Страница 17 из 160
— Извършителят е предпочел крайниците, защото това е бил най-лесният начин да препрограмира функциите на автоматизираната медицинска система от хирургия в касапница. — Последва елегантен жест. — Ампутацията е стандартна процедура от протоколите на автохирурга и не е животозастрашаваща. След всяка процедура е било съвсем лесно обектът, все още жив, да бъде върнат в криогенното гнездо, като по този начин се осигурява леснодостъпен и на практика неограничен запас от прясно месо.
— И шибаният автомедик се е оставил да го използват по този начин просто така? — Койл се оглеждаше гневно, типичният разгневен мъжкар, който няма върху кого да излее яда си. — Как е възможно, по дяволите?
— Възможно е — уморено каза Севги. — Чрез селективно проникване в системите. Някой е проникнал в общото протоколно ниво и е изключил корабния н-джин, изкуствения интелект, електронния мозък, наречете го както искате. За един добър хакер това не е трудно. Всички кораби от този клас и без това имат опция за оторизирана отмяна от страна на екипажа, в н-джина е заложен и самоубийствен протокол, който се задейства при неоторизиран достъп. Трябва само да го излъжеш, че някой се опитва да проникне в системата му, и той се изключва сам. Има цяла серия вторични блокади, които би трябвало да предпазят обособените системи, но май не е имало нужда онзи тип да бърника и тях. В крайна сметка той не е искал от медицинските системи нищо, за което не са били програмирани.
— Той? — Възклицанието дойде от Ровайо. Севги вече й беше лепнала етикета „върла мъжкарана“ и май току-що получи потвърждение на преценката си — докачливост, говореща за потенциален феминацистки шовинизъм. — Защо непременно да е „той“?
Севги сви рамене. „Защото статистически нещата стоят така“. Не го каза на глас, разбира се.
— Извинете. Грешка на езика.
— Мда, докато ДНК резултатите не докажат, че наистина е бил мъж — изхъмка Нортън. Подмина небрежно възмутения поглед на Ровайо и застана по-близо до белостенния архитектурен срез на виртуалната лаборатория и нейните експонати. Лабораторният интерфейс отстъпи и почтително зачака въпроса му. По-висшите интерактивни функции на програмата явно не бяха активирани. Нортън кимна към озъбената усмивка на един женски труп и тялото подскочи към тях. Визуалното разстояние често създаваше проблеми, беше като леща, която свива или разширява образа в зависимост откъде гледаш. — Само не знам защо е цялата тази кръв и прочие. Мога да разбера факта, че са избити — за да няма свидетели, със или без крайници. Но кръвта по стените? И защо лицата им са обезобразени така?
— Защото е бил луд — изръмжа Койл. — Сигурно и лицата им е изял, нали?
— Трудно е да се каже. — Лабораторният интерфейс се включи отново в разговора, посочи и издърпа мехур с данни от друга файлова постройка. — Уликите от кухнята навеждат на мисълта, че е възможно месото, отстранено от лицата и горната част на черепите, да е било сготвено и изконсумирано. Това обаче не важи за очите, които са били извадени и след това изхвърлени.
Севги почти не погледна посочените данни. И без това бяха твърде абстрактни и трудносмилаеми — незначителни молекулярни следи и нещо за микровълнов ефект. Щеше да се поразходи до тази файлова постройка по-късно и да разгледа данните на спокойствие. В момента вниманието й все още беше насочено към обезобразеното лице на Хелена Ларсен. Специалист по демодинамика и психиатрични анализи. Разведена, записала се в програмата малко след развода. Много като нея кандидатстваха в КОЛИН. Частичната раздяла прераства в раздяла с всичко познато — защо не? Носещите подпори на живота ти се разпадат, сигурно имаш нужда и от пари, и минималният тригодишен договор за квалифицирана работна ръка изведнъж започва да ти се струва нещо разумно. На Марс се печели много и се харчи малко. Ще се прибереш у дома богата, Хелена Ларсен. Ще се прибереш с истории за чуждоземни хоризонти, които да разказваш на бъдещите си деца. Ще имаш бели пари за черни дни и страхотна добавка към професионалната си биография. Голяма крачка в кариерата. Със сигурност е по-добре, отколкото да седиш сред руините на стария си живот, нали? По-добре от това да се вкопчиш в останките на…
— Разследващ Ертекин?
