Защото го заслужавам

— Благодаря ти — каза на Кен. — Поласкана съм, наистина. Но работя по нещо ново, самостоятелно. Искам да го завърша.

Кен Могул повдигна очилата си на носа и погледна през прозореца.

— Ти губиш.

— Благодаря за кафето — каза Ванеса, въпреки че той вече не я гледаше. Тя загъна рекламния лист и го пъхна в джоба си. — Късмет в Кан.

Кен Могул закопча коженото си палто „Прада“ и нахлупи качулката на главата си, сякаш искаше да се изолира напълно от нея.

— Чао.

Ванеса тръгна към вкъщи, за да прегледа камерата си и да види какво й трябва за „Ривингтън Роувър клуб“ утре вечер. Когато свърши четенето, щеше да излезе от тълпата и да го изненада с една голяма чаша ирландско кафе, любимата му напитка. Щяха да обменят истории за всички откачени известни личности, с които са се запознали през изминалата седмица. После щеше да го закара вкъщи и да му припомни какво е изпуснал. Щеше да му покаже какво означава да загуби отново девствеността си, така както го беше описал в онази шантава поема.

Все едно че имаше нужда.

С преоткрива сълзите

— Искаш ли да вземеш Муки и да се разходим заедно? — Арън попита Блеър през затворената врата на спалнята й. Беше сряда следобед и тя седеше затворена в стаята си от понеделник. Вратата се отваряше единствено, за да вземе сандвичите със сирене бри и домати и чашите с горещ шоколад, които Мъртъл й носеше в десет и в пет часа. Тя дори заповяда на семейния лекар да й напише извинителна бележка за една седмица отсъствие от училище. Докторът увери майка й, че не е болна. Училищата като „Констънс“ натоварваха девойките прекалено, особено в горния курс, и освен това бяха стресирани в стремежа си да влязат в най-добрите колежи. Блеър имаше нужда само от няколкодневна почивка и след това всичко ще бъде наред.

Добре де, не точно. Блеър използваше няколкодневната почивка, за да преоткрие себе си — като Мадона.

Арън отвори вратата и надникна в стаята. Въздухът беше спарен, миришеше на цигари и ментова вода за зъби. Главата на Блеър беше увита с бяло-розово шалче „Пучи“. Лежеше на леглото с кръстосани глезени, облечена в бял халат и пушеше „Мерит ултралайт“ с дълго черно цигаре. Видът й напомняше много на Грета-Гарбо-под-прикритие, а това беше и търсеният ефект.

В другия край на стаята беше телевизорът и тя гледаше без звук „Великият Гетсби“ с Робърт Редфорд и Миа Фароу. Блеър дърпаше от цигарето с драматично унесен поглед. Нямаше сили да гледа към Арън, който носеше отново тениската на „Харвард“ — сякаш нарочно искаше да я дразни. Тя вече беше изтръгнала надписа на „Йейл“ от балдахина над леглото си и го беше хвърлила през прозореца заедно с тениската на „Йейл“ на баща си.

— Ако нямаш нищо против, бих искала да се разкараш от стаята ми.

— Тъкмо си тръгвах — отговори Арън. — Обаждала ли си се скоро на Серена?

Блеър поклати глава.

— Защо?

— Просто питам — Арън вдигна рамене объркано. От петък вечер се събираше с приятелите си в „Скарсдейл“ и не беше виждал или говорил със Серена след шоуто „Ле Бест“. Извади от задния си джоб тънък пакет билкови цигари и го метна на леглото й.

— Опитай тези — посъветва я. — Сто процента натурални са и миришат много по-хубаво от лайната за масово производство.

Блеър изрита пакета на земята.

— Приятна разходка.

Арън затвори вратата плътно зад себе си и излезе навън с Муки. Влезе в парка на 72-ра улица и пое по пътя, който водеше към малък дървен мост над един поток, вливащ се в езерото. Муки спираше от време на време, за да рине енергично в снега с кафеникавобелите си лапи, сякаш търсеше някоя своя кучешка играчка, забравена от миналото лято. После се отказваше и продължаваше да ходи.

