Гай-джин

— Чак да не повярва човек за погребението на Малкълм в Хонконг, а?

— Прав си, Дмитрий. Бих се обзаложил, че Тес нямаше да го стори. — „Какво ли крои тази жена? — запита се Макфей отново. — И какво ли е писала на Анжелик? Все още не съм имал възможност да я попитам, а по вида й не си личи нищо.“

Писмото на Тес до него хвърляше известна светлина.

„Скъпи Джейми,

Господин Горнт подробно ми разказа какъв добър приятел си бил за сина ми. Благодаря ти от все сърце. Но все едно, не мога да ти простя, че не се подчини на волята към задълженията му и не го придума да се откаже от ухажването на онази жена. Или поне да я сложи на място и да се върне тук; не мога да ти простя, че си му помогнал и поощрявал в тази глупост, особено след като изтъкнах най-подробно като причина неговото непълнолетие и че е тай-пан само на думи, но няма право да упражнява властта, докато официално не бъде въведен в длъжност. И че за мое голямо съжаление аз временно върша това.

От господин Горнт научих, че възнамеряваш да основеш собствена компания. Желая ти късмет и ти благодаря за дългогодишната всеотдайна служба. Що се отнася до търговията, Струанови няма да застанат на пътя ти. Прилагам полица за пет хиляди гвинеи. Предай най-сърдечните ми пожелания на твоята годеница. За мен бе удоволствие да се запозная с нея.

Лицето му светна при мисълта за толкова много пари. С тях можеше да основе компанията си, макар несъмнено да бяха недостатъчни, но пък му даваха необходимото време и облекчаваха по-нататъшната му работа с шоя. Но как ли щеше да процъфти дружеството без Накама-Хирага? Макфей го жалеше, а също и Тес. Разбираше я и й прощаваше, и то не заради парите.

— Какво казваш, Дмитрий?

— Имаш основание да си вириш носа. Твоята Морийн е изумителна.

— О, да! Така е.

— Ами Неми? — запита Дмитрий.

Усмивката на Макфей се стопи, отново го обзе безпокойство и той се обърна с гръб към вратата.

— Проклета история, Дмитрий. Уговорил съм си среща с нея тази вечер.

— Исусе, у Струанови ли?

— Слава Богу, не. В нашата… къщичка.

— Исусе, това се казва късмет. Ще отидеш ли?

— Да, защо не? Всемогъщи Боже, не зная… Когато Морийн изникна изневиделица… не че не я харесвам, ами още не мога да се съвзема.

— Сигурно, но изненадата е приятна, ти си късметлия. Виж какво, ние сме стари авери и можем да си говорим направо. Ако… ако решиш да се разделиш с Неми, да сложиш точка, ще ми съобщиш ли? Тя е добро момиче, забавна е и ни разбира приказката.

— Добре, ама… — Около Морийн избухна смях и отвлече вниманието им натам. А сетне — към Анжелик. — Хубавица е, нали? — обади се Джейми. — Имам предвид Анжелик.

Анжелик и Сър Уилям изчакваха Сергеев да се присъедини към тях. Тазвечерната й рокля и прическа бяха премислени отрано, съобразени с Тес и тази вечеринка, която щеше да стане първото им полесражение. Въпреки че нейната неприятелка не пристигна, Анжелик реши да не променя намеренията си, а въздействието върху околните й достави удоволствие. Бе решила да си сложи великолепния нефритов пръстен, който Малкълм бе поръчал от Хонконг. Украшението бе пристигнало с пощенския кораб една седмица след смъртта му и тя отново тайно бе избухнала в сълзи. Ако Тес присъстваше тук тази вечер, Анжелик нямаше да се двоуми. Но без нея не бе редно да го носи.

„Всъщност се радвам, че нея я няма — рече си французойката. — Слава Богу, че Варгас ме предупреди. Имам нужда от повече време да се подготвя за такъв двубой лице в лице… ах, време… Нося ли, или не нося дете от Малкълм…“

— Добър вечер, граф Сергеев — поздрави го Анжелик с любезна усмивка. — Благодаря ви за поканата.

— Винаги сте добре дошли. Вечерта излезе успешна благодарение на вас. Добър вечер. Сър Уилям. Познавате всички мои гости, освен новодошлата. — Настъпи внезапно затишие, всички ги наблюдаваха и сравняваха. Сергеев повика с ръка Морийн от кръга на обожателите й, сред които бе и Марлоу. — Госпожица Морийн Рос от Единбург, годеница на Джейми. Мадам Анжелик Струан.

