Защото го заслужавам

Май рехабилитацията е най-актуалното нещо тази зима!

Седмица на модата: вътрешна информация

Пригответе се да ви измръзне задника, докато чакате такси. Пригответе се да чакате цял час, докато започне шоуто, за да ви кажат, че ще се забави още един час. Пригответе се да видите много изкуствено загорели, анорексични и инжектирани с „Ботокс“ девойки и не се впечатлявайте, че са облечени еднакво за същото шоу. Пригответе се да видите много хомосексуални мъже, напарфюмирани повече от жените. Пригответе се за идеята, че онези грозни панталони със скосени крачоли пак са на мода. Пригответе се да завиждате на нацупените манекенки с безкрайно дълги крака, защото те изглеждат добре в тях. Пригответе се да се ядосвате на тежки и облечени в кожа жени с чантички „Луи Вюитон“, придружени на шоуто от френския си булдог с каишка „Луи Вюитон“. Въоръжете се с търпение за купона след шоуто, когато вече можете да си запалите цигара. Пригответе се въпросното парти да ви вземе акъла. Примирете се, че няма да помните нищо на следващата сутрин.

Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Отбих се в бара на хотел „Комптън“ снощи и видях Б с този мъж, който живее в нашата кооперация. Дъщеря му е в девети или десети клас в нашето училище. За какво става въпрос?

Том

О: Здравей, Том,

Кой знае какво иска, но можеш ли изобщо да си представиш Б като злата мащеха на някое бедно момиче?

Интригантката

В: Скъпи Г-Дог,

Ще ти призная, че си страхотен! Освен това чух, че Н отива в онази шикозна рехабилитация в Гринич. Братовчед ми беше там и излезе още по-зле отпреди.

Ф. Б.

О: Скъпи Ф. Б.,

Благодаря за комплимента. Каквото и да се случи с Н в рехабилитацията, не могат да му отнемат душата или божествената хубост!

Интригантката

Наблюдения

Н и родителите му се разхождат в новата стилна рехабилитационна клиника в Гринич. Ч си прави ноктите в „Койн“ — мъжки спацентър в Челси. Без майтап. С избира тениска по поръчка от специализирания магазин за тениски в Чайнатаун. Б стои пред „Тифани“, пие кафе от картонена чашка и закусва — точно като Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани“, като изключим това, че Б носеше сивата училищна униформа вместо черна вечерна рокля на „Кристиан Диор“. К и И поставят надписи НЕ СЕ МОТАЙТЕ около палатките на „Ле Бест“. Те, изглежда, наистина работят доброволно, само и само да получат хубави места.

Очаква се да ни затрупа сняг този уикенд, но това кога ни е спирало? Ще се видим на първия ред!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Сходните души се намират в клиниката

— Чухте ли всички за снежната буря? Очаква се през нощта да натрупа 4 фута! — Джаки Дейвис, асистентка на тийнейджърската група на Нейт в рехабилитационния център „Брейкауей“, потри ръцете си, все едно идеята да бъде затрупана с всички тези богати нещастници беше нейната представа за приятно изкарване на времето.

След като хванаха Нейт в парка, баща му и Сол Бърнс, семейният адвокат, го посетиха в Районното. Бащата на Нейт — строг, с побеляла коса морски капитан, който се справяше успешно в критични ситуации, плати глобата от три хиляди долара и подписа споразумение, че Нейт ще посещава рехабилитационна програма „Антидрога“ най-малко десет часа седмично. Това означаваше, че пет дена в седмицата Нейт ще пътува с влака до Гринич, Кънектикът, за консултантска и групова терапия.

— Синко, приеми това като работа — Сол Бърнс се опита да го ободри. — Работа след училище.

Капитан Арчибалд не каза нищо. Беше повече от ясно, че е безкрайно разочарован. За щастие майката на Нейт се намираше в Монте Карло на посещение при три пъти разведената му сестра. Когато Нейт й преразказа историята по телефона тя изписка и се разрида, изпуши пет цигари една след друга и счупи чашата си с шампанско — драматична, както винаги. Беше французойка все пак.

