Кралицата на изменниците

— Мога да бъда силна колкото е нужно — отбеляза Лилия.

Ротан се намръщи.

— По-добре недей да нарушаваш закона за черната магия без разрешение. Но… може леко да го заобиколим. Аз, като Висш магьосник, ще ти дам разрешение, но това не е точно според закона, защото по принцип се изисква съгласието на всички Висши магове.

Лилия наведе глава. „Ако нещо се обърка и Гилдията не се съгласи с неговото решение, той ще изгуби поста си“.

— Сигурен ли сте?

— Да. Фактът, че ти позволяваме да отидеш на тази среща, при положение, че съществува опасност да научиш един отстъпник на черна магия, е нещо далеч по-лошо от това да ти позволим да се подсилиш, използвайки доброволци. Аз мога да ти там енергията си тази вечер.

— Моята също — каза Джона.

— И моята — додаде Гол.

Ротан кимна.

— През нощта ще възстановя загубите.

— А ние? — попита Джона.

— И вие.

— В такъв случай утре пак можеш да вземеш енергия от мен — каза Джона. — И без това не я използвам. Може да заредим Лилия с достатъчно енергия, че да довлече Скелин тук със себе си.

— Нека сега се съсредоточим върху освобождаването на Аний — каза Ротан.

— Разбира се — съгласи се Джона. — Но ако има възможност същевременно да заловим и Скелин, нека да го направим. Време е Кралят на подземния свят да стане Обитател на Наблюдателницата.

Привечерното небе бавно потъмняваше. Нямаше нито едно облаче, което да се оцвети в пъстроцветните лъчи на залязващото слънце. Лоркин погледна от покрива и се зачуди как може това да е същият град, в който преди толкова време бе пристигнал заедно с Денил, развълнуван от възможността да бъде помощник на посланика на Гилдията в Сачака. „Струва ми се, че оттогава са минали години, а всъщност няма и една“.

Макар стените и сградите да не се бяха променили, откакто Лоркин бе напуснал Арвис с робската каруца, това не се отнасяше за населението. Преди по улиците вървяха забързани роби, които следваха на разстояние каретите на господарите си. Сега улиците бяха претъпкани с бивши роби, които се стичаха към центъра на града, повечето пеша, а някои натоварени на откраднати карети и коли.

Малка групичка ги очакваше в имението, което бе избрано за сборно място преди битката. След като прие енергията, предложена й от бившите роби, Савара ги отпрати и раздели групата си — която вече надминаваше шейсет Изменници — на два малки екипа: единият да наблюдава и охранява, а другият да се погрижи за храната и постелите. Когато всичко бе уредено, Савара се отправи към покрива.

— Защо ашаките не се опитват да ги спрат? — зачуди се на глас Лоркин.

— Чуждият роб е чужд проблем — цитира Савара. — Сигурно са твърде заети да възпират собствените си роби да не избягат от града, за да се занимават и с останалите.

— В повечето имения робите идваха и си отиваха през цялото време — каза му Тивара. — Как иначе да донесат храна и други стоки в имението? Единственото, което ги задържаше вътре бе, че просто нямаше къде да избягат. Робите бегълци все някога щяха да бъдат хванати и върнати обратно на господаря им.

— Ашаките няма как да попречат на робите си да избягат, освен ако не успеят да ги обградят и да ги затворят на едно място. — Савара присви очи и погледна над покривите. — А много ашаки са напуснали домовете си, за да се бият с нас.

Лоркин проследи погледа й. „Колко ли от тези ашаки се подготвят да се изправят срещу нас? Колко ли къщи са празни?“ Досега групата на Савара се беше сблъсквала само с малки групи ашаки, но докладите през магическите камъни съобщаваха, че на запад от града се е събрала по-голяма, по-организирана армия от ашаки. След като тя бе изненадала и победила една от групите й, Савара нареди на Изменниците в онзи район за я избягват, като я заобиколят и се влеят в отрядите на север и на юг.

