Кралицата на изменниците

„Чудя се дали майка й знае. Веста винаги се е смятала за по-добра от останалите. Винаги търсеше кусури в другите. Понякога си мисля, че единствената причина да остане с мен беше, че съм Крадец. Това я караше да се чувства по-важна от повечето хора. Е, поне за известно време беше така“.

Последното нещо, което искаше за Аний, бе тя да почувства неодобрението му. Той нямаше нищо против дъщеря му да бъде с Лилия, но… Почувства как го жегва завист. „Някога и аз обичах магьосница от Гилдията, но единственото, което получих в замяна, бе приятелство. — Той поклати глава. — Това прозвуча заядливо. Приятелството на Сония не е нещо дребно, а и аз намерих любовта другаде“.

Той се зачуди дали Аний е имала предишни любовници, после се сети за разказа й за онзи, който я е предал. „Аха! Сигурно за това не успях да го намеря! Не е бил «той» а «тя»!“.

Аний тихо ахна.

— Погледни! — прошепна тя.

Тунелът завършваше с тухлена стена, но не каква да е. Към нея бе прикрепен познатият механизъм за скрита врата. Сери намери капака на месинговата шпионка. Той бе клеясал и позеленял от времето, но Крадецът успя да го отвори. Когато надникна през шпионката, той видя само мрак.

— Нищо не виждам — каза Сери.

— Искаш ли да се опитаме да я отворим? — попита Аний.

Сери се замисли. Ако позволеше на въображението си да се рее накъдето му е угодно, то щеше да призове опасни затворници или затворени чудовища, които чакаха възможността да се освободят — като избият всичко по пътя си.

„По-скоро това е поредният стар склад. Освен това не виждам ключалка, която да попречи за отварянето на вратата от другата страна“.

Сери кимна с глава.

Аний натисна ръчката с всичка сила, но вратата не помръдна. Сери се вгледа отблизо в механизма и видя, че не е ръждясал. По сглобките му се виждаха черни капки. Той ги бутна с пръст. Бяха меки — сигурно сгъстено с времето масло или грес. На свой ред Сери натисна ръчката, след това двамата опитаха заедно, но без резултат.

— Доведи Гол — каза Сери.

После отново надникна през шпионката — дори се опита едновременно да държи пред нея фенера и да наднича, но не видя нищо освен мрак. Хрумна му, че може би шпионката е запушена. Измъкна един от шперцовете си и мушна в дупката, но установи, че е празна.

„Може би е капан, поставен от Акарин или някой друг преди много години. Възможно е причината му да е била същата, като нашата — да заблуди и спре преследвачите си. Кой знае какви причини е имала някогашната Гилдия, за да прокопае тези тунели“.

Звукът на приближаващи се стъпки го накара да се обърне. Щом видя вратата, Гол завъртя очи.

— Не можеш да оставиш никоя загадка неразгадана, нали? — избоботи той.

Сери сви рамене. Гол се приближи до вратата и хвана дръжката. Натисна веднъж, наведе се да огледа механизма, после отново се хвана за дръжката.

— Внимавай да не си разтвориш раната — предупреди го Аний.

Гол отстъпи назад и се огледа. Върна се малко назад в коридора и вдигна нещо от земята. Когато се върна, Сери видя, че носи тухла.

— Това ще вдигне много…

Коридорът се изпълни със звънтеж след като Гол удари механизма с всички сили.

— … шум — завърши Аний.

Но тухлата като че ли беше свършила работа — печатът от гранясало масло бе разбит. Този път дръжката се размърда под натиска му. Сърцето на Сери заби ускорено, когато вратата се отвори. Тя беше тежка — от другата страна бе покрита с тънки тухлички и хоросан и представляваше задната стена на ниша.

Светлината на фенерите разкри стари дървени шкафове и маси. Сери се изпълни с разочарование. Не беше сигурен какво точно бе очаквал да види. Скрито съкровище, може би? По-добро място за криене?

Тримата влязоха в стаята. Когато светлината на трите фенера озари цялото помещение, Сери усети как предишните му очаквания се заменят от мрачно предчувствие. Стаята беше чиста. Нямаше никаква прах или отломки. Той отиде до една от масите. Тя бе покрита с малки саксии. Във всяка една имаше пръст и малко растение.

