Жертвеният жребец

„Моли се на боговете да ти дадат време за това решение.“

„Сенатът гласува диктаторски правомощия на Цезар за десет години, право на цензорство за три и право да обявява предпочитанията си за кандидатите при изборите за магистрати. Това бе добра вест преди потеглянето за Африка.“

„Един глас нашепва: «Къде отиваш, Гай Юлий Цезаре? И защо вече не виждаш смисъла в това? Дали защото си постигнал всичко, което искаше, макар и не по начина и със средствата, за които си копнял? Няма смисъл да съжаляваш за онова, което си сторил и не можеш да промениш. Не, то не може да се промени дори с милион златни корони, обсипани с рубини и смарагди и цял океан от перли.»“

„Ала без противници победата не е сладка. Как може да блесне Цезар, ако е сам?“

„Трагедията на победителя е, че остава сам след битката.“

6

Време на изпитания, неблагодарни задачи

(Секстил (август) — краят на декември 46 г. пр.Хр.)

Домус Публика беше подобряван постоянно. Приземният етаж бе изграден от вулканични туфи и имаше правоъгълни прозорци. След това Ахенобарб Жреца беше пристроил втори етаж от тухли и със сводести прозорци. Цезар бе добавил храмов фронтон над главния вход и беше придал на постройката по-еднороден вид, като облицова фасадата й с мрамор. Обзавеждането вътре се отличаваше с изтънчена красота, защото Цезар, върховен жрец вече от седемнайсет години, не търпеше никаква немарливост.

След завръщането му от Сардиния дойде време за приеми и той натовари Калпурния с организирането на празненствата в името на Бона Деа през ноември. Нека Рим да научи, че Цезар, диктаторът се е върнал.

Личните му покои се намираха на долния етаж. Спалня, кабинет и две помещения за главния му секретар Гай Фаберий, в които навремето бе живяла майка му. Сега Фаберий го посрещна с малко престорена радост и отбягваше да го погледне в очите.

— Толкова ли си обиден, че не те взех в Африка? Мислех, че искаш да си починеш от пътуванията, Фаберий.

Секретарят се сепна, поклати глава:

— Не, Цезаре, разбира се, че не съм обиден! В твое отсъствие успях да свърша много работа и да се погрижа за семейството си.

— Как са те?

— Много се радват, че се преместихме на Авентина. Орбийският хълм затъна много.

— Орбийският хълм, затънал. Добра игра на думи — развесели се Цезар и с това сложи край на разговора.

Реши обаче да разучи внимателно какво тревожи най-стария от секретарите му.

Когато влезе в покоите на жена си, той съжали, защото Калпурния имаше гости: вдовицата на Катон, Марция, и дъщеря му Порция. Защо жените все завързваха такива странни приятелства? Твърде късно бе да се оттегли. По-добре да приеме предизвикателството. Калпурния се беше разхубавила още. На осемнайсет тя бе едно хубавичко момиче, скромно и тихо, и той много добре знаеше, че по време на отсъствието му поведението й е било безупречно. Сега наближаваше трийсетте, беше стройна, доста по-самоуверена и носеше косата си в нова, изящна прическа. При влизането му тя не издаде никакво смущение. Стана, приближи се и леко го целуна.

— Добре дошъл, Цезаре.

— Това онази котка, която ти подарих, ли е? — попита той, като посочи червеникавата космата топка на една кушетка.

— Да, това е Феликс. Стар е, но е в добро здраве.

Цезар пое ръката на Марция и се усмихна приятелски на Порция:

— Дами, това е тъжна среща. Бих дал всичко, ако можеше да бъде по-весела.

— Знам — отвърна Марция и примигна, за да пропъди сълзите си. — Той… добре ли се справяше преди…

— Много добре и Утика го обичаше. Толкова, че жителите на града му дадоха нов прякор: Утикийски. Той беше много храбър мъж — каза Цезар, без да сяда.

— Разбира се, че беше храбър! Той бе Катон! — изграчи Порция със същия висок, груб глас като този на баща й.

Колко много приличаше на него! Жалко, че тя бе момичето, а младият Марк — момчето. Макар че на негово място тя никога нямаше да моли за прошка — щеше да предпочете да умре или да избяга в Испания.

