Страница 24 из 102
Какво да му каже? Регин определено бе усетил, че тя е притеснена за Калън, и ако не му дадеше правдоподобна причина, сигурно щеше да си представя най-различни неща. Реши, че трябва да му каже нещо.
„Истината. Тя и без това не е кой знае каква тайна“.
— Роет — произнесе Сония. — Роет. Това е неговата слабост. Ако реша да подкупя Калън, ще го направя чрез контрол върху достъпа му до опиата.
Регин сбръчи вежди.
— Много ли хора знаят за неговата слабост?
— Винара знае. Както и Ротан. Подозирам, че много от Висшите магове също знаят, макар да не сме го обсъждали. Или поне не е било обсъждано в мое присъствие.
— Който му го продава, също го знае — додаде Регин.
— Да.
— Лилия също пуши роет, нали?
— Докато е била с Наки. Като че ли не се е пристрастила към него. Всъщност сега роетът и консуматорите му са й доста неприятни. Мисля, че обвинява опиата за глупостите, които са вършили двете с Наки.
Регин я погледна замислено.
— Значи Гилдията разполага с един черен магьосник, който е пристрастен към роет и друг, който не е податлив на влиянието му.
— И един, който не би се приближил до това нещо дори и пари да му дават — додаде Сония и потрепери.
Той я погледна и се усмихна.
— Твърде умна сте за това. Не позволявате на нищо да ви притисне в ъгъла.
Сония усети как бузите й пламват.
— С изключение на Гилдията.
— Изключение, което си заслужава. — Той погледна встрани. — Ще ми се като по-млад да имах вашата решителност и готовността ви да се опълчите на съвета.
Тя поклати глава.
— Вие? Без решителност? Винаги съм имала впечатлението, че сте напълно уверен в себе си и в онова, което искате от живота.
— Да… но никога не ми се е налагало да взимам трудни решения. Казваха ми, че всичко трябва да се върши по определен ред, за да могат всички да са в безопасност, могъщи и богати, и аз никога не поставих това под съмнение. Но с възрастта започнах да си задавам въпроси. Видях, че липсата ми на съпротива се дължи на страха да не бъда отхвърлен от равните ми. Видях, че единствените хора, които са в безопасност, могъщи и богати, са моето семейство и Домът ми. Че Домовете се противопоставят на промяната, защото се страхуват да не бъдат подкопани властта и богатството им. И все още е така.
— Киралия се промени много през последните двайсет години. В резултат на това Домовете не са изгубили власт или богатство.
Регин поклати глава.
— Ще загубят. Може да отнеме повече време, но ще се случи. Всички знаци са налице, ако знаем къде да ги търсим. И знаете ли какво открих? — Той я погледна и сви рамене. — Не ме интересува. Нека се сринат. Построени са върху лъжи и алчност.
Сония усети прилив на съчувствие. След раздялата със съпругата си, Регин бе склонен да прави мрачни и предизвикателни коментари за навиците и очакванията на върховното съсловие. Част от нея одобряваше, друга му съчувстваше, но въпреки това тя се чудеше до каква степен ще се притъпи разочарованието му, щом личната болка избледнее.
— Убедена съм, че едва ли ще смятате така, ако се озовете като просяк на улицата — напомни му мило тя.
Той я погледна и раменете му леко увиснаха.
— Сигурно. Но може би съм се променил към по-добро. Може би дори съм по-щастлив. Като започна да приема ученици с ниско потекло, Гилдията направи възможно преминаването през бариерите между съсловията. Виждам, че новоприетите се хвалят с това и искам да ги предупредя за цената. Тогава… тогава виждам, че цената не се отнася за тях и започвам да изпитвам… ревност. Те получават богатството, енергията и магията, но не са длъжни да почитат разни древни съглашения и традиции, или да се свързват само с хора, които Домът им одобрява, или да сключват брак с жени, избрани от тяхното семейство.
— Накрая може и да се наложи.
Регин поклати глава.
— Не. Вижте себе си. — Очите му срещнаха нейните. — Никой не ви е принуждавал да се омъжвате.
— Ако бях решила да го направя, сигурно много неща щяха да се изрекат за избора ми.
