Гай-джин

— Исусе! Което ме кара да си мисля какво? Въпреки че, ако е така, горкото момиче, трудно ще й бъде, още повече като се сетя за Хонконг, за Тес и неприятностите. Но ако пък не е, още по-лошо — човек просто не знае кое е най-доброто. — Откъм носа над хиподрума се дочу тръбене — там се намираше палатковият лагер с около хиляда войници в него. — Да му се не види — изропта Палидар.

— Какво?

— Свирят „сбор“. Генералът навярно е махмурлия и се чуди с кого да се заяде.

— Ще заминеш ли утре със Сър Уилям?

— Канагава ли? Навярно. Нали, общо взето, съм му момче за всичко. Ами тогава аз да вървя. Да вечеряме ли в офицерския стол?

— Благодаря, с удоволствие. — Горнт наблюдаваше как Палидар безукорно извъртя коня си, препусна в галоп и се смеси с останалите армейски офицери, поели към лагера. Забеляза, че доктор Хоуг се задава на кон откъм Колонията. Лекарят яздеше добре за такъв едър човек. Реши да го пресрещне и сръга коня си — кафяв жребец, най-добрия в конюшните на Брокови; препусна в лек галоп, но после се отказа. Стигаше му толкова езда за днес. И така, и така скоро щяха да научат. Хоуг не бе в състояние да пази тайна за подобна новина.

Преди да си тръгне, махна на Анжелик и се провикна:

— Добро утро, госпожо, истинско удоволствие е да ви срещне човек в такъв мразовит ден.

Французойката вдигна очи, изтръгната от съкровените си мисли.

— О! Благодаря, господин Горнт.

Едуард забеляза, че е тъжна, но въпреки това му се усмихна. Успокоен, той препусна в тръс — нямаше защо да й оказва натиск. Първо да изясни как стоят нещата с нея. „За мен е прекрасно и в двата случая.“

Анжелик се зарадва, като го видя. Откритото му възхищение й доставяше удоволствие, наслаждаваше се на изискаността и мъжествеността му. Напрежението от очакването, самотата, спазването на траура, тайните започваха да й се отразяват — ранната сутрешна езда, редките и разходки, непрекъснатото четене на книги, разговорите с Варгас за коприната и копринените буби, старанието да изглежда ентусиазирана бяха единствените удоволствия, които си позволяваше. Точно тогава видя Хоуг.

„Хоуг!“ Ако продължеше в лек галоп, щеше да се изравни с него. С тръс би могла да го избегне. А най-лесно й бе да обърне и да си иде вкъщи.

— Добро утро, monsieur le docteur, как си?

— О, здравей. Добре изглеждаш.

— Но не съм. Нещо съм нервна. Но все пак ти благодаря. — Тя се подвоуми, а после небрежно добави: — Жените не се чувстват добре в определени дни от месеца.

Хоуг стреснато дръпна поводите и кобилата му навири глава, изцвили, потръпна и подплаши коня на Анжелик. Само за секунда и двете животни бяха укротени.

— Извинявай — изхриптя Хоуг. — Очаквах… очаквах обратното. — Изненадата и нейното равнодушие го обезпокоиха до такава степен, че той едва не я попита: „Сигурна ли си?“ „Навярно остарявам“ — помисли си лекарят, ядосан, че не е забелязал очевидното. Личеше си едва ли не от разстояние. — Е, сега поне вече знаеш.

— Много съм разочарована заради Малкълм, но като че ли някак си не го приемам толкова болезнено. Разбира се, изплаках си очите, но сега… — Беше толкова откровена, че му се прищя да се пресегне и да я погали.

— След всичко, което се случи, е напълно разбираемо, Анжелик. Така е по-добре. И преди ти казах, започнеш ли да плачеш, ще се спасиш. Би ли ми казала кога започна?

Откъм носа отново засвири тръба.

— Какво става? Видях Сетри и останалите офицери да бързат нататък.

— Просто свирят „сбор“, нещо обикновено — не бой се. — Хоуг се озърна, за да се увери, че наблизо няма никого. — Благодаря ти, задето ми каза — засмя се лекарят неспокойно, — макар и малко неочаквано. Искаш ли да поговорим, докато яздим?

— Естествено — отвърна Анжелик, като много добре съзнаваше защо му съобщи. Направи го, защото бе срещнала Горнт, а и Хоуг й се оказа подръка. И защото вече искаше сражението да започне. — Дойде ми в неделя.

— Дори не зная какво да ти кажа — дали имаш късмет или не.

— Нито едното, нито другото — отговори французойката. — Такава бе волята Божия и аз се смирих. Мъчно ми е за Малкълм, а не за мен. Какво ще направиш сега: ще й съобщиш ли?

— Да, но първо съм длъжен да ти предам едно писмо.

Анжелик се сепна на свой ред.

— И през цялото това време си го държал при себе си и не си ми го дал?

— Тес ме помоли да ти го връча, ако не носиш дете от Малкълм.

— О. — Анжелик се замисли, призля й. — Ами ако чаках дете, тогава?

— Този въпрос вече е безсмислен, нали? — мило запита Хоуг.