Севги примигна. Не беше чула какво й казва Койл.
— Извинете, бях се замислила — призна тя. — Какво казахте?
— Попитах — натъртено каза ченгето — дали според вас е възможно извършителят още да е жив?
Въздухът във виртуалната реалност, по принцип безветрен, стерилен и хладен в противоречие с пустинния пейзаж, сякаш стана с още няколко градуса по-студен. Нортън погледна Севги и тя усети мъничкото, почти недоловимо кимване, което се издигна откъм корените на интуицията й.
— Някой е отворил шлюзовете — изтъкна Ровайо.
— Може да са го направили автоматизираните системи. — Койл хвърли обнадежден поглед към двамата представители на КОЛИН. — Нали?
— Не е изключено — каза Севги. — Докато не стане ясно какви точно повреди са били нанесени на автоматизираните системи и на н-джина, няма как да преценим какво е било самостоятелното поведение на кораба.
Ала някъде в тила й се бе зародил упорит, пулсиращ, засилващ се ритъм, като боботене на мотори под палубата, като бумтящия глас на Етан, който й чете откъси от книгите на Томас Пинчън, докато тя лежи, болна от грип, и гласът му ту стига до съзнанието й, ту се губи в пристъпите на високата температура. Побърза да прогони спомена. Потопи се в студените искрици на стимуланта: обляха лицето й като струи на фонтан.
— Вижте, ще знаем дали някой се е измъкнал жив веднага щом…
— Веднага щом пристигнат ДНК анализите — довърши вместо нея Ровайо. — Спор няма. Но докато това стане, кажете ни какво мислите по въпроса вие. Нека се възползваме от инстинкта ви на специалист от КОЛИН. Възможно ли е някой да е оцелял при падането?
— Ако не е бил в криогнездо, едва ли — отговори й Нортън. Обичайната предпазливост при публични изказвания, ключов момент в политиката на КОЛИН. — А дори да е оцелял, до брега има сто километра вода, които е трябвало да преплува.
— Може някой да е дошъл и да е прибрал оцелелия. — Ровайо махна към празните етажи на къщичката с надпис „данни от набл. системи“. — Още нямаме сателитни данни, нито материал от случайно прелитащи над района апарати. Не знаем какво е станало, преди да се появи спасителният екип.
Койл поклати глава.
— В това няма смисъл, Алисия. Спасителните екипи са излетели веднага щом са получили координатите.
— От коя компания са били? — попита Севги, с надеждата, че въпросът й звучи неутрално. Нюйоркската полиция отдавна имаше самочувствието, че е превърнала системата си за спешно реагиране в произведение на изкуството, и се отнасяше презрително към политиката на ССР да прибягва до помощта на външни изпълнители. Отношение, породено, и по-точно отвратено, от катастрофалния флирт на Ню Йорк с подобни схеми за действие в миналото.
Ровайо погледна Койл.
— „Филигри Стийл“, нали? Или… момент. — Тя млъкна и щракна с пръсти. — Те не загубиха ли наскоро наддаването срещу ЕксОп?
— Не, това беше в Сиатъл. Тук още работим с екипите на ФилСти. — Койл погледна Севги и Нортън. — Доста са добри, между другото. Свършили са си работата за рекордно време. Пристигнали са за двайсет минути и са спуснали екипи. Не е възможно някой да ги е изпреварил. Онзи тип или е сред труповете в кораба, или е скочил в океана и е заплувал към залеза.
— Което би било грешната посока — сухо отбеляза Нортън.
Койл го изгледа ядно.
— Изразих се метафорично.
— Често го прави — сериозно каза Ровайо.
— Не мисля, че е скочил във водата — каза Севги. — Трябва да си склонен към самоубийство или доказано луд, за да допуснеш такава грешка.
Койл я зяпна.
— Вие да не би да падате от небето, Ертекин? Не видяхте ли корабната кухня? Твърдите, че този копелдак може и да не е луд, така ли?
Севги сви устни.