Защото го заслужавам

Кой не би го направил?

— Здравей, Джени — Блеър Уолдорф, най-голямата мръсница, най-суетното момиче в целия горен курс или в целия свят, сложи своя поднос на мястото срещу Джени и седна. Тя прибра зад ухото си една къдрица от кестенявата си, дълга до раменете коса и промърмори на собственото си отражение в огледалото. — Нямам търпение да се подстрижа. — Погледна към Джени, взе вилицата и разрови битата сметана върху шоколадовата си торта. — Аз съм една от съветничките на консултантска група А. Ти в група А ли си?

Джени кимна утвърдително. Беше хванала здраво стола и се взираше мрачно в чинията си с изстинали, мазни картофки. Не можеше да повярва на лошия си късмет. Блеър Уолдорф не беше само най-внушителното момиче в училище — тя беше бившето гадже на Нейт Арчибалд. Блеър и Нейт винаги бяха представлявали перфектната двойка; съдбата им беше предопределена да бъдат винаги заедно. После, колкото и странно да изглежда, Нейт практически заряза Блеър заради Джени, с която пушиха заедно трева в парка.

Това бе първият джойнт за Джени, а Нейт бе първата й любов. Никога не бе и мечтала да има по-голямо гадже и, още по-малко, толкова привлекателен и готин като Нейт. Но след няколко „твърде хубави, за да бъдат истина месеци“, на Нейт започна да му доскучава с Джени и разби сърцето й по най-жесток начин — изостави я в навечерието на Нова година. Всъщност Джени и Блеър Уолдорф сега имаха нещо общо — беше ги зарязало едно и също момче. Не че това имаше някакво значение. Джени беше напълно сигурна, че Блеър я ненавижда.

Блеър знаеше много добре, че Джени беше курвата първокурсничка с огромни балони, която й открадна Нейти, но също така знаеше, че Нейт изрита Джени като куче, след като някои крайно смущаващи снимки на голия й задник в прашка бяха качени в интернет — точно преди Нова година. Блеър се надяваше, че Джени вече е получила каквото й се полага и че не си заслужаваше да я мрази.

Джени вдигна глава.

— Коя е другата съветничка? — попита плахо. Искаше й се останалите членове на групата да побързат и да дойдат, преди Блеър да й откъсне главата с перфектно лакираните си опалесцентно розови нокти.

— Серена ще дойде всеки момент — Блеър завъртя очи. — Познаваш я. Винаги закъснява — тя прокара пръсти в косата си, виждайки новата прическа, която ще си направи в голямото междучасие. Ще поръча да й изсветлят косата в махагон и да се отърве от кичурите с бакърено червен оттенък. Искаше да я подстрижат късо, суперстилно и модерно като Одри Хепбърн в Как да откраднеш един милион.

— Оу! — въздъхна Джени облекчено. Серена ван дер Удсен беше най-добрата приятелка на Блеър, но тя изобщо не бе толкова страшна, всъщност беше приятна.

— Здравейте. Това ли е група А? — Висока и слаба, луничавата първокурсничка Елиз Уелс седна до Джени. Миришеше на бебешка пудра. Сламенорусата й коса бе дълга до брадичката, а бретонът й покриваше челото — както ви остави бавачката като бяхте на две години. — Това, което имам да ви кажа, е, че имам проблем с яденето — каза Елиз. — Не мога да ям на обществени места.

Блеър кимна и отмести шоколадовата торта. По време на курса за съветнички на консултантската група, учителката по здравните въпроси госпожа Дохърти им бе казала да изслушват и да бъдат състрадателни, да се поставят на мястото на по-младите момичета. Госпожа Дохърти обичаше да приказва. В часа на здравето в девети клас тя говореше единствено за гаджетата, които е имала, и за секспозите, които е опитала. Въпреки това, именно госпожа Дохърти бе от учителките, атакувани от Блеър за допълнителна препоръка в приемния офис на „Йейл“. Тя наистина искаше да бъде най-добрата съветничка на консултантската група. Искаше й се първокурсничките да я харесват — да я обожават — и ако някоя от тях имаше проблеми с яденето пред другите, Блеър нямаше просто да си седи и да се наслаждава на шоколадовата торта. И без това беше планирала да я изхвърли след биенето на звънеца.