Анжелик пребледня внезапно и това го разтревожи. „Момичето още не е вън от опасност, това е несъмнено.“

— Държа да знам.

— Помолиха ме да ти предам писмото, ако месечните започнат, Анжелик. Искаш ли вече да се прибираме? Ще ти го донеса у вас.

— Благодаря, но… ще те почакам да го вземеш… ще те почакам пред Струанови. — Французойката пришпори коня си напред, стигна до края на коридора, забравила за всички останали, но те я наблюдаваха. Внезапно й хрумна да направи още една обиколка в галоп, за да се отърси от уплахата. Пришпори, сръга го с колене и ръце и кончето пое направо навън от хиподрума.

Пред тях изскочиха двете островърхи църкви, оградата, Йошивара, сгушена зад нея, мостът и караулното. За момент спомените я върнаха към времето, когато бе препускала към тях, обхваната от паника след кървавото нападение на Токайдо, шапката й се бе загубила, дрехите й бяха разпокъсани, а тя самата — изплашена до смърт. Видението изчезна, щом задържа поводите. Сякаш всичко това се бе случило много, много отдавна. А сега се боеше от съвсем други неща. Жребият бе хвърлен.

Писмото на Тес гласеше:

„Сигурна съм, ще се съгласите, че любезностите помежду ни са напълно безсмислени.

Радвам се, че не чакате дете от сина ми. Това опростява нещата. Съвсем не приемам, нито признавам «брака», нито пък някакви законни претенции от ваша страна към моя син. Когато получите това писмо, в живота на Търговската къща ще е настъпила нова ера или пък тя ще бъде на ръба на фалита. Ако стане първото, то ще се дължи частично на това, че изпратихте при мен онзи човек.

Като възнаграждение за това ще вложа в Английската народна банка под попечителство сума, която ще ви осигури доход от две хиляди гвинеи годишно. Стига в замяна в срок от трийсет дни, смятано от днес (когато неразположението ви е било установено), да ми подпишете клетвена декларация за следните условия:

Първо: че се отказвате завинаги от всякакви претенции, които вие или ваш представител би могъл да предяви към несъществуващото имущество на сина ми. Сама разбирате, че като непълнолетен и законно неупълномощен да поеме длъжността тай-пан той не е притежавал никакво състояние.

Второ: че се отказвате от правото си и приемате никога да не използвате титлата «госпожа Малкълм Струан» или каквато и да било нейна разновидност. (Предлагам ви, за да спасите престижа си, да разгласите, че с неохота сте решили да се подписвате така, но сте осъзнали, че според вашата католическа вяра и църква не сте сключили законен брак. Аз самата бездруго не намирам церемонията за действителна.)

Трето: че кракът ви никога повече няма да стъпи в Хонконг, освен за транзитно прехвърляне на кораб, нито че ще искате да се срещаме, да ми пишете или да поддържате какъвто и да било контакт с мен и роднините ми за в бъдеще.

Четвърто: че клетвената ви декларация, официално заверена от Сър Уилям Ейлсбъри, на НВ посланик в Япония, ще ми бъде връчена тук, в Хонконг, чрез доктор Хоуг като поръчител до четиринайсети февруари — приблизително след около трийсет дни, смятано от днес, деня, в който е установено, че неразположението ви е започнало.

И последно: ако се омъжите до края на годината, възнаграждението ви ще бъде увеличено и ще възлезе на три хиляди гвинеи за първите десет години. След вашата смърт влогът ще се върне при мен или наследниците ми.

След като изтекат три седмици от прочитането на горното, моля да се изселите от къщата на Струан. Посъветвах господин Албърт Макструан в същия смисъл чрез днешната поща. Уведомих го, че смятано от днес, кредитът ви при Струанови е прекратен и че сметките, които моят син ви е дал или поне вие твърдите, че ви ги е дал, удостоверени единствено с печата му, не бива да се зачитат с изключение на подписаните лично от него и със собственоръчно поставена дата. Което означава, че са bona fide.

Ако в срок от три седмици подпишете клетвената си декларация и я приготвите за доктор Хоуг, господин Макструан е упълномощен незабавно да ви отпусне кредит от петстотин гвинеи в предплата от обещаното ви попечителство, което ще влезе в сила в течение на трийсет дни. Годишната сума ще ви се изплаща на тримесечия.

В случай че не приемете горните условия (имате тържествената ми клетва, че те не подлежат на обсъждане) или не се срещна с доктор Хоуг на точно определената дата, четиринайсети февруари, на следващия ден, петнайсети февруари, моите адвокати ще предприемат съдебна процедура срещу вас за максималното наказание, което аз и те смятаме за справедливо, като първото обвинение ще е злобно, предумишлено убийство на сина ми.

И един съвет: господин Скай ще върти и ще суче, ще пледира за законна самоотбрана, че това са заплахи срещу вашата личност. Нищо подобно, моите адвокати ме увериха, че не е така, че това е щедър и законен начин да отстраним един неприятен проблем, който синът ми е предизвикал поради неблагоразумие.

Ако обичате, помолете доктор Хоуг да се завърне колкото е възможно по-бързо с вашата клетвена декларация или с отказа ви.