Шестият

— Откъде знаеш? — обърна се да го погледне Шон.

— Един от тях каза: „Мърдай, задник, иначе ще получиш дупка в черепа“.

Думите му прозвучаха като възпроизвеждане на магнетофонен запис. Шон и Мишел с облекчение се спогледаха.

— Ясно — кимна Шон. — Решително не са били от Бюрото.

— Как разбра, че това изобщо ще се случи? — попита Мишел, обръщайки се към Пол.

— Първият сигнал дойде от хората, които наблюдаваха обекта. Вторият беше екипът от електрокомпанията. Появиха се за някаква профилактика. Аз обаче научих, че такава е била извършена едва преди месец, а следващата е била планирана чак след три. Освен това работиха основно в пристройката с генератора.

— Защо тогава изобщо са ги пуснали? — попита Шон.

— Защото са имали разрешението на заместника на Карла Дюкс. Било му е платено, разбира се.

— Значи задачата им е била да повредят електрозахранването и генератора?

— Да — кимна Пол. — И са я изпълнили успешно.

— А ти… — заекна Шон. — Ти повика на помощ свои приятели, така ли?

— Познати — поправи го Пол. — Дойдоха, видяха и раздадоха няколко ритника.

— Мислиш ли, че щяха да го убият? — попита Мишел и погледна към Рой в огледалото.

— Вероятно да. А след това щяха да хвърлят вината върху Питър, мен или някой друг, който им е удобен. — Обърна се към брат си и попита: — При последната визита в „Кътърс“ те помолих да помислиш върху някои неща. Направи ли го?

— Поиска да открия общи черти — кимна Рой и намести очилата си. — Открих четири такива, с известна връзка помежду си. Последните събития ми дадоха допълнителна информация, която включих във въпросните сценарии.

Вече говореше сбито и ясно, повече като машина, отколкото като жив човек.

— Четири сценария? — вдигна вежди Мишел.

— Точно така. Първо, агент Мърдок намира смъртта си, защото е разбрал за съществуването на Е-програмата. Това не е дедукция, а твърдо установен факт, който чух от собствената му уста. Каза още, че се случва нещо лошо и той се нуждае от помощта ми, за да стигне до виновниците. Карла Дюкс беше отстранена, защото не е била съгласна с плановете за моето отвличане. Както се уверихме току-що, новият директор не е имал подобни скрупули. Зърнах го на излизане от „Кътърс“. Не го бива за покерджия, защото изражението му издаваше вина.

— Но явно е бил убеден, че няма с кого да споделиш това — подхвърли Пол.

— Точно така. Но да вървим нататък. Хилари Кънингам е била убита с цел вината да бъде хвърлена върху мис Максуел, а освен това и за да попречат на теб и мистър Кинг да се заемете сериозно със случая.

— А Бърджин? — попита Шон.

— Той е познавал убиеца си.

— Защо мислите така?

— Страничното стъкло е било свалено, а после вдигнато от убиеца. Научих това от сестра ми, с помощта на морзовата азбука.

— А пък аз го научих от Шон — уточни Кели Пол.

— Великите умове мислят еднакво — промърмори Мишел.

— Обаче не знам кой го е убил — добави Рой. — Не разполагам с достатъчно данни. Вероятният сценарий е бил да го отстранят от следствието, за да го изолират. Нуждаели са се от време. — Замълча за момент, после добави: — Всъщност не виждам смисъл в това…

— Защо? — попита Мишел.

— Защото без Бърджин и Едгар в килията разследването няма как да тръгне — отговори Шон.

— Точно така — потвърди Рой.

— Слава богу, че Фостър и Куонтрел размахаха юмруци — обади се с мрачна усмивка Бънтинг. — От това имаме конкретна полза.

— Но и вреда — отбеляза Пол. — Защото сега ще тръгнат да ни издирват.

— Нима ще чакаме да ни открият? — попита Шон.

— Не, разбира се. Напротив, минаваме в настъпление.

— Как?

— Знам как. Имам чувството, че цял живот чакам този миг. — Тя се извърна към Бънтинг и подхвърли: — А ти, Питър?

— И аз се чувствам по същия начин.

72

Не след дълго пристигнаха в тайната квартира, осигурена от Кел и Пол.