Крал Амакира сигурно очакваше, че Изменниците ще слеят силите си веднага, щом стигнат до града, за да образуват една армия. Савара бе споменала, че накрая и това ще стане, но засега Изменниците оставаха разделени в по-малки групи, като се възползваха от това, че по-голямата част от населението на Сачака беше на тяхна страна. Докато ашаките обикаляха да ги търсят, Изменниците се криеха и се подсилваха с енергията, която им даваха бившите роби.

Лоркин разбираше предимствата на това, но също така се притесняваше, че разделението на армията на Изменниците ги прави уязвими. Армията на краля можеше лесно да победи някоя от по-малките групи на Изменниците. Тя щеше да е отслабена от битката, но с времето щеше да възстанови силата си, докато Изменниците… паднеха ли мъртви, те си оставаха такива. „Но ако ашаките разчитат на робите за възстановяването на силата си, те ще се изправят срещу проблем. Робите ги напускат“.

И въпреки това щеше да е по-добре, ако никоя от групите Изменници не се изправяше сама срещу армията на ашаките, за да не попадне в ръцете на краля. Той щеше да измъкне с мъчения информацията от тях, щеше да узнае плановете на Савара и да научи за магическите камъни… Щеше да притежава магически камъни.

— До утре градът ще се изпразни — промърмори Савара. — Ще останат само ашаките. Онези, които пристигат от запад, ще обединят силите си с тукашните и тогава ще разберем дали нашата стратегия, подготовка и загуби ще ни донесат тъй дълго жадуваната свобода.

Тя въздъхна и погледна нагоре. Лоркин проследи погледа й. Небето се бе покрило със звезди, а във въздуха се усещаше хлад. Той се намръщи, когато звездното небе се надипли като вълнички във вода.

Внезапно нещо го удари в дясната ръка и го отхвърли към Тивара.

Двамата паднаха от покрива. Тивара се приземи, прикляквайки, и той направи същото, макар много по-тромаво от нея. Болка прониза дясната му ръка. „Счупена е“ — помисли си той. Инстинктивно изпрати лечителска енергия, за да потуши болката, но се въздържа да изцели костта. Енергията щеше да му трябва за по-важни неща. Като избягването на по-фатални удари.

„Ако не бях поддържал щит, когато ни удари силовият удар, сега щях да съм мъртъв“ — помисли си той, издигайки отново щита си. Макар бариерата да се беше пропукала, тя все пак бе успяла да погълне по-голямата част от удара.

Савара стоеше изправена, с вдигната глава и се взираше в нещо, което се намираше откъм дясната й страна. Въздухът се развълнува, когато тя запрати няколко удара в отговор на следващото нападение. Тивара стоеше между него и невидимия нападател. Тя положи ръка върху рамото на Савара, готова да й даде енергия, ако е необходимо. Лоркин се приближи към нея и погледна през рамото й.

На съседния покрив стояха четирима ашаки. Когато запратиха срещу тях огнени удари, лицата им се окъпаха в червена светлина. Никой не изглеждаше много по-възрастен от Лоркин. „Нямат търпение да изчакат по-възрастните да се присъединят към тях?“

Бившите роби, които се намираха на долния етаж, забелязаха битката. Някои избягаха, други останаха да гледат. Лоркин осъзна, че сърцето му бие ускорено. При всички досегашни сблъсъци между групата на Савара и ашаките, той бе част от една голяма група. Сега бяха трима срещу четирима. Лоркин се опита да не мисли за енергията, която се вихреше между двата покрива, но не успя. Коленете му омекнаха. Той постави ръка на другото рамо на Савара и се опита да се убеди, че не го прави, за да намери опора. В съзнанието му проблесна спомен от упражненията му по воински умения. „Нормално е по време на битка да се изпитва страх. Важното е да изпълнявате наученото по време на тренировка.

Но аз никога не съм се обучавал да използвам черната магия в битка“.

Отдолу се дочу вик и лъч светлина изригна нагоре между сградите. Пазачите Изменници бяха забелязали битката и се включиха в нея. Ашаките погледнаха надолу, осъзнаха, че ги превъзхождат по брой и отстъпиха. Трима се спуснаха през отвор в покрива, но последният, принуден да се защитава сам, залитна. Удар на Савара го отхвърли от отвора и го запрати пред ръба на покрива.