Гай-джин

— Да, да. Изглеждаш прекрасно, обичам те и чакам отговор на въпроса си.

Тя разтвори ветрилото и започна да си играе с него, както би го сторила млада благородна дама пред благороден младеж, който е добра партия за женитба. А също и както правят хора със съмнителна репутация — подлъгваше го, флиртуваше, обещаваше, но го и отблъскваше, отговаряше или избягваше отговорите.

Ветрилото изпърха.

— Изключително много ти се възхищавам, Едуард.

— Но не повече от мен. И тъй — да или не?

Ветрилото се затвори. Анжелик се усмихна, отвори някаква кутия на бюрото си и му подаде плик. Бе адресиран до госпожа Тес Струан.

— Моля те да го прочетеш. Изпращам го по Хоуг в Хонконг в отговор на нейното.

Почеркът й бе ясен.

„Уважаема госпожо Струан,

Благодаря ви за писмото и за щедростта. Приемам всичките ви условия: тържествено се заклевам и по своя воля приемам да се откажа от всякакви искове към състоянието на сина ви. Съгласна съм никога да не използвам титлата «Госпожа Струан». Съгласна съм, че съм католичка и не съм се омъжила според изискванията на моята църква. Приемам да не стъпвам, в Хонконг, освен при транзитно прекачване на друг кораб. Никога няма да правя опити да се свържа с вас или с някого от семейството ви. В разстояние на една седмица ще напусна тези помещения и с благодарност приемам предложението ви за попечителство за две хиляди гвинеи годишно, докато съм жива.“

Писмото не бе подписано. По-долу следваше:

„Истинността на подписа е удостоверена от Сър Уилям Ейлсбъри, посланик в Япония.“

А след това бе оставено място за неговия подпис и за датата.

Горнт вдигна поглед.

— Не вярвам на очите си. Така й даваш всички козове.

— Нали ти ме посъветва да приема условията й?

— Да, но да се споразумееш — да възобновиш преговорите.

— Ах, да, спомням си. Ако си съгласен, ще помоля Сър Уилям да удостовери подписа още сега, преди да си заминал. Доктор Хоуг ми обеща да го вземе със себе си тази вечер. Той ще отплава с твоя кораб, така че, когато ти пристигнеш там, тя вече ще го е получила.

— Нима не разбираш, че с това писмо ти се отказваш от всичко… Как бих могъл да преговарям с нея в твоя полза?

— Има и втора страница — Анжелик я извади от кутията.

Ветрилото и се разтвори и тя започна да си вее. Плавно.

Горнт отново се задълбочи. Почеркът тук не бе толкова ясен и на места изглеждаше зацапан. „Да не би да са петна от сълзи?“ — запита се Горнт.

„Уважаема госпожо Струан,

По очевидни причини тази част от писмото е отделена, тъй като трябва да си остане помежду ни и не е работа на Сър Уилям. Още веднъж ви благодаря за вашата щедрост. Не мога да приема любезното предложение за три хиляди, ако «се омъжа повторно» или се «омъжа», както бихте се изразили вие, до края на годината, тъй като не възнамерявам да «се омъжа повторно» или «да се омъжа!» — вие сама си изберете, което е по-правилно.“

Горнт отново вдигна очи, този път стреснат:

— Такъв ли е отговорът ти? Ветрилото запърха.

— Дочети го — настоя Анжелик. Едуард плъзна поглед по страницата:

„В името на Бога продължавам да вярвам, че съм била омъжена, макар по своя воля да се отказвам от всякакви публични и законни претенции, както вече посочих. Не бих взела другиго… не искам да ви нараня, нито да ви обидя, но да се омъжа отново… не. Възнамерявам колкото се може по-скоро да се установя в Лондон, тъй като се чувствам повече англичанка, отколкото французойка — майчиният ми език е по-скоро английският, отколкото френският, тъй като леля ми бе моята истинска майка.

Никога повече няма да се възползвам от титлата «госпожа», както вече ви обещах, но не съм в състояние да попреча на хората тук да се обръщат към мен по този начин. Сър Уилям отказва да приеме да се подписвам Анжелик или Анжелик Ришо, и настоява подписът ми да гласи: «Госпожа Анжелик Струан, по баща Ришо», и горепосоченото да бъде задължително, тъй като според него и според неговото тълкуване на английските закони понастоящем това е законното ми име.“

— Наистина ли го е казал? — остро попита Горнт.

