Кинг и Максуел

Завързаха я за един стол и сложиха превръзка на очите ѝ. Спестиха ѝ лепенката на устата, защото искаха да говори. А дори и да се развикаше, нямаше кой да я чуе.

Шофьорът на микробуса отстъпи крачка назад и се облегна на вратата. Алън Грант придърпа един стол и го постави на педя от все още безжизнената Кати. Огледа внимателно лицето ѝ и започна да подготвя въпросите, които да ѝ зададе. Издирването на Уинго все още не беше приоритет, но времето течеше. Надяваше се, че Кати Бърнет ще улесни процеса.

Изчака я търпеливо да дойде в съзнание. Отначало главата ѝ се люшна на едната и на другата страна, после се задържа изправена и очите ѝ се отвориха. Но единственото, което видяха, беше превръзката.

Грант докосна ръката ѝ. Тя подскочи и изпищя.

Това беше направено нарочно. Той не искаше момичето да превърти от страх, но предпочиташе да е стреснато, уплашено и отчаяно.

– Кой си ти? – попита с треперещ глас Кати.

– Човек, който просто иска да си поговори с теб.

– Не ме наранявай, моля те!

– Никой няма подобни намерения, Кати. Ще си поговорим, а после ще ти поискам една услуга.

– Каква услуга?

– Тайлър Уинго ти е приятел, нали?

Тя кимна. Краката ѝ трепереха толкова силно, че столът се движеше.

– Аз искам да му помогна – добави Грант.

– Едва ли – поклати глава тя. – Ако искаше да му помогнеш, нямаше да ме отвлечеш по този начин.

Грант се усмихна. Духът ѝ се възвръщаше, но страхът скоро щеше да я скове отново. Винаги ставаше така.

– Сложно е, Кати – рече на глас той. – Много сложно. Нали знаеш в какво е обвинен Сам Уинго?

– Знам, но това е лъжа! – разпалено отвърна момичето. – Той е честен човек и никога не би откраднал онези пари. Все пак е бил в армията!

– Всъщност и аз съм на същото мнение, Кати. Други са откраднали парите. А това са хора, които могат да причинят зло както на него, така и на Тайлър. Но аз съм тук, за да им попреча.

– Не си! – отсече Кати. – Ти също им мислиш злото!

– Сега ще сваля превръзката от очите ги и ще ти покажа нещо. Става ли?

Грант кимна на мъжа до вратата, който се обърна и излезе.

– Не искам да си обръщаш главата, Кати – добави той и се изправи зад гърба ѝ. – Гледай право пред себе си. Надявам се, че това, което ще видиш, ще те убеди в добрите ми намерения.

Едната му ръка се вдигна пред лицето ѝ, а другата свали превръзката. Кати примигна няколко пъти и фокусира погледа си върху това, което беше пред нея.

– Ти си от ЦРУ?! – възкликна тя, вперила очи в значката и служебната карта.

– Точно така – отвърна Грант. – Работя под прикритие и затова не бива да виждаш лицето ми. Сам Уинго се е забъркал в нещо много сериозно. Ние вярваме, че са го натопили, но все още не разполагаме с доказателства. А Уинго не се доверява на никого, включително и на нас. Надеждата ни е, че ти ще го убедиш да установим връзка и да работим съвместно.

– Защо аз?

– Опитахме се да го открием, но, както вече ти казах, той не вярва на никого. На теб обаче ще повярва, Кати.

– Какво искате да направя?

– Да се свържеш с Тайлър и да поискаш среща на място по твой избор. Най-добре е да бъде обществено място, за да се чувствате сигурни.

– Но какво да му кажа?

– Че баща му трябва да се свърже с нас и да дойде в Лангли. Знаеш какво е Лангли, нали?

– Вашата главна квартира.

– Точно така, Кати. Там има хора, които са загрижени за съдбата на Сам Уинго и искат да оправят нещата. Но това няма как да стане, докато той се крие. И положението му ще става все по-тежко. Разбираш какво ти казвам, нали?

Кати бавно кимна, продължавайки да гледа значката на ЦРУ пред лицето си. Това беше едно добре обмислено действие от страна на Грант. Тя трябваше да повярва, че той е от ЦРУ и всъщност е от добрите.

– Ще го направиш ли, Кати? Ще звъннеш ли на Тайлър?