— С Филип ли живееш? — попита той Марция.

— Засега да — отвърна тя с въздишка. — Той иска пак да се омъжа, но аз нямам желание.

— Ако не искаш, не го прави. Аз ще говоря с него.

— О, да, направи го задължително! — изръмжа Порция. — Ти си цар на Рим, той ще ти се подчини!

— Не, не съм цар на Рим и не искам да бъда — отвърна тихо Цезар. — Исках само да помогна, Порция. А ти как се справяш?

— След като Марк Брут изкупи всички имоти на Бибул, живея в старата си къща с най-малкия син на покойния ми съпруг.

— Много се радвам, че Брут е проявил такава щедрост. — Той видя още няколко котки и ги използва за повод да се оттегли: — Голяма щастливка си, Калпурния. От тези животни очите ми се насълзяват и кожата започва да ме сърби. Довиждане, дами.

И се измъкна.

Фаберий бе оставил важните писма на бюрото му. Един от свитъците беше от май, с печата на Вация Изаурик. Цезар се намръщи. Новините сигурно бяха лоши.

„Сирия е без управител, Цезаре. Твоят млад братовчед Секст Юлий Цезар е мъртъв.

Когато минаваше през Антиохия миналата година, не се ли срещна случайно с Квинт Цецилий Бас? Ако не, ще ти обясня накратко кой е той. Римски конник от Осемнайсетте центурии, който служеше при Помпей Велики в кампанията му на изток, след това се установи в Тир и се захвана с търговия на пурпурна боя. Говори перфектно мидийски и персийски и сега се хвали наляво и надясно, че е голям приятел с царя на партите. Изключително заможен е и не всичкото му богатство идва от тирския пурпур.

Глобите, които ти наложи на Антиохия и градовете по финикийското крайбрежие, засегнаха тежко Бас. Той отиде в Антиохия и потърси някои стари приятели сред военните трибуни на сирийския легион, с които бе служил при Помпей Велики. Управителят Секст Цезар беше уведомен, че ти си загинал в Африка и че легионът му се бунтува. Той свика войниците си, за да ги успокои, но те го убиха и издигнаха Бас за свой пълководец.

Бас се самопровъзгласи за управител на Сирия и всички твои клиенти и поддръжници от провинцията избягаха в Киликия. Тъй като случайно бях в Тарс на гости при Квинт Филип, аз успях да реагирам бързо. Изпратих писмо на Марк Лепид в Рим с молба да изпрати час по-скоро нов управител на Сирия. Той ме уведоми, че е натоварил с тази задача Квинт Корнифиций. Корнифиций и Ватиний миналата година проведоха сполучлива кампания в Илирия.

Бас обаче се справя добре. Тръгна към Антиохия, но тя затвори портите си и отказа да го пусне. Затова нашият търговец на пурпурна боя продължи към Апамея. Благодарение на многобройни услуги от страна на Бас градът го подкрепи. Той се установи в Апамея и я обяви за столица на Сирия.

Този човек направи много бели, Цезаре, и определено има поддръжката на партите. Сключи съюз с новия цар на арабите скенити, някой си Алхавдоний — който случайно е бил заедно с Абгар, когато арабите подмамиха Марк Крас в партската клопка при Кари. Алхавдоний и Бас събират усилено войски в Сирия. Подозирам, че партите ще нападнат и войската на Бас ще ги подкрепи в похода им срещу Рим в Киликия и провинция Азия.

Ние с Квинт Филип също готвим войска. Предупредихме и всички царе клиенти.

Южна Сирия е спокойна. Нашият приятел Антипатер държи евреите настрана от Бас. Поискал е войска, въоръжение и храна от царица Клеопатра, в случай че партите нападнат. Възстановяването на крепостните стени на Ерусалим може да се окаже дори по-важно, отколкото си си представял.

Покрай Ефрат постоянно има нападения от малки партски отряди, но територията на скенитите не е пострадала досега. Сигурно си мислел, че Изтокът се е усмирил, но аз се съмнявам, че Рим ще е в състояние някога да твърди подобно нещо, за който и да е край на управлявания от него свят. Винаги ще има някой, който да се стреми към отцепване.“