Кинг и Максуел

– Ние не сме държавни служители. Освен това съществува една правна процедура, наречена habeas corpus, която все още означава нещо в тази страна. Длъжни са да обосноват пред съда законността на задържането ни.

– Да, но ние използвахме услугите на един гений на държавна служба, който хакна частен акаунт. Това не е ли незаконно?

– Все пак разполагаме с официалното разрешение на собственика на акаунта да проведем официално разследване. Тайлър ни нае.

– А след това ни уволни – напомни му Мишел.

– Нищо повече от техническа подробност.

– Ти го казваш.

– Все пак съм адвокат.

– Адвокатите непрекъснато дрънкат глупости, за които вземат куп пари.

– Ако дойдат да ни разбият вратата, ще имаме достатъчно правни основания да протестираме.

– Каква утеха – горчиво се усмихна Мишел. – Ще лежим пет години вместо десет.

– Склонен съм да вярвам, че този имейл действително е бил изпратен от Сам Уинго. А това означава, че армията е заблудила близките му жестоко и гадно.

– Но за какво съжалява този човек? – вдигна вежди Мишел. – Защо иска прошка от сина си?

– Може би защото го е излъгал? Или защото го е накарал да страда?

– Това са само предположения, които не водят доникъде!

– Имаме Тайлър – кротко отвърна Шон. – Имаме Кати, имаме и Дейна. Да не забравяме и държавната фирма ДТИ...

– Нека откъснем първо най-ниските плодове.

– Дейна? – вдигна вежди Шон.

– Не, имах предвид Кати.

– Тогава да се разделим.

– Аз ще поема Дейна, а на теб оставям Кати.

– Шегуваш се, нали? – колебливо попита Шон.

– Така ли мислиш? – изгледа го тя.

– Кати не ме познава. Освен това е малко неудобно да се срещам с гимназистка.

– В такъв случай ще действаме заедно. Винаги съм имала желание да се запозная с бившата ти жена.

– Винаги?

– От вчера насам.

– Може би все още не е направила нищо. Вероятно ще ѝ трябва повече време.

– Ти сам каза, че може да бъде много убедителна. Особено в избора на облекло.

– Защо не пратиш един есемес на Кати? Ако е открила нещо, ще се срещнем с нея. Аз пък ще пратя есемес на Дейна.

– А ДТИ?

– С удоволствие бих ги посетил, но най-вероятно са под наблюдението на Министерството на отбраната.

– Има ли закон срещу задаването на въпроси? Освен това те не са длъжни да ни отговарят, нали?

– Понякога хората си създават собствени закони.

– Ще ни е от полза да научим имената на някои колеги на Сам Уинго в ДТИ – каза Мишел.

– Доколкото успях да разбера, Уинго е работил в един от сравнително малките офиси на компанията. С не повече от двайсетина души. Сигурно всички се познават добре. Поне донякъде...

– Ами тогава защо не отидем пред този офис и да чакаме да излезе някой, който изглежда обещаващ?

– И това ще стане. Но след като се видим с Кати, ако има какво да ни каже. Добре е да пратиш есемеса още сега.

Мишел се подчини.

Изтекоха пет минути, но не се случи нищо.

– Май и тя ни е отрязала – промърмори Мишел, без да сваля очи от дисплея.

– Дай ѝ малко време.

След минута телефонът изпиука в знак на получено съобщение.

– Говорила е с Тайлър – обяви Мишел. – Ще се срещнем в същото бистро.

– Не е зле да си извадиш карта за "Панера" – посъветва я Шон.

– Тая работа става все по-странна – направи гримаса Мишел. – Не искам да се озова в някоя килия на ЦРУ, за която никой не подозира.

Шон преплете пръсти на тила си и се облегна назад.

– Честно казано, аз се безпокоя повече за Тайлър и мащехата му, отколкото за нас – промълви той.

– Защо? – попита Мишел.

– Тайлър е получил този имейл, а Едгар го хакна и разшифрова. Каква е гаранцията, че това няма да се направи и от трета страна?

– Значи знаят, че бащата е влязъл във връзка със сина си?

– И то след като са му казали, че е убит.

– Мислиш ли, че Тайлър може да сподели това и с някой друг?

