майлс набра кода.

На видеоекрана мигновено се появи образът на миловидна девойка с трапчинки на бузите и гъста бяла грива вместо коса.

— Къща Риовал, служба „Пласмент“. С какво мога да ви услужа?

— Искам да говоря с мениджъра Дийм от отдел „Продажби и демонстрации“ — каза спокойно Майлс, — за възможна поръчка за моята организация.

— За кого да съобщя?

— Адмирал Нейсмит от Свободния наемнически Дендарии флот.

— Един момент, сър.

— Наистина ли мислиш, че ще го продадат? — промърмори Бел отстрани, когато лицето на девойката изчезна и се появи въртяща се картина от цветни светлини и се чу някаква сладникава музика.

— Забрави ли какво чухме вчера? — попита Майлс. — Бас държа, че се продава. При това евтино. — Просто не трябваше да показва, че е много заинтересован.

За забележително кратко време цветният облак изчезна и се появи изключително красив млад синеок албинос с червена копринена риза. На едната страна на бялото му лице имаше огромна синина от ожулено.

— Аз съм мениджър Дийм. С какво мога да ви бъда полезен, адмирале?

Майлс грижливо се покашля.

— Дочух, че Къща Риовал неотдавна е получила от Къща Барапутра един обект, към който проявявам професионален интерес. Предполага се, че е прототип на някакъв нов вид подобрен боец. Можете ли да ми кажете нещо за него?

Дийм неволно опипа ожуленото си лице.

— Наистина имаме такъв артикул, сър.

— Продавате ли го?

— О, да… искам да кажа, че предстои някакво споразумение за него. Но мисля, че все още не е късно да се спазарите.

— Възможно ли е да го видя?

— Разбира се — отвърна Дийм с едва сдържана готовност. — Кога желаете да стане това?

Появиха се електростатични смущения, образът на екрана трепна, лицето на Дийм изведнъж се сви и се отмести на страна. Появи се ново, добре познато лице. Бел тихо изсъска.

— Аз ще поема този разговор — каза барон Риовал.

— Да, сър. — Дийм се опули от изненада и се оттегли. Образът на Риовал нарасна и запълни целия екран.

— И така, бетанецо — засмя се Риовал, — излиза, че притежавам нещо, което в края на краищата, искате да купите.

Майлс вдигна рамене.

— Може би — отвърна той с безразличен глас. — Ако цената е по моите възможности.

— Аз мислех, че дадохте всичките си пари на Фел.

Майлс разпери изразително ръце.

— Един добър командир винаги има скрити резерви. Но цената на стоката още не е определена. Всъщност самото нейно съществуване не е установено.

— О, стоката съществува, можете да сте сигурен. И тя е… много впечатляваща. Беше неповторимо удоволствие да я прибавя към моята колекция. Не ми се ще да се разделям с нея. Но за вас специално — Риовал се усмихна, — за вас може би ще отрежа от цената. — Той се изкикоти.

„По-вероятно специално прерязване на гърло.“

— О?

— Моите условия за търговия са прости — каза Риовал. — Плът срещу плът.

— Струва ми се, че надценявате интереса ми към тази сделка, бароне.

Очите на Риовал светнаха.

— Не споделям вашето мнение.

„Той знае, че не бих разговарял с него, ако не проявявах голям интерес.“

— В такъв случай очаквам да чуя вашето предложение.

— Аз ще ви продам любимото животно на Къща Барапутра… ах, трябва да го видите, адмирале!… за три генетични образеца от тъкан. Три генетични образеца, които, ако сте достатъчно умен, няма да ви струват нищо. — Риовал вдигна един пръст. — Един от вашия бетански хермафродит — втори пръст, — един от вас — трети пръст, — и един от четириръката музикантка на барон Фел.

В ъгъла на кабината Торн, изглежда, успя да предотврати един апоплектичен пристъп. За щастие тихо.

— Може да се окаже изключително трудно да се вземе третият образец — каза Майлс, за да спечели време за мислене.

— По-малко трудно, отколкото за мен — възрази Риовал. — Барон Фел познава агентите ми, а и след моето последно предложение ще е много внимателен. Вие имате чудесна възможност да заблудите неговата охрана. Сигурен съм, че при достатъчна мотивация това ще е напълно във вашите възможности, наемнико.

— При достатъчно мотивация няма нищо, което да е извън моите възможности, бароне — каза Майлс.

— Чудесно. Ще очаквам да ми съобщите решението си… да речем… двадесет и четири часа. След това предложението ми престава да е в сила. — Риовал весело кимна. — Приятен ден, адмирале. — Екранът трепна и изгасна.

— Добреее — тихо проточи Майлс.

— Добре какво? — подозрително попита Торн. — Нали не вземате на сериозно това… отвратително предложение?

— За Бога, за какво му е образец от моето тяло? — разсъждаваше на глас Майлс.

— За създаване на кучета и джуджета, несъмнено — злобно каза Торн.

— Хайде, хайде. Страхувам се, че ще остане ужасно разочарован, когато моят клон стане метър и осемдесет. — Майлс се позасмя. — Всъщност вземането на малко генетичен материал няма да навреди никому. Докато едно нападение поставя под заплаха животи.

Бел се облегна на стената и скръсти ръце.

— Вярно е, няма да навреди. Но ще трябва да се биете, за да вземете от мен. И от нея.

Майлс кисело се усмихна.

— Така ли?

— Така!

— Тогава хайде да намерим карта на банката с генетичните образци на Риовал.

Разкошният биологичен комплекс на Къща Риовал не беше точно крепост, а по-скоро отделни охранявани сгради. Няколко адски големи охранявани сгради. Майлс стоеше на покрива на един въздушен фургон и разучаваше комплекса през очилата за нощно гледане. Студеният влажен вятър търсеше пролуки в дрехите му, както той търсеше пролуки в охраната на Риовал.

Белият комплекс се издигаше на фона на покритите с гори планински склонове. Предната част бе осветена от прожектори като в приказките. Сервизните входове изглеждаха по-обещаващи. Майлс слезе от покрива на наетия въздушен фургон и каза: