Искам точно теб

Интригантката

Наблюдения

Н изпраща Б от „Тру Уест“ до вкъщи, докато останалите тъкмо започваме да подгряваме купона. С танцува съвсем сама на гореспоменатото събитие — макар че все ми се струва, че на групичката момчета зад нея им се иска да вярват, че танцуват заедно. Дж се снабдява с лак за нокти, приспособления за епилиране и къна от денонощния Луейн Рийд на „Бродуей“. В и Д излизат от хотел „Пиър“ тази сутрин, точно навреме за училище. Ч с маймунката си пие сам на терасата в апартамента си в „Сатън Плейс“. Можеше дори да му съчувстваме, ако не бе невъзможно човек да изпита съжаление спрямо него.

Упс, звънецът! Повече — по-късно!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

Дж се изстрелва в космоса

Джени беше прочута с отличния си краснопис и подробните и точни копия на известни произведения на класически художници. Удобството на това да умееш да рисуваш и копираш бе възможността да подправяш бележки, например бележката от тази сутрин от баща й за предполагаем „преглед за алергии“ в центъра. Тя подсмръкна престорено, докато я подаваше на учителката си по математика, госпожа Хинкъл. В дъното на стаята Елиз прибра сламенорусата си коса зад ушите и скришом наостри слух.

— Следващият път се опитай да си насрочваш прегледите след училище — нахока я госпожа Хинкъл, оставяйки бележката на бюрото си. Тя махна с ръка и отпрати Джени. — Сега върви.

— Благодаря — отвърна Джени покорно. Госпожа Хинкъл бе на възраст и се отнасяше с всички момичета като със свои внучки. Печеше им овесени сладки и им правеше картички за Коледа и карамелизирани ябълки. Джени се почувства неудобно от това, че се възползва от наивността на милата учителка, но тук на карта бе заложена кариерата й. А това беше важно!

Кастингът, за който Серена й бе писала по имейла, бе в едно фотографско студио на западна Шестнадесета улица. Куп високи кльощави момичета с нацупени устни и руси коси пушеха на тротоара на долния етаж. Модели, помисли си Джени, като се опита да запази самообладание и да не ги чувства като заплаха.

Тя позвъни на студиото и отвътре я пуснаха да влезе. Намери се в тъмно пространство, което й напомни товарен док със своя огромен изкорубен асансьор. Джени се качи и натисна бутона за третия етаж, опитвайки се да не изглежда толкова ужасена, колкото беше всъщност.

— Здравей? — Висока жена с остра брадичка, бяла барета от лачена кожа, черни кожени къси панталонки и бели кадифени ботуши до коленете посрещна Джени на излизане от асансьора. — Да не си се изгубила?

Джени се усети, че вероятно трябваше да смени училищната униформа на „Констънс“, но вече беше твърде късно.

— Тук съм за кастинга. — Все още не знаеше какво точно означава това, но звучеше интригуващо.

— Аха! — Жената я измери с поглед от горе до долу. — Може ли да погледна бука ти?

Джени погледна към чантата си.

— Бук ли?

Жената отново я огледа и посочи един празен стол между два отегчени руси модела.

— Седни. Ще те повикам, когато е готов.

Тя се скри зад един бял екран, където щракаха светкавици, очертаващи силуетите на хората, движещи се в помещението, внезапно сред ламаринените стени на студиото се разнесе силен смях, от който Джени я побиха тръпки.

Тя хвърли поглед към момичето до нея. Дъвчеше дъвка, а клепачите й почти се затваряха, сякаш бе стояла будна цяла нощ. Джени се обърна и се опита да притвори клепачите си по същия начин, за да изглежда също така престорено отегчена, но очите й упорито отказваха да се подчинят. По-скоро приличаше на персонаж от „Нощта на живите мъртви“ отколкото на готина скучаеща манекенка.

Жената с баретата изскочи иззад екрана.

— Ти — посочи към Джени.

Джени се изчерви и погледна извинително към останалите момичета, които чакаха доста по-отдавна. Последва жената зад екрана.

Заградената част от студиото имаше тухлени стени, боядисани в бяло, и дървен под. В центъра на помещението се намираше старовремски диван, тапициран с червено кадифе, около който на стативи бяха подредени прожектори и сребристи отражателни дискове.

— Свали си пуловера и легни — изкомандва я един набит мъж с руса козя брадичка, който вече мижеше зад един „Полароид“, готов да я снима.

Сърцето на Джени щеше да изскочи. Тя остави чантата си на пода и сгъна жилетката си отгоре. Седна смутено на ръба на червения диван, притеснена колко бледи и ръбати изглеждаха коленете й на силната светлина.

— Да легна ли?

— По гръб — нареди фотографът, коленичейки на няколко сантиметра от нея.

Да легне по гръб ли? Не можеше, не и с умерено поддържащия памучен сутиен, който носеше. Ами ако се случеше онова ужасно нещо — огромните й гърди да се разлеят над гръдния й кош и да се свлекат под мишниците, като й придадат абсурден вид?

Тя се изправи и се подпря на лакти, решавайки, че това горе-долу съответства на легнало положение.

Така гърдите й изпъкнаха още повече.

— Става — промърмори фотографът и постави на пода вече направените снимки, като се приближи на колене към нея, за да направи още.

Джени стисна крака, за да не й се види бельото.

— Какво изражение да направя? — попита плахо тя.

— Няма значение — отвърна той, щракайки поредните снимки. — Просто дръж раменете си изправени и брадичката вирната.

Ръцете на Джени започнаха да треперят от напрежение, но не й пукаше. Изглежда фотографът я бе харесал. Отнасяше се с нея като с истински модел.

— Добре. Приключихме — каза той и се изправи. — Как се казваш всъщност?

— Дженифър — отвърна Джени. — Дженифър Хъмфри.

Мъжът кимна по посока на жената с баретата и тя надраска нещо на дъската, която държеше.

— Може ли да видя снимките? — попита Джени, сочейки снимките, подредени в редица на дървения под.

Всяка от тях бе покрита с черна филмова хартия, която трябваше да се отстрани, за да се види образът.

— Съжалявам, скъпа, тези са мои — отвърна фотографът, развеселен. — Чакам те тук следващата неделя. В десет сутринта. Запомни ли?

Джени закима енергично и си облече пуловера. Не бе напълно сигурна, но изглежда бе наета да участва във фотосесия!

Поне част от нея бе наета.

— Е, за какво беше кастингът? — попита я Серена по време на часовете с групата за обмяна на опит на Джени. — Съжалявам, че не успях да намеря повече информация. Приятелките ми моделки са доста зле в това отношение.

Джени се плесна по челото.

— Изскочи ми от акъла да попитам. Но беше страхотно. Всички се държаха много мило с мен, сякаш съм истински модел.

— Прекрасно, но по време на снимките трябва задължително да разбереш за какво става въпрос — посъветва я Серена. — Една приятелка си мислеше, че се снима в реклама на дъвки, а се оказа, че е за тампони. Вероятно е объркала „Кеърфри“ и „Стейфри“.

Джени се озадачи. Тампони? Никой не бе казал нищо за тампони.

— И не позволявай на стилиста да те кара да обличаш нещо, в което не се чувстваш удобно. Знам, че рекламата на „Лес Бест“ е хубава, но плажна рокля през февруари, моля, моля! Не можах да се излекувам три седмици след това — добави Серена.

Останалите деветокласнички в групата се изкикотиха учтиво. Обожаваха историите за фотосесиите на Серена, но неимоверно силно завиждаха на Джени и не искаха да я окуражават. Как така най-ниското момиче в класа, онова с къдравата и невзрачна кафява коса и тези абсурдно големи гърди вече беше модел? Нещо не им се връзваше.

— Обзалагам се, че е за каталог на сутиени с огромен размер, а тя е твърде глупава, за да го разбере — подшушна Вики Райнерсън на Мери Голдбърг и Каси Инуърт.

— Сигурна съм, че е за нещо обикновено като портокалов сок — Каси увери Джени, опитвайки се да не се разсмее.