Защото го заслужавам

Никое от момичетата не повдигна глава. Бяха заети с писане, а и освен това, нямаха желание да гледат какво прави госпожа Крамб, когато си мислеше, че не я виждат. Достатъчно се бяха отвратили.

Според момичетата всички учителки в „Констънс Билард“ бяха лесбийки, но госпожа Крамб беше единствената официално призната. Тя живееше в една селска къща в Ню Палтц с още пет жени и често споменаваше своята „партньорка“ — например: „Онази вечер, докато седях в кухнята и преглеждах тестовете ви, моята партньорка пиеше «Амстел лайт» и гледаше Барбара Уолтърс — луда е по нея.“

Всяка година деветокласничките започваха с желание литературния час на госпожа Крамб. Надяваха се, че е улегнала и здраво стъпила на земята, имайки предвид колко наясно беше със своята сексуалност. Но само след първия ден в нейния час ученичките разбираха, че няма просто да седят 45 минути и да обсъждат женски работи с една жена, която харесва жените — трябваше да пишат нещо всеки ден, да го четат на глас в час и после да слушат как госпожа Крамб и нейните съвипускнички го критикуват — понякога това беше доста неприятно. Но въпреки строгостта на госпожа Крамб, те предпочитаха творческото писане пред геометрията.

Днес госпожа Крамб ги беше накарала да си изберат партньорка — в платоническия смисъл на думата, и да опишат тялото й. Разбира се, Елиз избра Джени и Джени избра Елиз. Вече правеха заедно почти всичко.

Странно е, че украсяваме ушите си с общи, а не се опитваме да ги скрием, написа Джени. Те са точно толкова неприлични, колкото и частите, които покриваме, като голи дупки, които водят право в главите ни. Ушите на приятелката ми Елиз са малки и покрити с рус мъх. Освен това чува добре, защото никога не казва „Моля?“ и не ме кара да повтарям. Мисля, че ги поддържа доста чисти.

Джени вдигна поглед и реши да задраска последното изречение и да го замени с друго. Госпожа Крамб можеше да се обиди — чистенето на уши очевидно беше неин фетиш.

Вместо да напише нещо друго, за да замести изречението с чистенето на ушите, Джени се сети отново за електронната поща. Преглеждаше я редовно, точно както й каза Блеър. Въпреки това, единствените съобщения, които имаше, бяха майтапи от Елиз и брат й, който й казваше да престане да си проверява пощата и да си пише домашните. Тя погледна към Елиз, която вече пишеше втора страница. Искаше й се да има писателската дарба на Дан. Повече й се удаваше чертането, рисуването и калиграфията. В горната част на листа нарисува старателно ухото на Елиз и профила й, надявайки се да получи точки за артистичност, въпреки че есето й куцаше. Мислите й блуждаеха отново към русото момче в „Бендел“. Дали и той беше артистичен?

Звънецът удари и часът свърши. Госпожа Крамб се изправи и изтупа тебеширения прах от тъмносивата си вълнена рокля — приличаше на монахиня от някое студено старомодно място като Грийнленд.

— Времето свърши, дами. Оставете моливите. Предайте ми работите си, като тръгвате — тя пъхна обутите си в кафяви чорапи крака в чифт черно сабо. — Приятен следобед!

— Е, за какво писа? — попита Джени Елиз, след като взеха нещата си и излязоха от училище.

— Не е твоя работа — отговори Елиз и се изчерви.

— Не си мисли, че никога няма да разбера. Може би ще трябва да го прочетеш на висок глас в понеделник — напомни й Джени. — Аз писах за ушите ти, но май не стана добре.

Двете момичета сведоха главите си срещу силния февруарски вятър и се запътиха към Лексингтън, за да вземат автобуса на Източна 59-та улица. Елиз беше помолила Джени да й помогне да намерят перфектните дънки за по-малко от 80 долара и както обикновено Джени се нуждаеше от нов сутиен — или се късаха ластиците или се чупеха подпорите.

„Блумингдейл“ беше мръсна, оживена от туристи зона, която те сефтосваха с току-що купените си спортни костюми и маратонки от „Найктаун“, заедно с ято синьокоси измамници, но това беше единственото място, където можеха да намерят огромни сутиени и сравнително евтини дънки, които да не са ужасните „Мейси“. Който имаше по-добър вкус и по-големи финансови възможности ходеше в „Бергдорф“, „Бендел“ или „Барнис“, но за хора като Джени и Елиз оставаше „Блумингдейл“.