— Не, но господин Скай твърди, че ако го помолим, той ще се съгласи.

— Ах. — Горнт кимна замислено, отпи малко вино и продължи да чете по-бавно и по-внимателно.

„Ако нещо от горепосоченото не ви задоволява, моля, напишете по-нататъшните си изисквания и ги предайте на господин Горнт, който твърди, че отново ще се срещне с вас. След което незабавно ще се завърне тук и аз ще подпиша новите условия. Най-искрено ви го препоръчвам — той бе много добър приятел на вашия син и се държа изключително мило с мен — именно той ме посъветва да приема любезните ви условия, тъй като господин Скай бе против. Искрено ваша…

Горнт се облегна, въздъхна и я загледа с благоговение.

— Това е прекрасно. Прекрасно! Ти приемаш абсолютно всичко, но продължаваш да държиш дамоклевия меч над главата й.

Ветрилото замря.

— Какво имаш предвид?

— Възнамеряваш да се настаниш в Лондон и следователно да се намираш под закрилата на британските закони — скрита, но очевидна заплаха за нея. Нито веднъж не използваш думата „съпруг“, но и тази заплаха присъства. Избутваш ме направо в средата на сцената като приятел и на двете страни и ме поставяш в идеална позиция за водене на преговори. И колкото и да е непочтена Тес, какъвто и документ да те принуди да подпишеш, ти ще проливаш сълзи и ще въздишаш: „Действам под принуда“, и ще спечелиш. Изумително!

— Значи да помоля Сър Уилям да завери подписа ми?

— Да — потвърди Горнт, омаян от нея — толкова умна, толкова безстрашна и толкова опасна. Навярно прекалено опасна. — Шах и мат за Тес.

— Какво искаш да кажеш?

— Тес може да бъде спокойна в един-единствен случай: ако се омъжиш отново. А ти точно това отказваш да направиш. — Макар ветрилото да замря, очите й го наблюдаваха иззад него. После Анжелик отново почна да си вее, а той й върна писмото, докато си мислеше: „Дяволски умно за теб, но не и за мен.“ — Скай ти е дал блестящ съвет.

— Никой, освен теб не ми е давал съвети. Ти спомена нещо, което ме доведе до това решение.

Сърцето му се сви.

— Нима никой не е виждал писмото ти?

— Не. И никой няма да го види. То ще си остане наша тайна.

Той чу „наша“ и се запита какво означава това. Почувства се обезверен, но успя да го прикрие; стана и разръчка огъня с ръжена, за да спечели време и да помисли. Във въздуха все още се носеше силна миризма на пушек и изгоряло, но Горнт не забелязваше нищо — единствено нея.

„Как ли й е хрумнало, по дяволите? Блестяща партия — всички фигури са на дъската. Тя ще спечели, ще победи Тес, но аз загубих. И все пак ще ми се наложи да преговарям в нейна полза и съм абсолютно сигурен, че ще увелича сумата; но Анжелик не отстъпи нищо и остави играта незавършена. Загубих. Няма да спечеля голямата награда: Нея.“

— Значи отговорът на моя въпрос е „не“?

Само ветрилото се помръдна.

— Защо? — попита Анжелик безстрастно.

— Защото веднага, щом ми отговориш с „да“, губиш играта, губиш цялата си власт над Тес Струан.

— Да, бих го направила. — Анжелик бавно затвори ветрилото и го пусна в скута си. Нито за миг не бе откъсвала очи от него.

За момент Горнт се почувства като хипнотизиран. Внезапно го осени надежда.

— „Бих го направила“ ли каза? Искаш да кажеш, че ти би го направила. Но аз не бих го направил, така ли? Не бих изгубил властта си?

Анжелик се усмихна. Това бе отговор.

„Отново Мона Лиза — помисли си Горнт. — Чудно как се променя лицето й. Колко непочтена всъщност е тя и колко бдителен ще трябва да бъда, за да обуздая тази млада кобилка. Все още не разбирам, но нерешителният никога не печели.“.

Едва се удържа да остане на мястото си.