Страница 32 из 83
Четиримата приближиха лазерния принтер, от който бавно излизаше лист хартия, обърнат наопаки, така че се виждаше само бялото на хартията. Дарт изпита желание да го грабне и да го обърне, но изчака отпечатването. Темпълтън го взе и го обърна.
Образът представляваше едно лице. То дотолкова приличаше на снимка, че Дарт за момент забрави, че не е. Истинско и човешко. Дарт протегна ръка и докосна листа, като изпитваше трудно за описване чувство на облекчение.
Лицето излъчваше сила. Високите скули му напомняха за ирландец. Колкото и да се опитваше, не успяваше да открие, че това лице има нещо общо с Уолтър Зелър. Даже очите бяха различни. Почувства, че му се завива свят. Чувстваше се особено, като че ли беше пил.
— Ето го твоя човек — каза Темпълтън, подавайки листа на Дарт.
— Той е — потвърди Люилън Пейдж.
Дарт беше едновременно объркан и щастлив. За първи път се радваше, че е сгрешил в подозренията си.
Но нещо в стомаха му се обърна, когато на вратата, докато се сбогуваше, Томи Темпълтън се наведе близко над него и прошепна:
— Бих искал да си поиграя с този образ, Джо. Ако открия нещо, ще ти изпратя копие по факса.
— Но аз мисля… — започна Дарт. Еуфорията му се пръсна като балон, възражението му беше прекъснато от Темпълтън.
— Вътре във всяко лице има някакво друго лице — предупреди го Темпълтън със зловещ тон в гласа си. — Наречи го инстинкт, наречи го предчувствие… Не това е лицето, което очаквах.
Аби забеляза двамата разговарящи шепнешком мъже и погледът й се кръстоса с този на Дарт. Лицето й цялото изразяваше загриженост. Люилън Пейдж изтича навън до колата, отвори задната врата и започна да си играе с кучето.
— Нека поработя по това нещо — повтори Темпълтън на детектива. — Ще ти се обадя.
Остави тази работа, поиска да каже Дарт. Но той кимна, пожелавайки си тайните да не излизат на бял свят и лицето никога да не се промени.
16.
— В ума ми не съществува никакъв въпрос за това дали килимът в кабинета на Пейн е бил чистен с прахосмукачка непосредствено преди самоубийството, но след като не съм детектив — поде саркастично Браг, — не виждам как това обстоятелство може да има значение за разследването.
Теди Браг изглеждаше днес по-добре, повече цвят имаше на лицето, а по-малко в очите. Издаваше миризма на цигари. Папката за самоубийството по време на празника на Вси светии на Харолд Пейн лежеше отворена на бюрото му. Малкият офис беше претрупан с книжа. Микроскоп, който му беше награда за постижения в съдебната медицина, събираше прах в ъгъла в компанията на буркан, който съдържаше един панкреас в прозрачна течност. Дарт никога не беше питал за този панкреас, но го беше виждал там години наред. От някакъв малък часовник радио се показваше светлинка, от което следваше, че е включен, но очевидно звукът му беше намален.
— Преди самоубийството? — попита Дарт любопитно.
— Решително до стрелбата, да. От повърхността на килима ние взехме кръв.
— Какъв е проблемът? — попита раздразнено Ковалски.
Браг отговори:
— Проблемът, детективе, е в това, кой е чистил този килим, кога и защо. Съпругата обясни, че през същия ден чистачката се е намирала там, но по причини, които ще обясня по-късно, това не ни върши работа.
— Тя е била там — съпругата — напомни Дарт, — преди нашето пристигане.
— Да, така че може да е излъгала.
Ковалски хвърли пронизващ поглед към Дарт. Може би, помисли Дарт, той също разбира, че това би могло да насочи нещата обратно към Зелър.
Браг предупреди:
— Ние знаем от следите от прахосмукачката — широчината на ивицата — че това не може да е нито една от машините в къщата. По-нататък ние проверихме торбичките на двете машини и сравнихме вълнените нишките в тях с подобните на цвят по килима и установихме две неща: първо, килимът е бил почистен, може би същия ден, и второ, някой друг, използвайки друга машина, е почистил килима след чистачката, но преди самоубийството.
