Бараяр

— Не го познавате от много отдавна. Едва от Ескобар.

— Срещали сме се веднъж преди войната. За кратко.

— Така ли? — повдигна вежди той. — Не знаех. Колко малко знае всъщност човек за другите. — Той замълча, наблюдавайки Арал и наблюдавайки нея как наблюдава Арал. Ъгълчето на устата му се изви в недоловима усмивка, която бързо изчезна. — Той е бисексуален, нали знаете. — И деликатно отпи от виното.

— Бил е бисексуален — поправи го разсеяно тя, гледайки влюбено към другия край на залата. — Сега е моногамен.

Вордариан се задави. Корделия го погледна загрижено, чудейки се дали да не го потупа по гърба, но той се оправи.

— Той ли ви каза? — изхриптя удивено графът.

— Не, Ворутиър. Точно преди да се случи онзи, хм, фатален инцидент с него. — Вордариан замръзна. Тя почувства някаква радост от това, че най-сетне бе объркала бараярец до такава степен, до каквато понякога я бяха обърквали те. Ех, да можеше да разбере кои от думите й го бяха… Тя продължи сериозно: — Колкото повече си мисля за Ворутиър, толкова по-трагична фигура ми се струва той. Подвластен на една любов, завършила преди осемнайсет години. И все пак понякога се питам дали би могъл да получи онова, към което се стремеше тогава — да си запази Арал, — ако Арал бе запазил онази садистична наклонност, която в края на краищата унищожи разума на Ворутиър. Сякаш двамата се люлееха на някаква странна люлка — животът на единия означаваше смъртта на другия.

— Ох, как забравих, че сте бетанка. — Обърканото му изражение постепенно се заменяше от нещо, което Корделия определи като Величествено Осъзнаване. — В края на краищата нали вие сте народът, който създаде чрез биоинженерство хермафродит… — Той замълча. — Колко дълго се познавахте с Ворутиър?

— Около двайсет минути. Но бяха много интензивни двайсет минути. — Тя реши да го остави да се чуди какво, по дяволите, означава това.

— Тяхната, хм, любов, както я нарекохте, навремето бе страхотен таен скандал.

Тя сбърчи нос.

— Страхотен таен скандал? Оксиморон ли беше това? Като „военна интелигенция“ или „приятелска стрелба“. Други типични бараяранизми.

Изражението на Вордариан беше извънредно странно. Той изглеждаше — тя разбираше това — като човек, който е хвърлил бомба, а тя само бе изсъскала, вместо да се взриви. Сега се опитваше да реши дали да я докосне и да почука детонатора, за да го провери.

А сега беше неин ред за Величествено Осъзнаване. „Този човек просто се опитва да развали брака ми.“ Не — брака на Арал. Тя се усмихна слънчево и невинно. Мозъкът й усети — най-после! — преумора. Вордариан не би могъл да е от старата партия на войната на Ворутиър. С всичките й лидери се бяха случили фатални инциденти още преди да се възцари Ецар, а останалите се бяха пръснали и покрили. Какво искаше той? Тя се заигра с едно цвете от косата си и реши да се пошегува:

— Не съм си представяла, че се омъжвам за четирийсет и четири годишен девственик, граф Вордариан.

— Така изглежда. — Той отпи нова глътка вино. — Вие, галактиците, до един сте извратени… Питам се какви перверзни понася той на свой ред? — В очите му проблесна нескрита злоба. — Знаете ли как умря първата жена на лорд Воркосиган?

— Самоубийство. С плазмен пистолет в главата — отвърна бързо тя.

— Носеше се слух, че я е убил той. Заради прелюбодеяние. Пазете се, бетанко. — Усмивката му се беше превърнала в отровна гримаса.

— Да, знам и това. В този случай слухът не е бил верен. — От разговора им се бе изпарила каквато и да била престорена сърдечност. Корделия имаше неприятното чувство, че с нея й се изплъзва и способността й да се владее. Тя се наведе напред и снижи глас. — Знаете ли защо умря Ворутиър?

Заинтригуван, той също се наведе към нея.

— Не…

— Опита се да нарани Арал чрез мен. Това ме… раздразни. Искам да престанете да се опитвате да ме раздразните, граф Вордариан, защото се страхувам, че може и да успеете. — Гласът й се снижи още повече, почти до шепот. — Вие също трябва да се страхувате от това.