— Не мога да повярвам, че ги слагаш ей така и са перфектни на дължина — каза завистливо Джени, докато Елиз изпробваше първия чифт дънки „Парис Блус“. Джени беше висока само 1.50 м. и трябваше да си скъсява всичко. Елиз беше 1.70 м., но пък имаше други проблеми — плоски гърди, закръглен ханш и смъкнато дупе.

Елиз намръщи луничавото си лице и погледна към широкия си ханш.

— Виждаш ли защо не мога да ям на обществени места? — измърмори тя. Дънките бяха 9 процента ликра, но това не променяше много нещата — имаше плосък корем и закръглени бедра. Тя издиша въздуха безсилно и отпусна корема си. — Окей, забрави. Следващия чифт.

Когато Елиз се измъкна от отхвърлените дънки, Джени й подаде едни красиви дънки „Севън“, които бяха на разпродажба и можеха да бъдат голям удар, ако й станеха. Забеляза светлосиньото дантелено бельо на Елиз и бързо отвърна поглед, преди да я хванат, че гледа.

Елиз взе дънките, обу крачолите и ги вдигна по хълбока.

— О, Господи. Не мога да повярвам, че забравих да ти го кажа — каза тя, докато ги закопчаваше. — Преди часа по творческо писане, в тоалетната чух Кати Фаркас и Изабел Коутс да говорят за Нейт Арчибалд. За малко да отиде в затвора, хванали го в парка да продава дрога на дванадесетгодишни. Баща му отишъл в полицията и платил гаранцията, но ще трябва да ходи на рехабилитация. Вие не бяхте ли заедно по едно време? Чула ли си за това? Не е ли шантаво?

Джени не беше чула нищо и не беше съвсем сигурна как се чувства. Нейт я заряза завинаги като досадна муха и според нея си беше получил заслуженото. Освен това, Нейт беше от тези мъже, които винаги изплуваха невредими на повърхността. Трябваше ли да губи повече време в притеснения и мисли за него? Погледна към Елиз, която се бореше с бакърените копчета на дънките. Стояха й перфектно навсякъде, но бяха така опънати в ханша, че щеше да е невъзможно да седне.

— Защо не пробваш следващия размер?

Елиз присви очи упорито. Често правеше това и Джени се замисли дали не се нуждае от очила.

— Защото, Госпожице Нулев размер, аз съм седми размер, не девети. Дай ми други дънки и престани да гледаш тлъстините ми.

— Не гледам — настоя Джени и й подаде ластични дънки „Лий“.

Имаха дупки на джобовете и широка ниска талия, което изглеждаше подходящо за хълбоците на Елиз.

— Никой няма да знае какъв размер носиш. Аз няма да кажа — Джени се сети за собствения си размер. Нямаше намерение да кани Елиз в пробната, докато облича сутиените. Да, вярно е, вече бяха интимни приятелки, но трябваше ли Елиз да разбира, че не е просто D, а двойно D? Все пак, щеше да е гадно да не извика от своя страна Елиз в пробната, след като тя я покани.

Елиз се намръщи на дънките.

— Тези изглеждат голямо менте.

— Какво ще правиш тогава? — попита Джени и подхвърли дънките на пейката зад себе си.

Елиз закопча униформата и обу черните си ниски обувки. Джени остана смаяна колко прилична-и-сладка-малка-ученичка изглеждаше Елиз, докато не я опознаеш.

— Ще взема „Севън“. Знам, че сега не стават, но смятам да отслабна 5 кг преди края на годината. И ти ще ми помогнеш.

Джени кимна. Не че тя не си купуваше неща, които й бяха малки.

Да, наричаше се мотивационно пазаруване. Правеха го всички амбициозни момичета.

Пробните в отдела за бельо бяха мръсни, претъпкани и лошо осветени. С гръб към Елиз, Джени свали шала си. После съблече пуловера си и го метна върху стола в ъгъла. След това свали бялата тениска и покри несъзнателно гърдите си с ръце.

— Кой сутиен ще пробваш първо? — попита Елиз, докато преглеждаше пластмасовите закачалки, които Джени беше награбила. — Черния дантелен с готината закопчалка или белия удобен сутиен с широки презрамки?

— Подай ми черния — промърмори Джени и я доближи да го вземе. Тя разкопча грозния си бежов суперподдържащ сутиен „Бали“, който падна на земята и започна да се мъчи с черния сутиен, продължавайки да се прикрива с ръце. Презрамките на черния сутиен бяха по-къси и закопчалката беше странен метален клипс. Джени вдигна глава и срещна погледа на Елиз в огледалото. Пробната имаше тристенни огледала — тоест нямаше голяма полза Джени да й обръща гръб.