Страница 9 из 364
— Отлично — рече Бабкот. — Учудващо е колко са силни понякога пациентите. — Той обърна Струан по корем, нагласи му главата, откри истинската големина на раната, която започваше от гърба, минаваше точно под гръдния кош и свършваше близо до пъпа му.
— Наблюдавайте го отблизо и ми кажете, ако се размърда… когато ви кажа, ще му дадете още етер… — Но Тайърър беше отново на мивката. — Побързайте!
Бабкот не го изчака, ръцете му засноваха, свикнали да оперират в далеч по-лоши условия. Крим и десетките хиляди умиращи войници — холера, дизентерия, едра шарка — и после: всички ранени, денонощният вой, а нощем — Дамата на лампата, която внасяше рев в хаоса на военната болница. Медицинската сестра Найтингейл10, която нареждаше, придумваше, заплашваше, изискваше, умоляваше, но някак си въвеждаше своите нови идеи, дезинфектираше мръсотията, пропъждаше безнадеждността и безполезната смърт и все пак намираше време да посети немощните и бедстващите по всяко време на нощта с високо вдигната петролна лампа или свещник, дето осветяваха пътя й от легло до легло.
— Не зная как го правеше — измърмори той.
— Моля?
За миг вдигна поглед и видя Тайърър, пребледнял, да го гледа. Съвсем го беше забравил.
— Току-що си мислех за Дамата на лампата — рече докторът, като си позволи да се разприказва, за да успокои младежа, без това да пречи на пълната му съсредоточеност върху разрязаните мускули и увредените вени. — Флорънс Найтингейл. Тя отиде в Крим само с трийсет и осем сестри и след четири месеца намали смъртността от 40 на 100 до около 2 на 100.
Тайърър знаеше тази статистика; като всеки англичанин се гордееше, че тя наистина е основателката на съвременната професия на медицинските сестри.
— Каква беше тя като личност?
— Ужасна, ако човек не държеше всичко чисто и както тя искаше. Иначе беше същински ангел в най-християнския смисъл. Родила се е във Флоренция, в Италия, оттам и името й… обаче беше англичанка до мозъка на костите си.
— Да. — Тайърър усети топлотата в гласа на лекаря. — Направо чудесна, чудесна. Познавахте ли я добре?
Бабкот не откъсваше очи от раната и сръчните си пръсти, докато, опипвайки, не откри, както се беше опасявал, срязаната част от черво. Изруга, без да забележи. Внимателно започна да търси другия край. Вонята нарасна.
— Питате за холандския. Знаете ли защо някои японци говорят холандски?
С огромно усилие Тайърър откъсна погледа си от пръстите му и се опита да запуши ноздрите си. Чувстваше, че му се повдига.
— Не, господине.
Струан помръдна. Бабкот веднага нареди:
— Дайте му още етер… точно така, не го притискайте твърде силно… Добре, добре го направихте. Как се чувствате?
— Ужасно.
— Няма значение. — Пръстите започнаха отново, почти без волята на лекаря, после спряха. Те внимателно извлякоха другата част от разсеченото черво. — Измийте си ръцете и ми подайте вдянатата игла — ей там, върху масата.
Тайърър се подчини.
— Добре. Благодаря. — Бабкот започна зашиването. Много внимателно. — Черният му дроб не е наранен, засегнат е малко, но не е разрязан. Бъбреците му също са наред. Ичибан — това казват японците за „много добре“. Имам няколко японски пациенти. Докато ги лекувам, те ме учат на някои думи и фрази. Ще ви помогна да ги научите, ако желаете.
— Бих… това ще е чудесно — ичибан. Съжалявам, че не ме бива за нищо.
— Не е така. Мразя да върша това сам. Аз, ами, аз се изплаших, смешно е, но се изплаших. — За момент пръстите му изпълниха стаята.
Тайърър погледна лицето на Струан, преди час то беше румено и силно, а сега — съвсем бледо, напрегнато и зловещо, клепачите му трепкаха от време на време. „Странно — помисли си той, — странно, колко невероятно гол изглежда Струан в момента. Допреди два дни не бях чувал дори името му, а сега сме свързани като братя, сега животът е различен, ще бъде различен и за двама ни, щем не щем. Е, зная, че той е храбър, а аз не съм.“
— А, питахте за холандския — започна Бабкот, без сам да се чува, цялото му внимание беше насочено към зашиването. — От около 1640 г. единственият контакт, който японците са имали с външния свят, освен с Китай, е бил с холандците. На всички други е било забранено да стъпват на сушата в Япония, особено на испанци и португалци. Японците не харесват католиците, защото те се бъркали в тяхната политика в началото на XVII век. По едно време, така разказва легендата, японците без малко да станат католици. Знаете ли нещо за това?
