Шестият

— По всяка вероятност е познавал нападателя си — добави Шон.

— Защо мислите така? — бързо попита Мърдок.

— Стъклото на вратата откъм шофьора.

— Какво за него?

— Ще разрешите ли? — попита Шон и махна по посока на колата.

Всички се струпаха около буика.

Шон посочи прозореца, а после се извърна към трупа.

— Входна рана, предизвикала обилен кръвоизлив. Изходна липсва, което означава, че всичката кръв е изтекла от лицето му. Би трябвало да бликне като фонтан. Върху волана, върху самия Бърджин, по арматурното табло, седалката и челното стъкло. Дори аз се изцапах малко, когато отворих страничната врата и тялото увисна на колана. — Пръстът му се насочи към стъклото. — Но тук няма дори капчица.

— Защото стъклото е било свалено преди изстрела — добави Мишел.

Мърдок кимна.

— А после е било вдигнато от убиеца. Очевидно Бърджин не е бил в състояние да го направи. Въпросът е защо.

— Не се знае. Било е тъмно. Може би не е забелязал, че стъклото е чисто. В противен случай би го изцапал с кръв, за да ни заблуди. Което не би му помогнало кой знае колко, защото съвременната криминалистика разполага с достатъчно средства за изследване на пръските кръв. Може би включването на аварийните светлини също е негова работа. За да изглежда така, че колата на Бърджин се е повредила и просто е спряла. Но кой би отбил на банкета в този час на нощта, като на всичкото отгоре сваля и страничното си стъкло? Според мен това е доста показателно.

— Имате право — кимна Мърдок. — Добро наблюдение.

Погледът на Шон се спря на групичката ченгета.

— Може би има и друго обяснение — подхвърли той. — Може би го е спрял човек в униформа.

В очите на щатските полицаи се появи неприязън.

— Мога да ви уверя, че той не е бил от моите хора — с достойнство отвърна Мейхю.

— А аз съм единственият дежурен в района през тази нощ — добави местният полицай.

— Не обвинявам никого — рече с въздишка Шон.

— Той е прав — обади се Мърдок. — Наистина е възможно да е бил спрян от човек в униформа.

— Фалшива, разбира се — добави Мишел.

— Трудна работа, особено в този район — поклати глава Мейхю. — Униформа, полицейска кола. Лесно ще го забележат. Рискът е твърде голям.

— Но все пак трябва да проверим — рече Мърдок.

— От колко време е мъртъв? — попита Шон.

Мърдок се извърна да погледне един от щатските криминалисти.

— Може би от четири часа — отвърна човекът. — След аутопсията ще бъдем по-точни.

Шон погледна часовника си.

— Това означава, че сме изпуснали убиеца с около половин час. Ние обаче не срещнахме никакви коли, следователно убиецът или се е движил в нашата посока, или е напуснал пътя още на първата отбивка.

— Освен ако не се е придвижвал пеша — подхвърли Мърдок и очите му бавно опипаха мрака. — Но ако е използвал фалшива униформа, би трябвало да разполага и със съответния автомобил. Съмнявам се, че Бърджин би спрял на униформен, който просто си върви по пътя.

Мейхю прочисти гърлото си и обяви:

— Моите хора извършиха оглед на периметъра във всички посоки, но не откриха нищо. Ще бъдем в състояние да научим повече едва след разсъмване.

— Къде е най-близката отбивка? — попита Шон.

— На около осемстотин метра от тук — отвърна лейтенантът и посочи на изток.

— Стрелецът би могъл да се придвижи пеша до колата си, която е била паркирана там — отбеляза Мърдок.

— Едва ли — поклати глава Мишел. — Би било твърде рисковано. Кола на банкета веднага ще предизвика подозрения. Всеки патрулиращ полицай би спрял да я огледа.

— В такъв случай трябва да помислим за съучастник — рече Мърдок. — Чака в колата, докато извършителят върви направо през полето, за да не бъде забелязан от никого. После просто се качва при другия и двамата изчезват с пълна газ.

Шон погледна представителя на окръг Вашингтон, който се беше появил пръв на местопрестъплението.

— Видяхте ли някакъв автомобил по време на дежурството си или докато пътувахте насам?

— Не, защото дойдох от вашата посока — поклати глава ченгето.

