Първото семейство

След още няколко минути Джейн Кокс, загърната с дългото си палто, и президентът слязоха от хеликоптера. Когато командосите видяха президента с пистолет в ръка, направиха нещо, което обикновено не правят. Вцепениха се.

— Господин президент? — обади се стъписаният командващ.

— Махни се от пътя ми! — изрева в отговор Кокс. Командващият, ветеран от две войни, преживял десетки престрелки със смахнати наркодилъри и всякакви откачалки, за които човешкият живот бе нищо, едва не подскочи. След като пътят към къщата се освободи, Дан Кокс хвана жена си за ръка и я поведе нататък. Стигнаха до малката веранда, спогледаха се и влязоха.

82

Първото семейство застана пред Типи Куори. Машината издуваше белите й дробове, тръбичка подаваше кислород в ноздрите й, мониторите следяха пулса и състоянието на другите жизнени показатели.

— Така е повече от тринайсет години — каза Джейн. — Нямах представа.

Президентът я погледна изпитателно.

— Не я помня, скъпа, кълна се. Има хубаво лице.

Когато го каза, Джейн леко се отдръпна от него. Той сякаш не забеляза.

— Типи Куори? — повтори той озадачено името.

— Да.

— В Атланта?

— Точно така. Беше в пиар агенцията, която помагаше за стартирането на кампанията ти за Сената. Тя беше доброволка, дошла направо от колежа.

— Откъде знаеш?

— Направих си труда да науча. Направих си труда да науча всичко за всички жени, към които ти проявяваше интерес по онова време.

— Знам какво ти причиних — каза той и пак погледна Типи. — Не си спомням да съм имал какъвто и да било контакт с нея.

— Точно поради тази причина никой не те е свързвал с нея. Но си имал контакт. Нещо, което изненада дори мен. Заварих ви двамата в нашата хотелска стая. Тя пищеше да я пуснеш, но беше късно. Ти вече беше свършил. Бяха нужни часове, докато я успокоя, докато ти лежеше мъртво пиян в един ъгъл от прекалено много джин и твърде малко тоник.

— Защо не е дошла полицията тогава? Сигурна ли си, че не е била съгласна?

— Тя не повика полицията, защото в крайна сметка успях да я убедя да не го прави заради скандала, който щеше да се разрази, ако се разчуеше. Казах й, че няма свидетели и че ще е нейната дума срещу нашата, че е била в нашата хотелска стая и че не мога да свидетелствам срещу собствения си съпруг. Ти се беше устремил към Сената и евентуално към президентския пост. Тя беше млада, пред нея беше бъдещето. И това бъдеще можеше да бъде унищожено, ако случилото се станеше публично достояние. Ако хората сметнеха, че тя е започнала всичко, че се е опитала да се възползва от положението ти и да те хване в капан. Бях много убедителна. Дори й казах, че при теб това е заболяване. Нарисувах много мила картинка.

— Благодаря ти, Джейн. Спасила си ме. За пореден път.

— Тогава те мразех — каза тя ледено. — Мразех те заради това, което й причини. На нея и на мен.

— Сама го каза. Беше болест. Променил съм се. Положих много усилия. Не се е случвало пак, нали?

— Случи се още веднъж.

— Но тогава не съм насилвал онази жена. И след това не се е случвало. Положих усилия, Джейн. Вече съм изчистил името си.

— Името? Говориш, като че ли си захвърлил бельото си на пода. Ти изнасили това нещастно момиче.

— Но не се повтори. Това искам да кажа. Промених се. Продължих напред.

— Е, тя със сигурност не е имала възможност да продължи напред.

Президентът изведнъж се замисли.

— Мислиш ли, не тук може да има някакви записващи устройства?

— Мисля, че този човек разполага с всичко, от което има нужда. Дори и без това измъчено същество.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид Уила.

— Какво общо има тя?

— Тя е твоя дъщеря. И той го знае.

Президентът бавно се обърна към жена си.

— Уила… моя дъщеря?

— Не бъди глупав, Дан. Нима мислеше, че Даян Райт просто ще си отиде, след като е разбрала, че е бременна?

Кокс се подпря с ръка на стената, за да запази равновесие.

— Защо, по дяволите, не ми го каза по-рано?

— И какво щеше да направиш?

— Аз… добре де, щях…

— Точно така. Нищо, както обикновено. Намесих се отново и разчистих поредната гадост.

— Защо просто не е направила аборт?