– Мога да му звънна, но не гарантирам, че той ще се съгласи на среща.

– Знам това. Но се надявам да приеме, защото те харесва и ти има доверие. Същевременно иска да помогне на баща си, точно както и ние. А аз съм сигурен, че баща му ще му повярва.

След тези думи Грант извади телефона, който предварително ѝ бяха прибрали.

– Сега ще набера Тайлър.

– Мога да му изпратя есемес – предложи тя.

– Не, по-добре да те чуе, защото няма как да е сигурен, че есемесът е от теб.

– О, да, забравих. Но къде да се срещнем?

– Какво ще кажеш за мол "Тайсънс"? Там има "Старбъкс", нали? Не е много близо до вашия квартал, но в замяна на това е на централно място и се посещава от много хора.

– Знам го – кимна Кати. – Ходили сме там.

– Ние ще те закараме. Предаваш му посланието и се прибираш у дома. Останалото е наша работа. Какво ще кажеш?

– Ами добре – кимна тя. В гласа ѝ се долови облекчение.

– Браво на теб – усмихна се Грант. – Родината със сигурност ще оцени помощта ти.

След това той натисна бутона за бързо набиране.

Наложи се да го направи още веднъж, преди Тайлър да вдигне.

– Кати?

Тя му предложи къде да се срещнат с възможно най-голямо спокойствие.

– Добре, ще се видим там – отвърна Тайлър и прекъсна връзката.

Кати погледна Грант.

– Постъпи правилно – рече той. За мен.

64.

Тайлър забързано влезе в мола и се огледа. Обаждането на Кати го хвана абсолютно неподготвен. Все още не можеше да повярва, че ЦРУ иска да говори с баща му! Кати добави, че според тях Сам Уинго е бил натопен и ако се появи в централата, има всички шансове да бъде оневинен.

"Старбъкс" беше точно пред него. Огледа се за пореден път. Имаше пълно доверие на Кати, но след всички откачени неща, които се случваха около него, искаше да бъде крайно предпазлив. Молът беше доста пълен и това му даваше допълнителна сигурност.

Една ръка легна на рамото му и той светкавично се обърна. Пред него стоеше униформен полицай.

– Тайлър Уинго? – попита той.

– Аз… Аз съм – заекна Тайлър.

– Трябва да дойдеш с мен, синко.

– Защо?

Зад него се появи мъж в цивилен костюм, който тикна картата си под носа му.

– ФБР. Специален агент Мартин. Налага се да дойдете с нас, господин Уинго. Ще ви разпитаме във Вашингтонското оперативно бюро.

– За какво?

– Разбира се, че за баща ви, господин Уинго – изгледа го с лека изненада цивилният. – За какво друго? Да не би да ръководите някоя мрежа за разпространение на дрога?

– Не. Но имам среща пред "Старбъкс"...

– Ние знаем за госпожица Бърнет. Вече сме я прибрали на сигурно място. Тя има големи неприятности, господин Уинго. Знаете ли какво означава съучастник в престъпление постфактум?

Тайлър изпита чувството, че всеки миг ще повърне.

– Н-не… Лошо ли е?

– Зависи. Може да стане много лошо. А сега да вървим.

Пред мола ги чакаше черен джип със затъмнени стъкла, който потегли в момента, в който тримата се качиха.

Телефонът на Тайлър започна да вибрира в джоба му. Есемесът на баща му най-после си беше пробил път във виртуалното пространство, но той нямаше как да му отговори. Същото се отнасяше и за гласовата поща, до която беше прибягнал Сам Уинго.

Трийсет минути по-късно Шон, Мишел и Уинго се втурнаха в мола.

– Чакайте! – вдигна ръка Мишел. – да го направим като хората! Може би са използвали Тайлър като примамка за теб, Сам. И сега ни дебнат отнякъде.

– В претъпкан с хора мол? – възрази Уинго.

– Веднъж вече го направиха с нас – каза Шон. – На тези типове изобщо не им пука къде стрелят по теб и кой може да пострада.

Разпръснаха се и поеха към входа на "Старбъкс" – заведението, споменато в есемеса. Само няколко секунди им бяха достатъчни да се уверят, че никой от тийнейджърите не е там.

– Вече са ги пипнали – мрачно промълви Уинго.

– Все още не сме сигурни – каза Мишел.