— От днес нататък всички ще издирват брат ми — обяви тя. — Това място е достатъчно отдалечено от арената на действията, но въпреки това ще се наложи да вземем пълни предохранителни мерки. Пипнат ли Еди, всичките ни планове ще рухнат.

Шон огледа новото им убежище и поклати глава.

— Според закона всички вече сме престъпници. Ще бъдем обвинени в подбуждане към престъпление — нещо, което едва ли някой от нас е очаквал. Със сигурност няма да се чувстваме удобно в тази роля.

— Отлично те разбирам — обърна се да го погледне Пол. — Ако вие с Мишел имате проблем, можете да си тръгнете още сега. Никой не подозира, че сте замесени. Единствената ми молба е да не предавате Еди. Иначе с него ще бъде свършено.

— Наистина ли си убедена, че не може да разчита на честен процес?

— Той изобщо няма да стигне до съда, Шон. Няма да му позволят. Измъкнаха го от „Кътърс Рок“, за да го убият. Върне ли се там, много скоро ще го открият мъртъв в килията. И никой няма да потърси причините. Така ще стане.

Шон стрелна с поглед Мишел.

— Труден избор — въздъхна тя.

— Аха.

— Вече стигнахме твърде далеч, за да се откажем, Шон — добави партньорката му. — Освен това все още не знаем кой уби Бърджин. Разбирам, че това е важно за теб.

Шон се обърна и срещна напрегнатия поглед на Кели Пол.

— Оставаме, но при едно условие — заяви той. — Да не използваме сила срещу федералните власти и представителите на реда.

— Срещу истинските федерални агенти — поправи го Мишел. — Защото вече имах случай да натръшкам неколцина фалшиви в Сентръл Парк и по време на една вечеря в Шарлотсвил.

— Разбрахме ли се? — попита Шон, без да сваля поглед от Кели Пол.

— Да — кимна тя.

— Благодаря ви! — развълнувано промълви Бънтинг и го докосна по рамото.

— Рано е за благодарности. Предстои ни дълъг и труден път.

След като другите се оттеглиха в стаите си, Кели Пол остана насаме с брат си.

— Радвам се да те видя, Еди — промълви тя. — Много ми липсваше. — Замълча за момент, после добави: — Все пак бих искала да се срещнем при други обстоятелства.

— И ти ми липсваше, Кел. Даже много.

— Трябваше да дойда много по-рано — сведе очи тя. — Преди да се случи всичко.

— Била си заета.

— Не чак толкова — въздъхна тя и го погледна в очите. — Аз съм тази, която те ангажира с Е-програмата. Лично те препоръчах.

— Не бих казал, че съм изненадан.

— Анализирал си ситуацията, а? — подхвърли с лека усмивка тя.

— Нали знаеш, че в това ме бива.

— Бънтинг буквално бълнуваше за теб.

— Сигурно — въздъхна Рой. — Но никак не е лесно да бъдеш…

— Господ?

— Разбираш за какво става въпрос. Не е роля за обикновен смъртен, независимо колко ум има в главата си. Ние се съмняваме, имаме предразсъдъци и допускаме грешки.

— Много хора дължат сигурността си на теб, Еди.

— Не по-малко съм убил — поклати глава той.

— Не директно.

— Без значение.

— Ти се опитваш да направиш света по-добър, по-сигурен и по-справедлив. Да, в резултат на решенията ти наистина умират хора, но в замяна далеч повече остават живи. Какво лошо има тук? Какво ще каже смайващият ти мозък по въпроса?

— Логически погледнато, няма нищо лошо. Но въпреки това не е лесно.

— Знам — облегна се в стола си Кели, помълча малко, после попита: — Имаш ли желание да продължиш?

— Не знам. Нека първо видим дали ще оцелея.

— Дали ще оцелеем. Ти и аз.

— Ти и аз — тихо повтори Рой, очевидно доволен от думите й.

— Аз те въвлякох в тая каша и аз ще те измъкна! — тръсна глава тя.

— Моята закрилница — една чуто прошепна той.

— Мога ли да те попитам нещо?

— Да.

— Защо предпочете да живееш във фермата след смъртта на мама? Можеше да я продадеш и да отидеш другаде.

— Там беше моят дом.

— И двамата знаем, че не е достатъчно основателна причина, Еди. — Тя направи кратка пауза, после добави: — Аз ходих там. Още преди да станеш Анализатор.