Още щом влезе, Анжелик бе забелязала Морийн и незабавно я бе огледала от хубавата глава до прекрасните обувки и бе решила, че тя не представлява заплаха за нея. Между другото зърна Горнт, но отложи разговора си с него за по-късно.

— Добре дошли в най-Отдалечения британски преден пост на света, мадмоазел Рос — любезно я приветства Анжелик, докато се питаше на колко ли години е и си мислеше: „Да, нощем и увита в шал, тази лесно може да бъде взета за онази жена — същата внушителна осанка, същия прям поглед.“ — Джейми е голям късметлия.

— Благодаря.

Когато Анжелик влезе в приемната, Морийн я огледа от блестящата глава до миниатюрните крачета, призна й красотата и докато несъзнателно й се любуваше, тутакси реши, че тя представлява заплаха за нея. Отправи поглед към Джейми и видя откритото му възхищение, както и на околните. Как да не забележи всеобщото им оживление при вида на тази красавица! И Морийн се приготви за бой.

— Радвам се да се запозная с вас и ужасно съжалявам за нещастието ви. Толкова съм… всички съжаляват. — Морийн чистосърдечно се приведе и докосна с бузата си страната на Анжелик. — Искрено се надявам да се сприятелим. — Отправи й предназначена само за нея усмивка. — Нека станем приятелки. Джейми ми разказа, че за него сте били чудесен приятел.

— Разбира се, Морийн. Мога ли да те наричам Морийн, а ти мен Анжелик? — запита французойката с усмивка, предназначена само за шотландката. Бе осъзнала и разбрала предупреждението на Морийн, изразено любезно и без да си показва ноктите, че Джейми е нейна лична собственост и с него не бива да се флиртува. — Чудесно, ще бъде чудесно да си имам приятелка жена. Искаш ли да пием чай утре?

— Ой, ще се радвам. Анжелик, какво хубаво име и каква хубава рокля. — „Прекалено строга рокля и все пак твърде предизвикателна за траур.“

— Твоята също е прекрасна, цветът й превъзходно подхожда на косата ти. — „Зелена коприна, скъпа, но английска, а не парижка, пък и кройката е старомодна. Няма значение. Ако станем близки приятелки, ще оправя това.“ — Джейми беше голям приятел на мъжа ми и на мен, когато отчаяно се нуждаех от него. Провървяло ти е — искрено изрече Анжелик. — А къде е хубавият ти годеник? Ах, ето го.

Пред погледите на всички Анжелик хвана Морийн под ръка. Всички светнаха пред това Entante cordiale77.

И сред всеобщото възхищение тя я поведе към годеника и.

— Внимавай, Джейми. От пръв поглед си личи, че тази дама е прекалено красива, а в Йокохама гъмжи от пирати.

Околиите се разсмяха. Анжелик ги остави и се върна при Сър Уилям, като пътьом поздрави Кетърър. Отправи му специално приветствие и усмивка. След малко стори същото с Марлоу и със Сетри Палидар, който съперничеше по блясък на казашката униформа на Сергеев.

— La, Сър Уилям — възкликна Анжелик. — Голям късмет имаме.

— Че сме… — Сергеев замълча навреме. Едва не изтърва: „че сме живи ли?“. Вместо това взе чаша шампанско от един сребърен поднос в ръцете на прислужник в ливрея и възкликна: — Имаме късмет, че се намираме в присъствието на две толкова прекрасни дами. За ваше здраве. — Всички отпиха и продължиха да сравняват жените, но Сергеев бе твърде разтревожен, за да последва примера им. Бе по-загрижен от отвратителните вести, пристигнали с „Буйният облак“, особено от сведенията до другите посланици.

Бе получил спешна зашифрована телеграма от Петербург, изпратена преди три месеца. В нея се описваха обичайните неприятности с Прусия, която струпваше войски на западната им граница; там бяха изпратени шест армии. Очакваха се скорошни трудности с Отоманската империя и мюсюлманите от юг — там бяха изпратени три армии; навред върлуваше глад, а интелектуалци като Достоевски и Толстой призоваваха към промени и либерализация. Нареждаха му да притисне японците да преместят рибарските си селища от Курилите и Сахалин под заплаха от „сериозни последствия“. И, трето — предстояха му лични неприятности: „Назначен сте за главен губернатор на Руска Аляска. Напролет ще пристигне военният кораб «Цар Александър», който ще докара заместника ви в Япония, а вас и вашия антураж ще отведе в столицата на нашата част от Аляска Ситка, където ще се настаните в резиденцията ни поне за две години с цел подобряване на дружествените ни взаимоотношения.“

77

Сърдечно съглашение (фр.) — дружеско взаиморазбиране (полят.). — Б.пр.