Гай-джин

Тишината стана още по-потискаща.

Санджиро рязко заговори на Кацумата, сякаш двамата младежи не съществуваха:

— Ако някой от моите хора, колкото и да е достоен, колкото и да е предизвикан, каквато и да е причината, извърши насилствено деяние, за което аз не съм го упълномощил, и не успее да избяга, ще се наложи сурово да се разправя с него.

— Да, господарю.

Той видя как проблеснаха очите на съветника му.

— Глупаво е да бъдат непокорни. Щом такива мъже искат да останат живи, единственото им спасение е да избягат и да станат ронини дори и да се наложи да загубят възнаграждението си. Жалко за живота им, ако се случи да са достойни. — После вдигна очи към младежите и ги огледа внимателно. За своя изненада не прочете нищо по лицата им, само същата тържествена невъзмутимост. Санджиро застана нащрек.

— Съвсем си прав, господарю, както винаги — добави Кацумата. — Възможно е такива мъже, ако наистина са хора на честта и като знаят, че са нарушили твоето спокойствие, и като знаят, че нямаш друг избор, освен да ги накажеш сурово, възможно е тези специални мъже, дори и като ронини, пак да охраняват твоите интереси. Може би дори твоите бъдещи интереси.

— Такива мъже не съществуват — отсече Санджиро, тайно доволен, че съветникът му се съгласи с него. После обърна безмилостните си очи към младежите.

И двамата се опитаха да издържат на погледа му, но се затрудниха. Сведоха очи. Шорин, по-големият, измърмори:

— Има, има такива мъже, господарю.

Настъпи още по-сурова тишина, докато Санджиро изчакваше и другият младеж да разкрие намеренията си. Тогава по-младият Ори кимна неуловимо с наведената си глава, постави дланите си върху татамите и се поклони още по-ниско.

— Да, господарю, съгласен съм.

Като начало Санджиро остана доволен; без никакви разходи той се сдоби с тяхната вярност и с двама шпиони в движението, за които щеше да отговаря Кацумата.

— Такива мъже ще са полезни, ако съществуват. — Гласът му беше остър и категоричен. — Кацумата, напиши незабавно едно писмо до Бакуфу, като ги информираш, че двама гоши, наречени… — Той се замисли за момент, без да обръща внимание на шумоленето в стаята, — впиши каквито имена искаш… се отделиха от колоната и убиха някакъв гай-джин заради неговото предизвикателно и нагло отношение; гай-джин бяха с пистолети, насочени заплашително към моя паланкин. Тези двама мъже, раздразнени като всичките ми хора, се спасиха, преди да успея да ги заловя и завържа. — Той отново погледна младежите. — Колкото до вас, вместо присъда, двамата ще идете на първата си нощна стража.

Кацумата бързо каза:

— Господарю, ще разрешите ли да ви предложа да добавите в писмото, че са прокудени, обявени за ронини, възнагражденията им са спрени, а за главите им е обявена награда.

— Две коку. Изпрати го в техните села, когато се върнем. — Санджиро извърна очи към Шорин и Ори и им махна да изчезват. Младежите се поклониха ниско и си тръгнаха. Беше му приятно да види потта по гърба на кимоната им, макар следобедът да не беше горещ.

— Кацумата, за Йокохама — започна той меко, когато отново останаха сами. — Изпрати някои от нашите най-добри шпиони да видят какво става там. Заповядай им да се върнат, преди да падне нощта, и нареди всички самураи да бъдат в бойна готовност.

— Слушам, господарю. — Кацумата не си позволи да се подсмихне.

Когато младежите напуснаха Санджиро и минаха през кордоните на охраната, Кацумата ги настигна.

— Последвайте ме. — Поведе ги през криволичещите градини към странична врата, оставена, както обикновено, без охрана.

— Идете веднага в Канагава, в кръчмата на Среднощните цветя. Къщата е безопасна, там ще има и други приятели. Побързайте.

— Но, сенсей — отвърна Ори, — първо трябва да си приберем другите мечове, оръжието и парите, и…

— Тихо! — Кацумата ядосано бръкна в ръкава на кимоното си и им даде малка кесия с няколко монети в нея. — Вземете това и го върнете удвоено като наказание за нахалството си. По залез-слънце ще наредя на неколцина да тръгнат след вас със заповедта да ви убият, ако ви хванат на една ри оттук. — Ри беше мярка за дължина, около левга или около три мили.