— Металната прахосмукачка от горния етаж — продължи той, — както изглежда, стои на горния етаж и се използва за работа само там. — На Дарт той додаде: — Знаеш колко не обичам несъответствие като това. Знам, че това са дребни глупости, но те ме вбесяват.
Ковалски се оплака:
— Това няма значение. — И добави: — За мен. Влияе ли това по някакъв начин на твоето заключение?
— Роман, великите умове имат еднакви мисли — стрелна го Браг. — Зададох си същия въпрос: има ли значение нещо от това? Смъртта е от собствената му ръка, това е ясно — така да се каже — и убедително. Така че, защо трябва да се тревожим?
— Точно така.
— Но ние наистина се тревожим — противопостави се Браг. — Заради една мъничка подробност.
Ковалски сключи вежди.
— Каква е тя?
— Виж какво — каза Браг на Дарт, — тези портативни прахосмукачки с батерии не са много мощни. Те обират прах. О, отлични са за трохи, за разпиляна захар, но ако ги използваш за ориенталски вълнен килим като този, който намерихме в кабинета на Пейн, те не вършат задоволителна работа — поне не, ако се сравнят с нашата разновидност от двадесет ампера индустриална мощност. Това е същото като онези евтини телевизионни реклами по кабелната: минете с вашата прахосмукачка, а ние ще минем същото място с нашите и ще приберем голямо количество, което вашата е пропуснала. И точно това се е случило. — Той размени последователно погледи с двамата мъже — в очите на Браг Дарт забеляза сдържано, но силно вълнение. Тези, които се занимават с наука, също имат нужда от някакви удоволствия.
Тед Браг им направи знак да останат на местата си и отиде да търси нещо. Върна се малко след това с две торби от восъчна хартия. Той ги постави върху една осветена отдолу масичка, като помежду им сложи линийка. После внимателно отвори всяка от торбичките и извади съдържанието върху масичката с помощта на пластмасови пръчици. Действията му бяха много внимателни и предпазливи.
— Вляво е това, което взехме с прахосмукачка от кабинета. Това вдясно е от рогозката пред кухненската врата в гаража.
Като гледаше материалите пред себе си, Дарт започна да се ориентира в тях. Купчинката от кабинета включваше прах, трохи, косми и много влакна, главно вълнени, ако се съдеше по това, че бяха накъдрени. Рогозката в гаража беше насъбрала клечки, прах и нещо, което вероятно беше от мръсно маслено петно. Но и двете групи имаха нещо общо: малки елипсовидни зелени иглички.
— Борови? — попита Дарт.
— Видя ли? — Браг беше насърчен. — Казах ти, че е интересно.
— Наричаш това интересно? — предизвика го Ковалски.
— Не сме определили какво точно е — каза Браг. Вниманието му продължаваше да бъде изцяло насочено към Дарт. — Но както можеш да видиш, подобна растителност беше открита и по килима в кабинета, и на рогозката в гаража.
— Е, и какво? — проплака раздразнено Ковалски.
— По самата повърхност на рогозката — поясни Браг. — Определянето на нечии действия — това, което някой може да е направил или да не е направил — е отговорен момент, който важи и за двама ни — ти извличаш заключенията си от широк кръг улики и свидетели, а аз — от интерпретирането на физическите науки. Мога да ти съобщя няколко интересни факта, Роман, и може би ти ще можеш да ми ги разтълкуваш.
Ковалски приличаше на дете в училищния двор, което не иска да играе, той изкриви устните си и се огледа нервно, като търсеше място, където да изпуши една цигара.
— Този килим в кабинета е бил чистен — това не е нещо, което аз не мога да докажа, но съм убеден в този факт. Нашето изследване на машината, с която по-рано през деня е бил чистен килимът, не показа никакви такива органични вещества. И все пак последвалото наше почистване на същото място показа тази засега неидентифицирана органична материя, най-вероятно от някакви иглолистни дървета. Ние също събрахме известно количество фосфорни и азотни съединения — обикновена пръст, детективе. Подобна органична материя и почва бяха открити върху рогозката, което показва, че някой си е изтрил обувките, преди да влезе в къщата. Питах съпругата, не е тя. Малко неудобно е да се разпитва жертвата, но нямаше нищо по чехлите му, което да ни кара да мислим за подобна органична материя. Върнахме се до дома и изследвахме единадесет чифта ботуши и обувки: резултат отрицателен.