— Разположили сме патрулни коли по всички околни пътища — обади се Мейхю. — Но изтече доста време и извършителят вероятно вече е далече. Или пък се е скрил някъде.

— Питам се къде ли е отивал Бърджин — промърмори Мърдок.

— Имахме уговорена среща в „Мартас Ин“ — отвърна Шон. — Но вече знаем, че е пътувал точно в обратна посока. Би трябвало да отбие по пътя за мотела, преди да стигне до това място. Разбира се, ако изобщо е идвал от Истпорт.

— Това означава, че все пак не знаем накъде е пътувал — замислено добави Мърдок. — Къде е отивал, след като не се е насочил за срещата с вас? И с кого?

— Има отговор, и то съвсем елементарен — обади се Мишел. — Намирал се някъде на югозапад от тук и е пътувал за „Мартас Ин“, за да се срещне с нас. Това го поставя на същия път като нас, в същата посока.

Присъстващите се спогледаха.

Мърдок бавно се извърна към полковника.

— Някаква идея за целта на пътуването му, в случай че тази теория е вярна?

— Не много далече, освен ако не е тръгнал на гости на някого — отвърна Мейхю и машинално разтърка носа си.

— Например „Кътърс Рок“? — подхвърли Шон.

— Ако е тръгнал от „Грейс Лодж“ за „Кътърс Рок“, изобщо не би минал по този път — отвърна лейтенантът.

Мейхю кимна в знак на съгласие и добави:

— Освен това „Кътърс“ е затворен. През нощта не се допускат посетители.

Мърдок отново се обърна към Шон.

— Споменавал ли ви е за някой свой познат в района?

— Говорил ми е само за Едгар Рой.

— Да, защото това е бил клиентът му — кимна агентът.

Начинът, по който изрече тези думи, накара Шон да подхвърли:

— Разбрахме, че Рой е на федерален отчет и вие трябва да реагирате на всичко, което има връзка с него.

— Откъде го разбрахте? — рязко попита Мърдок, очевидно недоволен от информацията, с която разполагаше бившият таен агент.

А Шон почти физически усети топлината, която се излъчваше от лицето на щатския полицай, който се беше изпуснал.

— Мисля, че от Бърджин, по време на един от последните ни разговори — отвърна той. — Предполагам, всички сте знаели, че той е бил официалният защитник на Рой.

— Добре, дайте да приключваме с огледа — въздъхна Мърдок и му обърна гръб. — Искам снимки и видеозапис, искам влакна, косми, проби от разплисканата кръв, отпечатъци, ДНК проби, стъпки и всичко останало. Хайде, започваме!

— Мисля, че изгубихме симпатиите му завинаги — прошепна Мишел.

— Можем ли да си тръгваме? — повиши въпросително глас Шон.

Мърдок се обърна.

— Само след като ви вземем отпечатъци, ДНК проби и отливки от обувките — обяви той.

— За да ни изключите от заподозрените, надявам се — отвърна Шон.

— Предпочитам да следвам посоката на веществените доказателства — рече агентът.

— Те вече провериха оръжието ми — обади се Мишел. — Освен това ни направиха натривки.

— Няма значение! — отсече Мърдок.

— Ние бяхме наети от Бърджин, което означава, че нямаме причини да го убиваме — подхвърли Шон.

— Засега това са само ваши твърдения. Трябва да проверим дали наистина е така.

— Добре. А какво ще стане, след като приключим с манипулациите, за които споменахте?

— Ще тръгнете към мотела, в който имате резервация. Но няма да напускате района без мое разрешение.

— Това би било превишаване на правата — поклати глава Мишел. — Срещу нас няма повдигнати обвинения.

— Вие сте важни свидетели.

— Които не са видели нищо повече от онова, което виждате и вие — възрази Шон.

— Препоръчвам ви да не навлизате в подобен спор, защото ще го изгубите — процеди Мърдок. — Вярно, че Чък ви мисли за голяма работа, но аз винаги съм бил на мнение, че малко прибързва. Затова ви съветвам да изпълните разпорежданията ми.

— Дотук с професионалната колегиалност, а? — подхвърли с мрачна ирония Мишел.

— Това не е приятелска надпревара, а разследване на убийство. Дължа любезност единствено на убития ей там, в колата.