— Да, сенсей, извинете, че бях толкова груб.

— Извинението ти не се приема. И двамата сте глупаци. Трябваше да убиете и останалите варвари, не само един — и най-вече момичето; това щеше да накара гай-джин да побеснеят от ярост! Колко пъти съм ви казвал? Те не са цивилизовани като нас и гледат на света, религията и жените различно! Вие сте глупави. Вие сте тъпаци! Започнахте добра атака, после се отказахте да настъпите безмилостно, без да мислите за собствения си живот. Поколебахте се! И загубихте! Тъпаци! — повтори Кацумата. — Забравихте всичко, на което ви научих. — Разярен, той жестоко удари с опакото на ръката си Шорин в лицето.

Шорин веднага се поклони, измърмори жалко извинение, че е станал причина сенсея да загуби уа, да загуби вътрешната си хармония, като си държеше главата наведена и отчаяно се опитваше да надвие болката. Ори стоеше изпънат като струна в очакване на следващия удар. От удара му остана пареща синина. И той тутакси се извини с хленчене, и изплашен продължи да държи наведена пулсиращата си глава. Веднъж един техен съученик, най-добрият от групата им, беше отговорил на Кацумата грубо по време на бойно упражнение. Без да се колебае, Кацумата прибра меча си в ножницата, нападна го с голи ръце, обезоръжи го, унизи го, счупи и двете му ръце и го прогони в селото му завинаги.

— Моля, извинете ме, сенсей — повтори Шорин, като имаше предвид този случай.

— Вървете в кръчмата на Среднощните цветя. Щом изпратя съобщение, незабавно се подчинете на всички мои изисквания, втора възможност няма да имате. Разбрахте ли?

— Да, да, сенсей, моля, извинете ме — измърмориха те заедно, запретнаха кимоната си и побягнаха, благодарни, че са извън обсега му и по-изплашени от него, отколкото от Санджиро. Кацумата им беше главен учител от години и в бойното изкуство, и тайно — в други изкуства: стратегия, минало, настояще и бъдеще, защо Бакуфу не бяха изпълнили дълга си, а хората от рода Торанага — своя, защо трябва да има промяна и как да я постигнат. Кацумата беше един от малкото законспирирани шиши хатамото — уважаван васал с постоянен достъп до своя господар, старши самурай с персонална годишна заплата от хиляда коку.

— Ийе, да бъдеш толкова богат — бе прошепнал Шорин на Ори, когато за първи път разбраха това.

— Парите са нищо, нищо. Сенсей казва, че когато човек има власт, не се нуждае от пари.

— Съгласен съм, но помисли за семейството си, за баща си и за моя, и за дядо си, те биха могли да си купят малко собствена земя и няма да им се налага да обработват чуждите ниви… нито пък ние ще работим като сега от време на време, за да припечелим допълнително.

— Прав си — съгласи се Ори.

Шорин се изсмя.

— Не трябва да се безпокоим, никога няма да получим и сто коку, а ако ги имаме, щяхме просто да изхарчим своя дял по момичета и саке и да станем даймио в Свободния свят. Хиляда коку — това е цяло съкровище!

— Не, не е — отговори Ори. — Не забравяй какво ни каза сенсея.

По време на една тайна среща със специалната си група от последователи Кацумата бе казал: „Печалбата на Сацума се равнява на седемстотин и петдесет хиляди коку и принадлежи на нашия господар, даймио, за да я разпределя, както сметне за необходимо. Това е друг обичай, който новата администрация ще промени. Когато ни се представи голямата възможност, печалбата от феодалното владение ще се разпределя от местен съвет, състоящ се от мъдри мъже, избрани от всички самурайски класи, на всякаква възраст, които ще се погрижим да притежават необходимата мъдрост и да са доказали, че са хора на честта. Така ще става във всички феодални владения, като страната ще се управлява от върховен държавен съвет в Йедо или Киото, изграден също от самураи на честта — под ръководството на Сина на небето.“