– Силно се съмнявам, че е готов да го сподели с Джийн.

– Кати докладва, че е говорила с него. Може би ѝ е казал нещо.

– Надявам се да не са контактували по телефона или компютъра.

– Защото Пентагонът със сигурност ще ги засече – кимна Мишел. – Проблемът е там, че днешните хлапета вече изобщо не разговарят лице в лице. Предпочитат да си чатят.

– Дано този път са нарушили тази традиция – въздъхна Шон. – Би било за тяхно добро.

– Защо армията обявява някого за мъртъв, след като той е още жив?

– По няколко причини, но нито една от тях не звучи разумно.

– А на всичкото отгоре бащата иска прошка от сина си. Защото се е престорил на мъртъв? Защото го е подложил на подобен ужас?

– Може би – кимна Шон. – Но сега Тайлър вече знае, че е жив.

– Моля се на Бога да е така. Защото, ако се окаже обратното...

– Ще загуби баща си за втори път – довърши вместо нея Шон.

18.

– Как е Тайлър? – попита Мишел.

Тя и Шон седяха на една маса в "Панера" заедно с Кати Бърнет.

– Не е много добре. Мрачен е и няма желание да говори.

– Но ти каза, че все пак е разговарял с теб – отбеляза Шон.

Кати започна да си играе с книжната опаковка на сламката, потопена в чашата със сок.

– Малко – кимна тя.

– Лице в лице, а не по телефона, така ли? – попита Мишел.

– Аха. Днес ме откара вкъщи. Разговаряхме в задния двор.

– Какво ти каза?

– Тайлър има ли някакви неприятности? – отговори с въпрос момичето.

– Не – поклати глава Шон. – Но може би си мисли, че има.

– Според мен е доста разтревожен.

– Просто ни предай разговора, а ние ще преценим за какво става въпрос – рече Мишел.

– И наистина ще му помогнете, нали? – попита момичето.

– Той сам ни потърси, Кати – искрено отвърна Мишел. – Помоли ни да разберем за какво става въпрос. Това означава, че е наш клиент, а ние правим всичко възможно да защитаваме интересите на клиентите си.

Шон мълчаливо кимна в потвърждение на думите ѝ.

– Каза ми, че има нещо странно в смъртта на баща му.

– В какъв смисъл странно?

– Армията официално го уведомява за това, но той е на мнение, че не му казват всичко.

– Какво има предвид? – попита Мишел, въпреки че знаеше отговора.

– Не ми каза. Но е убеден, че армията си играе с него. На няколко пъти променяли версията за смъртта. Отначало му казали, че трябва да замине за "Доувър", за да посрещне ковчега, а след това обявили, че ще има някакво закъснение.

– Колко голямо закъснение? – попита Шон.

– Не разбрах. Тайлър беше доста разстроен.

– Да ти е споменавал за някакви получени наскоро имейли?

– Имейли ли? – учудено го погледна Кати. – От кого?

– Не знам, просто питам. Мъчим се да си изясним ситуацията.

В очите на момичето се появи подозрение.

– След като Тайлър ви е наел, защо не му зададете лично тези въпроси?

Шон и Мишел се спогледаха.

– Малко е сложно, Кати – промърмори той.

– Искаме да получим информация от някой негов приятел – добави Мишел. – да разберем какво говори, как се справя. Наясно сме, че е страшно разстроен и може би не разсъждава трезво. Това, което чухме от теб досега, потвърждава всичко, което е споделил с нас.

Кати кимна, очевидно приела обяснението.

– Каза ми, че не вярва на армията – добави тя.

– Напълно разбираемо е – каза Шон. – А какви са отношенията между него и втората му майка?

– Не спомена за нея. Той рядко говори за Джийн. Знам, че живеят заедно, но това е всичко. Според мен те почти не контактуват помежду си.

– Кога се уволни баща му?

– Преди около година.

Шон усети, че подозренията на момичето отново се пробуждат, и побърза да каже:

– А твоята майка? Колко време ѝ остава да служи?

– Две години. Възнамерява веднага след това да се пенсионира, за да може да се наслади на свободното си време, преди наистина да е остаряла. Все пак скоро ще навърши петдесет...