Първоначалното му покровителствено държане определено бе заменено от предпазливост. Той плавно разпери ръце в нещо като прощален поклон и си тръгна. Погледът, който й хвърли през рамо, докато се отдалечаваше, бе доста яден.

Тя се намръщи след него. Хм. Какъв особен разговор! Какво ли беше очаквал той, съобщавайки й този отдавна известен факт, сякаш е някаква шокираща изненада? Наистина ли Вордариан си представяше, че тя ще се ядоса и ще обвини съпруга си в лош вкус за избор на партньори отпреди две десетилетия? Би ли изпаднала в истерия някоя млада и наивна бараярска младоженка? Не и лейди Ворпатрил, чийто социален ентусиазъм скриваше остра преценка. Не и принцеса Карийн, чиято наивност сигурно бе изпарена отдавна от опитния садист Сердж. „Той стреля, но не улучи.“

А после, по-хладно: „А дали е стрелял и не е улучвал и по-рано?“ Това не бе нормално общуване дори и по бараярските стандарти. „Или може би е просто пиян?“ Внезапно й се прииска да поговори с Илян. Тя затвори очи, опитвайки се да проясни мислите си.

— Добре ли си, любов моя? — промълви в ухото й загриженият глас на Арал. — Имаш ли нужда от лекарството ти против гадене?

Тя отвори очи. Ето го, цял и невредим пред нея.

— О, добре съм. — Тя го хвана под ръка, лекичко, не като изпаднала в паника жена. — Просто мисля.

— Очакват ни за вечеря.

— Добре. Ще бъде чудесно да седна, краката ми се подуха.

Той изглеждаше така, сякаш иска да я вземе на ръце и да я понесе, но тръгнаха нормално, като останалите официални двойки. Седнаха на една издигната маса, разположена отделно от останалите, заедно с Грегор, Карийн, Пьотър, лорд-попечителя на председателския кръг, неговата жена и премиер-министъра Вортала. По настояване на Грегор с тях седна и Друшнакови. Очевидно момчето болезнено се радваше да види старата си телохранителка. „Приятелката ли ти отнех, дете?“ — запита се извинително Корделия. Изглежда, беше така.

Грегор започна да преговаря с Карийн, молейки Дру да се връща веднъж седмично „за уроци по джудо“. Свикнала с атмосферата на резиденцията, Дру не бе уплашена като Куделка, който явно бе скован от усърдието да не издаде собствената си несръчност.

Корделия седеше между Вортала и лорд-попечителя — разговорът й се удаваше с приемлива лекота. Вортала беше очарователен с откровеното си държание. Корделия успя да опита от всички елегантно сервирани ястия, с изключение на резена от поднесения цял печен вол. Обикновено можеше да се дистанцира от факта, че бараярският протеин не е расъл в цистерни, а се извлича от телата на истински мъртви животни. В края на краищата беше научила за примитивните им кулинарни практики още преди да реши да дойде тук, а бе опитвала животински мускули и по-рано, по време на изследователски мисии, в интерес на науката, на оцеляването си или на потенциалното създаване на нов продукт у дома. Бараярците приветстваха украсеното с плодове и цветя животно и очевидно наистина го намираха за привлекателно, а не за ужасяващо. Готвачът, който вървеше тревожно след него, се поклони. Примитивните обонятелни вериги в мозъка й трябваше да се съгласят — наистина миришеше чудесно. Парчето месо в чинията на Воркосиган беше окървавено. Корделия отпи глътка вода.

След десерта и кратките официални тостове, вдигнати от Вортала и Воркосиган, Грегор най-сетне бе отведен от майка си да спи. Карийн даде знак на Корделия и Друшнакови да я последват. Щом напуснаха оживената зала и се изкачиха в тихите частни покои на императора, напрегнатите рамене на Корделия се отпуснаха.

Мъничката униформа на Грегор беше съблечена и заменена от пижама — от икона той отново се превърна в момче. Дру го наглеждаше, докато той миеше зъбите си, и беше примамена да изиграе „само един рунд“ от някаква игра с дъска и пионки, която бяха свикнали да играят преди лягане. Карийн отстъпчиво им разреши и след като целуна и бе целуната от сина си, заедно с Корделия се оттегли в една меко осветена съседна стая. Нощният ветрец от отворения прозорец разхлаждаше помещението. Двете жени седнаха с въздишка. Корделия събу обувките си веднага след Карийн. През прозорците откъм градините под тях долитаха приглушени гласове и смях.