Не, господине.
— И така, холандците били толерирани, защото никога не довели мисионери тук, само искали да търгуват. — Бабкот спря разказа си за момент, но пръстите му продължиха да шият ситно и ловко. После отново заприказва несвързано. — И тъй, на неколцина холандци, мъже, никога на жени, било разрешено да отседнат, но само с най-строги ограничения, и то като заточени на един изкуствен остров от три акра в пристанището Нагасаки, наречен Дешима. Холандците се подчинили на всички закони, наложени им от японците, и се държали раболепно, като междувременно забогатявали; търгували, когато им разрешавали, и въртели търговията с Китай, която е от първостепенно значение за Япония — китайски коприни и сребро за злато, хартия, японски лак, пръчки, употребявани за вилици — знаете ли какво е това?
— Да, господине. Бях три месеца в Пекин.
— О, да, простете, забравих. Няма значение. Според холандските дневници от началото на XVII век първият шогун Торанага, тяхното название за император, решил, че чуждестранното влияние е в разрез с интересите на Япония, затова затворил страната и постановил, че японците нямат право да строят никакви презокеански кораби, нито да напускат страната — всеки, който го направел, не можел да се върне или ако се върнел, бил убиван на часа. Законът все още е такъв. — Пръстите му спряха за миг, защото финият конец се скъса; той изруга. — Подайте ми другата игла. Не мога да намеря свестни черва за конци, макар че тази коприна си я бива. Опитайте да вденете една от онези игли, но първо си измийте ръцете, измийте ги и след това. Благодаря.
Тайърър се зарадва, че може да се заеме с нещо и да се извърне, но пръстите му не го слушаха. Повдигаше му се отново. Слепоочията му пулсираха.
— Какво казвате за холандците?
— О, да, така холандците и японците започнали предпазливо да се учат взаимно, макар че на холандците било официално забранено да учат японски. Преди десетина години Бакуфу откриха холандско училище…
Двамата мъже чуха шум от тичащи нозе.
Бързо почукване. Изпотеният гвардейски сержант застана на вратата, приучен никога да не влиза, докато се прави операция.
— Извинете, че ви прекъсвам, господине, но четирима от отвратителните малки негодници идват по пътя. Изглеждат като делегация. Всички са самураи.
Лекарят не спря да шие.
— Лим с тях ли е?
— Да, господине.
— Съпроводете ги до приемната и кажете на Лим да се погрижи за посрещането. Ще дойда веднага, щом мога.
— Да, господине. — Сержантът хвърли един последен втренчен поглед към масата, после излезе.
Лекарят довърши поредния бод, завърза и сряза конеца, попи кървящата рана и започна наново.
— Лим е един от нашите китайски помощници. Нашите китайци тичат по работите ни, не че говорят японски или че са много надеждни.
— Ние… беше същото… ние открихме същото в Пекин, господине. Ужасни лъжци.
— Японците са по-лоши, но, от друга страна, и това не е точно така. Не че са лъжци: просто истината е подвижна и зависи от прищевките на говорещия. Много е важно да научите японски бързо. Нямаме нито един преводач, не и сред нашите хора.
Тайърър го зяпна:
— Никой ли?
— Никой. Британският отец говори малко, ала не можем да го използваме, японците мразят мисионерите и свещениците. Има само трима холандскоговорещи в колонията — един холандец, един швейцарец, който е нашият преводач, и един търговец от Канската колония в Южна Африка; за жалост никакъв британец. В колонията говорим на ужасен жаргон, смесица от италиански, испански, френски, английски и други езици, наречен „пиджин“ както в Хонконг, Сингапур и другите китайски уговорени пристанища, и използваме компрадори, търговски посредници.
10
Флорънс Найтингейл (1820–1910) — организатор и ръководител на отряд от санитарки по време на Кримската война (1853–1856), създава система за подготовка на кадри за средния и младши медицински персонал във Великобритания.