— И все пак никой нямаше да ви забрани да го направите.
— Само защото съм първата черна магьосница. Аз съм изключение. Не можете да си правите изводи, базирани само върху мен.
Регин я изгледа странно, отвори уста да каже нещо, но се намръщи и отново я затвори. Погледът му се плъзна встрани. Сония почувства как любопитството й се надига.
— Какво щяхте да кажете? — попита тя.
Той я погледна с неуверено изражение на лицето.
— Аз… щях да ви питам защо не се омъжихте, но предполагам, че е очевидно — а и е доста грубо от моя страна.
Тя сви рамене.
— Не е грубо. И не е заради онова, което си мислите. Наистина след смъртта на Акарин дълго време не можех да приема тази мисъл, но не и през всичките тези двайсет години. Можех да се омъжа за Дориен, ако моментът бе по-подходящ, но преди да съм готова, той бе срещнал друга. — „И добре, че стана така“. — Не мисля, че щяхме да си подхождаме. Като за начало, той обича селата, а щеше да се наложи да живее в земите на Гилдията, за да бъде с мен, тъй като аз не мога да ги напусна.
Регин я наблюдаваше с почти гузен интерес. „Сигурно много хора искат да ми зададат този въпрос“ — помисли си тя.
— Когато вече бях готова, като че ли никой не се интересуваше — продължи тя. — Мъжете на моята възраст не бяха преодолели предразсъдъците си към магьосниците от нисшите съсловия, а онези, които бяха като мен, бяха още твърде млади. И всички се плашеха от черната магия. Някои от Висшите магове ми намекнаха, че според тях наличието на съпруг ще бъде слабост, от която някой може да се възползва — като че ли Лоркин не съществуваше. Той беше другата причина. Винаги ревнуваше от другите мъже в живота ми.
Регин се намръщи.
— Какво… — Той се поколеба и поклати глава.
— Да?
Мъжът се намръщи.
— Какво ще направите, ако крал Амакира заплаши Лоркин?
Сония не очакваше смяната на темата и сърцето й се смрази.
Тя си пое дълбоко въздух и го изпусна бавно, преди да отговори.
— Ще посоча, че Лоркин е човекът, който е информиран за Изменниците, а не аз. Ще бъде много по-благоразумно да измъчва мен, за да накара Лоркин да говори.
Регин зяпна изненадано, после преглътна.
— Дали е мъдър ход да вкарвате в главата на един крал мисълта за измъчване?
Тя сви рамене.
— Сигурна съм, че тази мисъл му е хрумнала в мига, щом е научил за моето отпътуване. Ако е готов да измъчва мен, значи е захвърлил всякакви съображения за противопоставянето на Гилдията и Обединените земи. Но тогава така или иначе няма да имаме никаква възможност да върнем Лоркин у дома.
Тя се изпълни с отчаяна гордост, че не позволи на гласа си да потрепери при последното изречение, макар да бе близо до това. „Щом успях да го постигна, може би ще успея да скрия и чувствата си от сачаканците и Изменниците“.
— От все сърце се надявам да не се стигне до това — каза прочувствено Регин.
Тя кимна утвърдително. Ако крал Амакира бе готов да я измъчва, значи Регин също нямаше да е в безопасност.
Той се премести на седалката си, озова се срещу нея и протегна ръце.
— Мина цял ден от Съвета и силата ми се възстанови. Трябва да приемете енергията ми още сега, преди да сме стигнали до страноприемницата.
Тя го гледаше, изпълнена с неохота. „Това е абсурдно. Не бива да се колебая да приемам енергия, която ми е предложена доброволно, при положение, че ми е позволено и може да се окаже необходима“. Сония осъзна, че по време на Съвета не бе изпитвала такива угризения. Защо усещането при използването на черна магия срещу друг човек насаме беше толкова неловко… интимно. „И забранено. Може би защото единствения друг път, когато го бях правила насаме, беше с Акарин“.
Регин я гледаше, повдигнал озадачено вежди. Сония си пое дълбоко дъх и хвана ръцете му. Почувства как енергията потича към нея и започна да струпва в себе си.
— Съжалявам. Не съм свикнала да го правя — каза му тя, поклащайки глава.