Блеър извади купчина брошури от чантата си на Луи Вюитон.

— Нашият имидж и нашето самочувствие ще бъдат две от темите, които ще обсъждаме днес — каза тя на Елиз и Джени, като се опитваше да звучи професионално. — Ако другата съветничка и останалите от групата решат някога да дойдат — добави нетърпеливо. Беше ли физически възможно за Серена някога да дойде навреме?

Очевидно не.

Точно тогава, сред вълни от гълъбовосив кашмир и блестяща светлоруса коса, Серена ван дер Удсен положи оформеното си загоряло дупе на стола до Блеър. Останалите три първокурснички от консултантската група я проследиха с поглед като невръстни патенца.

— Вижте какво измъкнах от Ирен! — извика тържествено Серена и подхвърли на масата препълнена чиния с мазни лучени кръгчета. — Казах й, че имаме специално събиране и че умираме от глад.

Блеър погледна съчувствено към Елиз — беше се намръщила на чинията с лучени кръгчета. Сините й очи с руси мигли можеха да изглеждат красиви, ако си сложеше малко тъмнокафява удължаваща спирала.

— Закъсняваш — обвини я Блеър, като подаде брошурите на Серена и останалите три първокурснички. — Аз съм Блеър — каза им тя. — А вие сте…

— Мери Голдбърг, Вики Райнерсън и Каси Айнуърт — отговориха в хор трите момичета.

Елиз сръга Джени по лакътя. Мери, Вики и Каси бяха най-досадното неразделно трио в първи курс. Решеха се една друга в коридорите и правеха всичко заедно, заедно ходеха и до тоалетната.

Блеър се взря в брошурата и прочете на висок глас:

— Нашият външен вид: да го приемем и да се задоволим с това, което имаме — тя вдигна глава и се усмихна на момичетата в очакване. — Някоя от вас има ли специална част от тялото, за която иска да говори?

Джени почувства как кръвта й се изкачва първо по врата и после по лицето, докато взимаше смело решение да им разкаже за консултацията за намаляване на бюста. Преди да каже каквото и да е, Серена пъхна огромен резен лук в изящната си уста и я прекъсна:

— Може ли аз първа да кажа нещо?

Блеър се намръщи на най-добрата си приятелка, но Мери, Вики и Каси кимаха ожесточено. Каквото и да кажеше Серена ван дер Удсен, беше много по-интересно за слушане от всяко обсъждане на някакъв глупав имидж.

Серена опря лакти върху масата с брошурите и подпря перфектно изваяната си брадичка с ръце. Огромните й тъмносини очи се взираха замечтано в идиличното й отражение на огледалната стена.

— Толкова съм влюбена — въздъхна.

Блеър грабна вилицата си и я заби отново в шоколадовата торта, забравяйки, че не трябваше да яде от солидарност с Елиз. Серена бе толкова безчувствена, дяволите да я вземат. Първо на първо, момчето, в което очевидно бе „толкова влюбена“ по случайност беше новият псевдохипи, с дълга сплъстена коса, свирещ на китара, доведен брат на Блеър, Арън Роуз, което просто беше толкова абсурдно. И второ на второ, въпреки че Нейт беше зарязал Блеър още през ноември, тя все още не го беше надживяла и само от споменаването на думата любов й се повръщаше.

— Мисля, че нашата работа е да ги накараме да говорят те за техните проблеми, а не ние за нашите — изсъска тя на Серена. Разбира се, ако Серена изобщо си беше направила труда да присъства на обучението за съветнички, тя самата щеше да знае това.

Серена пропусна обучението, за да отиде с Арън на кино и като наивна идиотка, Блеър я покри. Тя каза на госпожа Дохърти, че Серена има мигрена, но че тя лично ще разгледа с нея всички по-важни въпроси, които са обсъждали на курса, когато Серена се почувства по-добре. Беше толкова банално. Винаги когато Блеър направеше нещо добро за някого, после съжаляваше за това.

Което донякъде обясняваше защо почти винаги се държеше като мръсница.

Серена сви перфектно изваяните си рамене:

— Мисля, че при всички случаи любовта е много по-добра тема от тази за външния вид. Имам предвид, че всички говорихме до втръсване за това в часа по здраве в девети клас — тя погледна към първокурсничките, седнали около масата. — Нали?