— За да свърши по този начин ли? — Джейн посочи Типи. — И не е толкова лесно, колкото си мислиш, Дани. Свързах се с нея. Казах й, че всичко ще се нареди. Че разбирам какво се е случило и че не смятам да обвинявам нея.

— Как е станало?

— Изглежда, си я срещнал в някакъв бар. Вероятно си бил много очарователен, след като си успял да я убедиш да правите секс толкова бързо. Или може би това е показателно за типа жени, които те привличаха?

Дан Кокс сложи длан на челото си.

— Не помня нищо, кълна се.

— Значи не помниш, че Шон Кинг те доведе у дома?

— Кинг? Шон Кинг? Той знае?

— Той те е открил в колата с нея. И не е казал нито дума на никого.

— И ти се сприятели с него.

— Това беше една от причините, да.

Дан я погледна косо.

— Има ли и други причини?

— Дори не смей да ми задаваш този въпрос.

— Съжалявам, Джейн. Извинявай.

— Райт ми се обади около месец по-късно. Цикълът й закъсняваше. После установи, че е бременна. Беше сигурна, че ти си бащата. Не беше правила секс с никой друг. Всъщност бил си й първият. Повярвах й. Не искаше пари или нещо такова. Просто беше изплашена. Не знаеше какво да прави. Като Типи Куори. Тък и Пам по онова време бяха в Италия. Беше забременяла, но не беше успяла да задържи плода. Този факт беше известен само на мен и Тък. И истината беше, че бебето е твое, независимо че щеше да го роди жена, която не бе твоя съпруга. Не можех просто да се откажа от него и да го оставя в ръцете на Даян Райт, защото беше ясно, че ще го даде за осиновяване. Уговорих се с нея и след осем месеца тя замина за Италия. Срещнахме се там. Когато се роди бебето, го занесох на Пам и Тък. Когато Пам се върна от Италия след време, всички решиха, че детето е нейно.

— И си крила всичко от мен?

— Предвид нещата, които ти си крил от мен, бих казала, че имам много да наваксвам.

— Но защо всичко това заради…

— Заради едно бебе, което се е родило, защото си чукал друга жена? Както ти казах, детето е твоя кръв. Тя е твое дете, Дан. Един от нас трябваше да поеме отговорност и аз я поех. Винаги аз съм поемала отговорностите, Дан!

— И не си им казала? Не си казала на Тък и Пам, че Уила е мое дете?

— Как бих могла? Да отида при него и да му кажа: „А, между другото, мили братко, това е копелето на Дан. Харесва ли ти?“ И Даян Райт не се е виждала никога с Пам и Тък. Смяташе, че съм уговорила с някого да осинови бебето й. По очевидни причини не исках да научи кои са осиновителите. Шон Кинг обаче разбра, че Пам е раждала само два пъти. Заради това трябваше да крия писмата на похитителя от всички и да се опитам да потуля нещата.

— Не разбирам.

— Ако бяха открили, че Уила е осиновена, щяха да започнат да ровят, Дан. Политическите ти противници например. Биха могли да открият Даян Райт и да разберат какво е станало. Че си правил секс с нея и че аз съм се погрижила твоето бебе да бъде осиновено от брат ми. Никакъв пиар нямаше да те измъкне от подобна каша. С кариерата ти щеше да е свършено.

— Разбирам. Обичам Уила — каза президентът. — Винаги съм я обичал. Може би съм долавял някаква връзка с нея.

— Тя е умна, добра и сладка. И ще направя всичко възможно да се прибере у дома жива и здрава.

Президентът погледна Типи.

— Но ние нямаме нищо общо с нейното състояние.

Джейн избърса очите си със салфетка.

— Аз имам. Обади ми се, изпаднала в паника, когато откри, че е бременна. Не можела да каже на родителите си, поне така ми каза. Нямало да я разберат. И не искаше да износи детето. Не можех да я обвиня, защото ти всъщност я изнасили. Единственият изход беше абортът. Не можех да допусна да отиде в болница или при истински лекар. Можеше да се разчуе. Трябваше да стане бързо и тихо. Познавах човек, който можеше да свърши работата. Дори я закарах дотам и я оставих. Платих процедурата и й дадох пари за такси до дома. Онзи идиот явно е оплескал нещата. Макар че… нямах представа, че е станало така. Не проследих нещата докрай. Не съм искала, предполагам. Просто бързах да забравя всичко.