— Добре. Нека започнем с обиколката в кръг — инструктира бодро Джаки, все едно че беше първият й ден в медицинското училище. — Кажи ни как се казваш и защо си тук. И моля те, бъди кратък — тя кимна на Нейт да започне първи, защото беше седнал от дясната й страна.

Нейт се чувстваше неудобно в стола си. Всички мебели на рехабилитационната клиника в Гринич, Кънектикът, бяха според модата на двадесети век в съчетание с бежовия и бял декор. Подът бе с кремав италиански мрамор, прозорците имаха бели, дълги до пода ленени завеси и персоналът носеше бежови ленени униформи по поръчка на предприемача Гънър Гас, бивш пациент и отговорник за оборудването.

— Добре. Казвам се Натаниъл Арчибалд, но всички ме наричат Нейт — промърмори Нейт. — Хванаха ме преди няколко дена да купувам трева в Сентръл Парк. Затова съм тук.

— Благодаря, ти Нейт — прекъсна го Джаки. Устните й с кафяво червило се извиха в усмивка и тя си отбеляза нещо в бележника. — В „Брейкауей“ предпочитаме да наричаме материала с истинското му име. В твоя случай, марихуана. Ако можеш винаги да го наричаш по име, ще направиш важна крачка към освобождаването от него — тя се усмихна на Нейт още веднъж. — Искаш ли да опиташ пак?

Нейт погледна неловко към останалите неудачници в групата. Бяха общо седем — три момчета и четири момичета, всички забили поглед в земята. Притесняваха се какво да кажат и изглежда се чувстваха точно толкова некомфортно, колкото и той.

— Аз съм Нейт — повтори той механично. — Бившият ми дилър ме натопи в парка, че купувам марихуана. Затова съм тук.

От другата страна на кръга едно момиче го наблюдаваше състрадателно. Имаше дълга почти до кръста тъмнокестенява коса, кървавочервени устни и прозрачна до синьо кожа — кавър версия на Снежанка.

— Така е по-добре — каза Джаки. — Следващият — тя кимна на японката, която седеше до Нейт.

— Казвам се Хана Кото и преди две седмици взех екстази пред училище. Хванаха ме, защото легнах на пода. Исках да усетя килима в часа по тригонометрия.

Всички се засмяха, с изключение на Джаки.

— Благодаря, Хана. Чудесно. Следващият.

Нейт изобщо не обърна внимание на следващите двама, беше се унесъл в потропващия нервно крак на Снежанка, все едно че чакаше реда си за своя собствен концерт. Носеше светлосини ботуши, които изглеждаха чисто нови.

Дойде и нейният ред.

— Казвам се Джорджина Спарк. Всички ме наричат Джорджи. Тук съм, защото не бях много мила с баща си, преди да хвърли топа. Трябва да изчакам да навърша осемнадесет, преди да си живея живота както аз искам.

Останалите от групата се закискаха. Джаки се намръщи.

— Можеш ли да кажеш името на субстанцията, с която си злоупотребила, Джорджина?

— Кокаин — отговори Джорджина и тъмната й коса падна върху лицето. — Продадох най-добрия си кон, за да се снабдя с пет грама. Писаха го във вестниците. „Ню Йорк поуст“, четвъртък, февруари…

— Благодаря — прекъсна я Джаки. — Следващият от групата, моля.

Без да спира да потупва с крак и с дяволита усмивка, Джорджи погледна през косите си и срещна заинтригувания поглед на Нейт.

— Кучка — промълви тя по адрес на Джаки.

Нейт също се ухили и кимна леко. Сол Бърнс му беше казал да гледа на рехабилитацията като на работа след училище. Вече имаше причина да работи усилено.

С носи любовта си като тениска

— Със Серена сте приятели, нали? — Сони Уебстър, дългуресто момче с черна коса и кестеняви кичури, попита Чък Бас, докато седяха на втория ред в петък вечер и чакаха да започне шоуто „Ле Бест“. Сони беше син на Вивиън Уебстър, британски дизайнер на бельо, чиито мъжки слипове бяха последния хит в момента. Сони и Чък се бяха запознали в бара предишната вечер и бързо се сприятелиха. Даже носеха еднакви мокасини „Тодс“ — тъмнокафяви с неоновозелени гумени подметки. Много гей и изключително непрактични за изключителното количество сняг, което се очакваше тази вечер.