Една ниска блондинка с тъмни слънчеви очила и синя шапка „Янкис“ изтича покрай него с тениска АЗ ОБИЧАМ АРЪН върху червения си велурен екип за бягане — същата тениска АЗ ОБИЧАМ АРЪН, която Серена носеше на шоуто „Ле Бест“. На Арън му се стори, че блондинката беше актрисата Рене Цвингдингер, или както там й беше името, но не беше напълно сигурен. Струваше му се доста забавно известни актриси и модели да носят тениски с неговото име, при положение че той беше просто едно момче, което излизаше с едно хубаво момиче, с което май вече не бяха заедно.

Дървеният мост се появи и Арън забеляза, че беше пълно с хора и оборудване, някакъв вид екип. Доближи се още малко и в ледената вода забеляза малък надуваем сал с един мъж, който регулираше обектива на камерата си.

Арън остави Муки да преследва катеричките под дървото и започна да наблюдава сцената. Хората от моста се разпръснаха и той видя едно момиче с гънка жълта рокля на слънчогледи и сини сандали. Русата й коса се вееше от ледения вятър. Беше Серена, разбира се. Нямаше как да я сбъркаш.

Муки хукна в снега към Серена, виеше от радост и размахваше малката си четинеста опашка.

— Муки, спри! — извика Арън. Всички на моста, включително Серена се обърнаха да погледнат.

— Муки! — изписка Серена, навеждайки се да целуне кучето по мокрия нос, докато се въртеше доволно между краката й. — Как си, красавецо?

Арън се запъти към моста с ръце пъхнати навътре в джобовете на зелените си войнишки панталони.

— Съжалявам — промърмори на екипа от гримьори и стилисти.

— Няма нищо — каза Серена и се изправи. Отдели се от антуража си и целуна Арън леко по бузата. Жълтата й рокля беше изрисувана с шарени сини птички и червилото й миришеше на диня. — Тъкмо снимаме реклама на парфюм. Можеш да гледаш, ако искаш.

Арън остана с ръце в джобовете. Имаше милион неща, които Серена можеше да каже, за да го накара да се чувства виновен: че се е скрил в „Скарсдейл“ и не й се обаждаше, но Серена беше над тези неща. Тя наистина беше прекрасна, а това беше една от причините, поради които трябваше да я остави. Прекалено много усилие изискваше да бъдеш с някого с такова ниво.

— Не ми позволявай да те задържа — каза Арън. Той отвори кутията си с билкови цигари и й предложи една. Тя си взе и я задържа в начервените си устни, докато й поднесе огънче. — О, благодаря за розите.

Серена издиша сладкия пушек в студения въздух.

— Така и не си направихме татуировки.

Арън се усмихна нежно.

— Може би е за добро.

В ъгъла на дясното й око се заформи една перфектна сълза и се олюля на ръба на долния й клепач.

— Хайде да действаме — извика фотографът от надуваемия сал.

Серена се обърна да му махне, жълтата й рокля се завъртя около коленете й и русата й коса се разпиля. В този момент сълзата падна на красивата и буза — перфектна илюстрация на всяка човешка емоция, която „Ле Бест“ искаше да отрази в новата си реклама за парфюм. Трябваше да заличат цигарата от ръката на Серена и настръхналата й кожа по ръцете и краката, но нямате представа колко е лесно това.

Рехабилитационното е новият курорт

След като изгледа „Великият Гетсби“ два пъти едно след друго, Блеър изключи телевизора и взе телефона. Имаше нужда да говори с някого, да каже на света, че е жива — въпреки всичко. Проблемът беше, че не искаше да говори с никой от хората, които познаваше, включително с живеещия във Франция хомосексуален баща, на когото винаги разчиташе да я развесели. Ако можеше да има някой друг, някой нов и различен, който…

Всъщност имаше един човек, на когото можеше да се обади. И защо, по дяволите, да не му се обади, когато той й се беше обадил съвсем неочаквано миналата седмица, докато си подстригваше косата?

Тя набра бързо номера на Нейт и за нейно учудване, той го вдигна.

— Нейти? — Блеър промълви в телефона. — Чух всичко, което е станало. Как си? Добре ли си?

— Да, в интерес на истината, много съм добре — отговори Нейт и звучеше подозрително трезвен. — Наште са доста разстроени от станалото и не знам как може да повлияе на шансовете ми в „Браун“, но засега съм добре.

Блеър вдигна голите си крака във въздуха и се намръщи на розовия си лак, който сложи сама от чиста скука.