— Намираме се във… — започна Гол.

— Тихо — прошепна Аний.

Сери и Гол се обърнаха и видяха, че тя се взира в тясна стълба, като държеше фенера си настрани, за да не прониква светлината. Двамата се приближиха към нея и дочуха гласове над главите си. Чу се пршцракването на ключалка.

Без да кажат нито дума повече, тримата излязоха в тунела и Гол затвори вратата. Сърцето на Сери биеше толкова силно, че чак гърдите го заболяха. Аний доближи око до шпионката, а Гол притисна ухо към вратата. Сери внимателно избута протестиращата Аний настрани и зае мястото й пред шпионката.

Стаята вече не беше тъмна. Нещо ярко се движеше надолу по стълбите. Заля го вълна от облекчение, когато видя появата на магическо кълбо, след което се появиха двама магьосници. Единият беше възрастна жена, а другият млад мъж.

— Какво става? — промърмори Аний.

— Магьосници. Търсят нещо в стаята. Чуваш ли ги, Гол?

— Слабо — отвърна едрият мъж. — Единият каза, че е чул нещо. Другият се съгласи.

Двамата магьосници поклатиха глави и тръгнаха към масите. Мъжът взе едно растение, после го върна ядосано на мястото му.

— Старата жена попита нещо. Младият отвърна, че е сигурен — докладва Гол. Той замълча и Сери чу слабите гласове. Даде знак да пазят тишина и притисна ухо към вратата.

— Значи са ни измамили — каза жената. Не звучеше изненадано.

— Да, както и предполагахте, че ще стане — отвърна младият магьосник. — Ако бяхте изпушили това… тази обикновена градинска плевел, щяхте да получите само главоболие.

— Е, все пак знаехме, че няма да се сдобием лесно с роет.

Роет? По вените на Сери потече огън. Гилдията иска да отглежда роет?

— Просто не бива да се отказваме — продължи жената. — Скелин сигурно го отглежда някъде — и то в големи количества. Ако предложим достатъчно пари, накрая все някой ще го предаде.

— Трябват ни само няколко семена.

— Ще ми се да не се нуждаехме изобщо от тях.

Гласовете постепенно утихваха. Сери залепи око на шпионката и видя, че се изкачват по стълбите. Когато светлината рязко угасна, той предположи, че вратата над стълбището е била затворена. Той се отдръпна от шпионката, спусна капачето й и разказа на Аний и Гол какво е чул.

— Защо й е на Гилдията роет? — попита Аний намръщено.

— Може би има някакви лечебни свойства — предположи Гол.

— Може би — повтори Сери. — А може би вече доста магьосници са се пристрастили и искат да отнемат контрола върху доставките от ръцете на Скелин.

— Може би искат да го изхвърлят от търговията — каза Гол. — После, когато поемат всичко в своите ръце, ще спрат да го отглеждат.

Аний се обърна ужасена към него.

— Ами обикновените хора, които са пристрастени? Това ще означава… всички ще полудеят!

— Гилдията никога не е успявала да попречи на подземния свят да се сдобие с онова, което поиска — напомни й Сери.

Дъщеря му не изглеждаше особено уверена.

— Никога няма да изчезне, нали? — каза тя и очите й се разшириха, щом осъзна истината. — Роетът ще остане тук завинаги.

— Сигурно — съгласи се Сери.

Гол кимна.

— Но може би ако Гилдията се сдобие с известно количество и го проучи, ще намери начин да намали пристрастяването.

Аний гледаше мрачно.

— Предполагам, че този маршрут за бягство не е по-добър от измъкването през Университета?

Сери погледна към вратата.

— Не знаем дали в помещението над стаята непрекъснато има магьосници. Ако се сдобият с още семена и опитат отново, сигурно ще оставят някой да го пази, но е възможно това да е някой прислужник.

— По-вероятно е Скелин да ни проследи оттук, отколкото през Университета — додаде Гол. — Така че може да е добро място за капан.

— Може би. Но нека, докато не се наложи, да не разкриваме на Гилдията, че знаем за опитите им да отглеждат роет.

— Неприятни спомени?